site.btaИ 48-ото Народно събрание вече е в историята - парламент с труден старт и кратък живот

Още един парламент с кратък живот вече е в историята. С труден старт, връщане на хартиената бюлетина и разделителни линии, които попречиха за съставянето на правителство, ще се запомни 48-ото Народно събрание.

Първото заседание на новоизбрания парламент беше свикано на 19 октомври - денят, в който Българската православната църква почита Св. Иван Рилски, покровител на българския народ. То беше разпуснато на 2 февруари 2023 г., когато се отбелязва Сретение Господне (Срещането на малкия Иисус) в Йерусалимския храм -  един от големите празници през годината. 

През тези малко повече от три месеца имаше политическо противопоставяне, удължени заседания, тематични мнозинства, родиха се определения като "коалиция на войната" и "коалиция на хартията". Не липсваха и решения, които обединиха политическите сили в парламента, като необходимостта от предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) с цел запазване на въглищните централи и осъждането на проявите на насилие срещу българите в Република Северна Македония. Депутатите обаче отново не успяха да приемат съдебната реформа в частта с механизма за разследване на главния прокурор, както и редица от законите по ПВУ.

Трудно начало за 48-ото Народно събрание

Безпрецедентно, на първото си заседание депутатите не успяха да изберат председател на парламента. Казусът с конституирането на 48-ото НС продължи три дни - време, в което часовникът на парламента бе спрян, а първото заседание продължи да тече. Накрая, с гласовете на ГЕРБ-СДС, "БСП за България", "Български възход" и "Възраждане", за председател беше избран най-възрастният народен представител - Вежди Рашидов (ГЕРБ-СДС).

Неуспешни опити за кабинет

Първият мандат бе връчен на 5 декември 2022 г. на кандидата, излъчен от най-голямата парламентарна група ГЕРБ-СДС - проф. Николай Габровски. Той проведе срещи с парламентарните групи и на 12 декември представи на президента изпълнен мандат за съставяне на правителство. Съставът и структурата на кабинета бяха предложени за гласуване в парламента на 14 декември миналата година. Първият опит за излъчване на кабинет се провали, след като номинираният за премиер Николай Габровски не бе одобрен при вота в пленарната зала. "За" неговата кандидатура бяха 113 депутати, "против" - 125, без "въздържал се".

След това от "Продължаваме Промяната" номинираха за министър-председател акад. Николай Денков, на когото президентът връчи втория мандат на 3 януари т.г. Денков също направи поредица от срещи с различните парламентарни групи и предложи общ проект на декларация за определяне на приоритетните национални цели и задачи пред 48-ото Народно събрание. Без разисквания декларацията беше отхвърлена в пленарната зала, след което на 9 януари Николай Денков върна на държавния глава неизпълнен втория проучвателен мандат.

На 16 януари президентът Румен Радев връчи третия (последен) мандат за съставяне на правителство на председателя на парламентарната група на "БСП за България" Корнелия Нинова. Социалистите организираха лидерска среща в парламента за обсъждане на националните приоритети и цели, на която се отзоваха лидерите на ГЕРБ, ДПС и "Български възход" – Бойко Борисов, Мустафа Карадайъ и Стефан Янев. На срещата стана ясно, че в 48-ото Народно събрание няма мнозинство за съставяне на правителство. На 24 януари Корнелия Нинова върна на президента третия мандат неизпълнен.

След трите неуспешни опита за кабинет, днес президентът Румен Радев подписа указ за разпускане на 48-ото Народно събрание на 3 февруари и насрочи парламентарни избори на 2 април т.г.

Войната в Украйна

Въпросът за военната помощ за Украйна продължи да бъде разделителна линия и в 48-ия парламент. Това Народно събрание обаче прие решение за изпращане на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна, каквото предходният парламент не успя да вземе. "За" гласуваха 148 депутати, 46 бяха "против", а един се въздържа. Парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, ДПС, "Демократична България" и "Български възход" подкрепиха единодушно решението. От ПГ на "Продължаваме Промяната" гласуваха "за", а един депутат се въздържа. От "Възраждане" и "БСП за България" бяха категорично "против." Явор Божанков дори бе изключен от парламентарната група на левицата, след като гласува за изпращането на военна подкрепа и заяви от трибуната, че Русия ще загуби войната. Обемът и видът на въоръжението, което България ще предостави на Украйна, бяха засекретени.

Очевидно е, че в залата има "коалиция на войната", която ратифицира договора за предоставяне на оръжия за Украйна, заяви след гласуването председателят на ПГ на "БСП за България" Корнелия Нинова и отправи призив към президента Румен Радев да наложи вето на закона. БСП и "Възраждане" заедно сезираха Конституционния съд за решението за изпращане на оръжие за Украйна. 

В средата на януари темата за военната помощ за Украйна отново беше повдигната заради статия на германския всекидневник "Велт" за "България - страната, която тайно спаси Украйна". Трябва ясно да се каже, че директен износ за Украйна е нямало, коментира публикацията съпредседателят на "Продължаваме Промяната" и бивш премиер Кирил Петков. Той обаче изрази радост, че в заглавието е написано ясно, че България е имала основополагаща роля и този път е от правилната страна на историята. Лидерът на БСП и бивш вицепремиер и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова коментира, че България не е изнасяла оръжие директно за Украйна. Ние изнасяме от десетки години оръжие за над 60 държави, посочи тя и добави, че България не може да контролира какво правят след това с тази собственост. "Продължавам да твърдя, че България не е доставила и един патрон на Украйна", заяви Нинова.

Удължен бюджет

Вместо нов бюджет, служебният кабинет внесе предложение за удължаване на разпоредби от Закона за държавното обществено осигуряване (ДОО), Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Закона за бюджета за 2022 г. Окончателно промените бяха гласувани в последния пленарен ден, преди депутатите да излязат във ваканция за коледно-новогодишните празници. 

Връщане на хартиената бюлетина

С промените в Изборния кодекс бе върната възможността да се гласува по избор - с хартиена или с машинна бюлетина. Измененията бяха гласувани на удължени заседания, на едно от тях в полунощ прозвуча националният химн. Прието бе гласуването да е зад паравани, а не в "тъмни стаички". Бюлетините от машинното гласуване ще се броят от секционните избирателни комисии, заедно с хартиените бюлетините, а протоколът от машината няма да се прилага към този на комисията. Увеличено бе и заплащането на членовете на секционните комисии, като то не може да е по-малко от една четвърт от минималната работна заплата. Остана изискването за подадени 40 заявления, за да бъде създадена секция зад граница, а не предложените от ГЕРБ-СДС първоначално 100 заявления. Централната избирателна комисия (ЦИК), подпомагана от министъра на електронното управление, ще предоставя достъп до изходния код и документацията на електронната система за машинно гласуване, както и всички други софтуерни инструменти, приложими в изборния процес. 

Президентът Румен Радев наложи вето на част от промените в Изборния кодекс, което беше преодоляно с гласовете на ГЕРБ-СДС, ДПС и "БСП за България". 

Още осем нови изтребителя

Парламентът одобри придобиването на още 8 нови изтребителя F-16C/D Block 70 и оборудване за тях, както и на съвместна тактическа радиосистема (MIDS JTRS) и свързана с нея поддръжка и оборудване. Необходимите средства от националния бюджет за реализацията на втория етап за придобиване на нов тип боен самолет общо ще са в размер на 1 296 412 185 щатски долара без включено ДДС. Предвид предоставеното право на България да заплаща разсрочено всички нови сключени договори по Програмата за чуждестранни военни продажби (FMS), средствата са предвидени да бъдат заплатени за период до 10 години.

България - все още извън Шенген

Парламентът прие декларация относно присъединяването на България към Шенгенското пространство. Тя беше подкрепена от 106 народни представители, 18 бяха "против". От "Продължаваме Промяната" и "Демократична България" не участваха в гласуването, защото не бяха в залата заради несъгласия с приети от правната комисия промени в Изборния кодекс. В декларацията Народното събрание заявява пълна подкрепа за усилията на българското правителство да постигне решение на Съвета на ЕС за членство на България в Шенген до края на 2022 г. С решение от 8 декември Съветът на ЕС по правосъдие и вътрешни работи отхвърли предложението България и Румъния да се присъединят към Шенген. 

Предоговаряне на Плана за възстановяване 

Политическите сили в НС се обединиха около общо решение, с което парламентът задължи Министерския съвет в срок до 31 март 2023 г. да предприеме действия за предоговаряне на Националния план за възстановяване и устойчивост в част енергетика. Целта е от плана да отпадне поетият ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 г., взимайки изходните нива от 2019 г. МС следва да предприеме такива действия, с които да гарантира привеждането на ангажиментите за декарбонизация в съответствие с общоевропейските цели, като се осигури работата на централите за въглища без ограничение поне до 2038 г.

Комисия за Gemcorp

Един от големите скандали в 48-ото Народно събрание – за договора с Gemcorp, доведе и до създаването на временна комисия, която, въпреки краткия живот на този парламент, успя да излезе с доклад. Според изводите в него тогавашният министър-председателят Кирил Петков не е възлагал на ДАНС проверки на компаниите, с които е сключен меморандумът, преди или след подписването му. Меморандумът не е бил прекратен до 28 ноември 2022 г., посочва още временната комисия.

Меморандумът с Gemcorp е необвързващ документ, става въпрос за писмо за инвестиционно намерение, меморандумът е прекратен без санкции за българската държава и компаниите нямат претенции към нея, коментираха тогава от "Продължаваме Промяната".

Народното събрание създаде временни комисии и по други два казуса - за Nexo и за Пловдивския панаир. За случая  Nexo и даренията от служители на компанията за предизборната кампания на "Демократична България" се разбра малко преди връчването на третия мандат за правителство. В последните дни на парламента въпросните комисии успяха само да изслушат някои свидетели, други не се явиха.

След протест – лимит на глобите за шофьори без винетки

През януари недоволни жители на село Пролеша протестираха заради натрупани в рамките на две години огромни глоби, тъй като не са били уведомени, че трябва да пътуват с винетки.  В тази връзка парламентът прие промени в Закона за пътищата, според които максимум три ще са наказанията за пътуване без електронна винетка в рамките на една календарна година. Разпоредбите, предвиждащи налагането на лимит на глобите, влизат в сила от 1 януари 2019 г.

Водачите с годишна електронна винетка, ще бъдат уведомявани чрез текстово съобщение по телефона, по електронна поща или по друг начин, 14 дни преди изтичане на винетката и втори път два дни преди изтичането ѝ. Закупилите тримесечна електронна винетка ще бъдат уведомявани в двудневен срок преди изтичането ѝ, предвиждат още приетите разпоредби.

Вето и отменени промени в Закона за енергетиката

Депутатите приеха ветото на президента върху промени в Закона за енергетиката и при новото обсъждане на измененията отхвърлиха оспорвания от държавния глава параграф 24. Разпоредбата предвиждаше до синхронизирането на търговските платформи на "Българска независима енергийна борса“ ЕАД до края на 2023 г. финансовият сетълмент, изготвян от електроенергийния системен оператор, да се извършва на времеви интервал от един час.

Неприета съдебна реформа

И 48-ото Народно събрание не успя да направи съдебна реформа. След близо четири часа дебати на 26 януари депутатите приеха на първо четене два законопроекта за промени в Закона за съдебната власт, единият от които предвиждаше механизми за завишен контрол на дейността на главния прокурор и административните ръководители на органите на съдебната власт. Въвеждаше се способ за провеждане на ефективно разследване срещу главния прокурор с идеята при наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер директорът на Националната следствена служба да образува досъдебно производство и да уведоми ВСС за временно отстраняване от длъжност на главния прокурор.

На 27 януари депутатите одобриха и четири законопроекта за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), част от които също свързани със съдебната реформа и механизма за разследване на главния прокурор.

Предложението на "Демократична България" за съкращаване на сроковете от седем на три дни между двете четения на измененията в Закона за съдебната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс не беше прието от пленарната зала. Така промените не влязоха за второ гласуване в пленарната зала преди разпускането на парламента.

Фиксиране на размера на минималната работна заплата

В последните дни на парламента с изменения в Кодекса на труда народните представители решиха минималната работна заплата за страната за следващата календарна година да се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Механизмът за определяне на минималната работна заплата ще влезе в сила от началото на следващата година.

Синдикатите коментираха, че приетата формулата е стъпка в правилната посока, но фиксирането на минималната заплата като 50% от средната брутна за страната противоречи на директива на Европейския съюз. Също така те настояват за увеличение на минималната работна заплата от 1 юли с приемането на бюджета за 2023 г.

Декларация във връзка с антибългарски прояви в Република Северна Македония

В последния си ден, със 184 гласа "за" и един "въздържал се", и без дебат, 48-ото Народно събрание прие Декларация във връзка с ескалиращите агресивни антибългарски прояви в Република Северна Македония (РСМ). В нея българският парламент осъжда проявите и призивите за насилие срещу българите в Република Северна Македония, техните организации и клубове, и особено тежкото престъпление срещу  Християн Пендиков, и твърдо настоява да бъдат предприемани системни мерки от всички институции за разкриването и подвеждането под отговорност на извършителите. 

В декларацията се изразява притеснение и загриженост, че ескалиращата антибългарска кампания в Република Северна Македония може да застраши процеса по вписването на българите в Конституцията на страната и се подчертава, че защитата на правата на българските граждани и гражданите с българско самосъзнание трябва да се гарантира и чрез пълноценното използване на инструментите, залегнали в преговорната рамка, утвърдена от ЕС и с решение на 47-ото Народно събрание от 25 юни 2022 г. 

Последен ден

На финала на 48-ото Народно събрание депутатите получиха свитъци с общ портрет на народните представители и ръководството на парламента. Идеята е на председателя на Народното събрание Вежди Рашидов и по този начин се възстановява стара традиция. На края на този парламент политическите сили отчетоха неуспеха да бъде съставен редовен кабинет и призоваха към повече разум и диалог.