Парламентът отхвърли на първо четене предложението на „БСП за България“ минималната работна заплата да бъде определена още от 1 юли т.г, като механизмът за изчисляването й, приет от 48-ото Народно събрание (НС), се приложи леко видоизменен. Това трябваше да стане с промени в Кодекса на труда, но в пленарната зала законопроектът на левицата получи само 22 гласа подкрепа. Против бяха 124 депутати, 31 се въздържаха.
Според гласуваното правило от предишното НС минималната работна заплата се определя в размер на 50 на сто от средната брутна заплата за страната за период от 12 месеца, на база последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Механизмът се прилага от 1 януари 2024 г.
Георги Гьоков от „БСП за България“, един от вносителите на сегашната поправка, обърна внимание на безспорната необходимост от подкрепа за работещите и доходите на гражданите заради растящите цени, инфлацията, които реално намаляват определената от служебното правителство минимална работна заплата от 780 лева. Ако бъде прието новото предложение, минималната работна заплата от 1 юли 2023 г. ще стане около 850–890 лева т.е. увеличението ще е около 100 лева, докато при прилагане на механизма от 1 януари 2024 г., размерът би надхвърлил 1000 лева, т.е. повишението ще е 150-200 лева, посочи депутатът. Приемането на новото предложение, по думите на Гьоков, осигурява плавно покачване на размера на минималната работна заплата във време на инфлация и създава предпоставки за прилагането на приетия вече механизъм и на Директивата относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз.
Георги Ганев от парламентарната група на „Продължаваме промяната- Демократична България“ отбеляза, че се предлага приетият вече механизъм да се наруши, преди да е сработил поне веднъж. Колко работещи хора ще излязат от бедност - няма оценка за това, както и с колко ще се намали неравенството, бедността за тези шест месеца, в които ще се наруши приетото правило, изтъкна депутатът.
Не се нарушава никакво правило, отговори му Георги Свиленски от „БСП за България“.
"Уважаемо мнозинство, нали сте евроатлантици, става въпрос за европейско законодателство, въвеждане в момента на европейски изисквания за минималната работна заплата", взе думата и лидерът на социалистите Корнелия Нинова. "Става въпрос за половин милион работещи бедни", отбеляза тя. "Увеличението на водата с близо 150 процента чака ли - не, влиза от юли, увеличението на парнато – чака ли - не. Цените не чакат, а хората трябва да чакат", обобщи тя и коментира, че това е цинизъм. "Отхвърлихте увеличение на майчинството през втората година, увеличение на пенсиите, поне това приемете", апелира лидерът на БСП.
"Факт е, че през последните две години дестабилизирахме публичните финанси", посочи Тома Биков от ГЕРБ-СДС. "Вие се борите за по-висок бюджетен дефицит последните две седмици, но той не плаща сметката, предлагате сметката да се плати от работещите", коментира депутатът. Колегата му Делян Добрев обясни, че предложението ще доведе до по-високи разходи в бюджета. "Вие подливате вода на финансовия министър, той не е моят финансов министър, не го защитавам, но смятам, че ще доведе до увеличаване финансовата нестабилност в държавата", подчерта той.
"Как не се дестабилизира държавата, когато депутатските заплати се вдигат автоматично на три месеца без да се отчита нулевата ни производителност на труда", опонира Нинова.
