site.btaНа 18 ноември е премиерата на "Дама пика" в Софийската опера

На 18 ноември е премиерата на "Дама пика" в Софийската опера
На 18 ноември е премиерата на "Дама пика" в Софийската опера

На 18 ноември е премиерата на "Дама пика" в Софийската опера. Следващите представления са на 19, 20 и 22 ноември, съобщават от операта.

Достоевски определя "Дама пика" като „връх в изкуството на фантастичното". Провокацията за нашия екип да прочете заглавието беше, че ние сме основно в полето на фантастичното, разказва режисьорът Вера Петрова. 

Адаптациите, екранизациите и произведенията на различни изкуства, вдъхновени от повестта на Пушкин "Дама пика" започват да се появяват веднага след издаването на произведението. Това е едноименната опера на Чайковски (1890 г. е първата постановка на операта), трите опери, останали по-непознати, първите екранизации, които се появяват още по времето на нямото кино и британската екранизация от 1949, определена от Уес Андерсън и Мартин Скорсезе като истинска класика.

Защо теоретичните спорове около реалистичните и фантастични елементи в повестта продължават да занимават умовете на изследователите на Пушкин (повестта излиза за първи път през 1834 г.)?

Както при всички велики произведения и генезисът на творбата на Пушкин и операта на Чайковски оставя пред всички нас предимно отворени въпроси, без отговор, затова всеки творец търси да пренесе към публиката, това което прочита в произведението, казва Вера Петрова. По думите й изборът дали да бъдем само в рационалното или във фантазния прочит е дълбоко личен и съкровен, няма вярно или грешно, има път, през който всеки творец, постановъчен екип и артист минава. Едно е ясно - в "Дама пика" пластовете на осъзнатото и неосъзнатото са много повече, отколкото за нас изглеждат, казва тя. 

Чайковски също създава музика, която потвърждава, че животът е като хазартна игра - или като игра, която дава възможност за трансформация на живота. Той, според нашия екип, закодира в думата "игра" философската сентенция, провокирана от източните учения, че животът и реалността всъщност са илюзия и се подчиняват само на вътрешния ни свят, такъв какъвто го излъчваме към пространството, етера, казва Вера Петрова.

По думите й всички образи, с изключение на Герман, са плод на неговата фантазия, на неговото вътрешно съновидение. "В този смисъл, всеки герой, който се появява е вид архетип. Архетип, който нашият Герман създава в своя фантастичен сън. Черната дама, Графинята, не прави изключение. Фантастичното е толкова красиво закодирано под формата на уж реализъм, че влизаме в уникално съновидение, което не знаем дали е илюзия, сън или нова реалност, към която всички се стремим", казва още режисьорката. 

Екипът

Диригент е Андрей Галанов, Нела Стоянова е сценограф, Християна Михалева-Зорбалиева е костюмограф, хореограф е Александра Тихомирова, хормайстор е Виолета Димитрова.

"Целият асистентски екип и нашите фантастични артисти-солисти и хор, която са в състояние да претворят всяка фантазия. Според нашия екип, историята не е просто до игра на карти, нито до реалността, в която живеем. Нашите търсения са в дълбокото подсъзнание на главния герой, на неговото лично пътешествие", казва Вера Петрова.

/ДД/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 05:07 на 24.02.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация