Институтът за развитие на публичната среда:

site.btaНаблюдаваме повторение на голяма част от нарушенията при организацията на изборния процес

Наблюдаваме повторение на голяма част от нарушенията при организацията на изборния процес
Наблюдаваме повторение на голяма част от нарушенията при организацията на изборния процес
Ива Лазарова, директор на ИРПС Снимка: личен архив

Голяма част от нарушенията и проблемите при организацията на изборния процес се повтарят. Това показва, че явно са необходими по-навременни, сериозни и всеобхватни действия от страна на институциите, каза в интервю за БТА Ива Лазарова - директор на Института за развитие на публичната среда (ИРПС).

Според нея трябва да се работи по посока превенция и премахване на условията, благодарение на които изборните нарушения са възможни.

Най-често обсъжданите нарушения са тези, свързани с административни проблеми в организацията. Акциите на органите на реда са краткосрочно решение преди избори, но за да се премахнат условията за подобни практики, трябва да има дългосрочен ангажимент на институциите и партиите за адресиране на проблемите на хората там, каза Лазарова. Според нея евентуална ниска представителност на следващото Народно събрание ще задълбочи кризата с доверието в тази институция. 

 

Предизборната кампания приключи. Какви нарушения установихте и по какво си приличат с предишни кампании?


И в тази кампания, следейки работата на органите, отговорни за организирането на изборите, можем да обобщим, че най-често обсъжданите нарушения са тези, свързани с административни проблеми в организацията. Различните участници в кампанията също подаваха сигнали към Централната избирателна комисия (ЦИК), сред които се откроиха тези, свързани с участието на кметове в предизборната агитация и включването им на видно място в партийните агитационни материали, назначаване на хора от местните власти в изборната администрация по места. Също така бяха регистрирани и някои акции на органите на реда, оповестени като действия срещу изборни манипулации. И тази година имаше избиратели, попаднали без тяхното съгласие и знание в подписките в подкрепа на регистрацията на различни партии. 

В допълнение, мониторингът на ИРПС за спазването на разпоредбите на Изборния кодекс по отношение на партийната реклама в медиите по време на кампанията показа, че очевидно те представят политическа реклама. За поредна кампания наблюдаваме медии, които показват политическа реклама, без да я маркират като такава; има медии, които въпреки, че очевидно разпространяват пиар съдържание като редакционно, не са обявили сключени договори и пр. 

Това означава ли, че институциите не са взели мерки за ограничаването на тези нарушения?


Ние като организация наблюдател, можем само да насочваме вниманието на институциите и заинтересованите страни към подобни проблеми. Жалби срещу подобни практики обаче могат да подават само участниците в кампанията и засегнатите страни. За съжаление, наблюдаваме повторение на голяма част от нарушенията и проблемите при организацията на изборния процес. Това показва, че явно са необходими по-навременни, сериозни и всеобхватни действия от страна на институциите. Трябва да се работи по посока превенция и премахване на условията, благодарение на които изборните нарушения са възможни. 

МВР оповести няколко акции за купуване на гласове, имаше задържани, в чиито домове бяха открити списъци с имена и лични данни? Това означава ли, че търговията с гласове продължава?


В средата на кампанията ИРПС насочи вниманието към най-уязвимите за изборни нарушения секции в страната. В тези секции на трите избора през миналата година са се наблюдавали отклонения в поведението на избирателите. Това са секции, в които проблемите са симптоматични за всички места в страната, където се наблюдават прекомерни разлики от общите резултати. Не можем да кажем, че във всички тези секции става въпрос за контролиран вот, но все пак институциите, а и медиите, и наблюдателите трябва да обърнат внимание на процесите на управление и условията за живот в тези места. Очевидно натискът над избирателите там е устойчив.

Акциите на органите на реда са краткосрочно решение преди избори, но за да се премахнат условията за подобни практики, трябва да има дългосрочен ангажимент на институциите и партиите за адресиране на проблемите на хората там.  

Ако избирателната активност утре е ниска, какви рискове крие това? Може ли контролираният вот да има ключово значение?


България е парламентарна република и в тази връзка евентуална ниска представителност на следващото Народно събрание ще задълбочи кризата с доверието в тази институция. При ниска избирателна активност резултатите ще се определят от т.нар. “твърди” партийни ядра на формациите. Това може да са консолидирани техни поддръжници, но някои могат и да гласуват под натиск. Ниската избирателна активност ще се отрази и на границата за влизане в парламента, същото важи и за формациите, които преминат бариерата от един процент от гласовете и ще получават държавна субсидия след изборите.  

Всъщност тези, които си набират избиратели по този начин, само пари ли предлагат или съществуват други начини за "купуване"?


Върху вота на избирателите може да има различни форми на натиск – административен, например когато общината е основен работодател; корпоративен - по линия на големи предприятия в района, които търсят близост с органите на властта и ползват изборите, за да се позиционират спрямо партийните субекти; купен вот и изнудване на избирателите по линия на социалния статус на отделните общности и др. 

Всъщност, изборните нарушения се срещат на места, където част от населението е изпаднало в някаква зависимост. Тя може да е икономическа – поради високите нива на безработица, ниското заплащане на труда и др.; образователна – когато нивото на образованост не позволява на хората да бъдат независими и да разрешават проблемите си самостоятелно; корупционна – когато ресурсите на държавата се използват, за да бъде подтиснат политическият плурализъм в населеното място и др. Целта на организаторите на този процес обаче е винаги еднаква – постигането на предимства чрез контрол върху управлението на публичния ресурс.  

Каква е ролята на местната власт в тези ситуации?

Както вече стана въпрос, най-уязвими към изборни нарушения са гласоподавателите в населени места, в които икономическото развитие по някакви причини е забавено - в българските общини това е устойчив процес, който тлее още от 90-те години на миналия век. 

В тези общини местната власт често е основен работодател. Такъв е случаят с редица места в Северозападна България, където сме маркирали концентрация на секции с нетипично поведение на избирателите. Често в тези общини нивото на безработица е в пъти по-високо от средното за страната, делът на бедните - също, а работещите са заети главно в публичния сектор. 

Казахте няколко думи за рисковите секции у нас. Какво точно наблюдавате там и как си го обяснявате?

В изследването на ИРПС за секциите с отклоняващо се поведение на избирателите използвахме критерии, свързани с отклонение от резултатите на ниво секция спрямо населено място или избирателен район. За изборите от месец април, 2021 г. като “рискови” се откроиха 1180 секции. Проверихме какво се е случило в тази извадка и на изборите през юли и ноември, като секциите с отклонения и в трите избора от миналата година са 798. 

В “рисковите” секции през април са подадени общо 265 хил. гласа, през юли - 166 хил. гласа, а през ноември - 141 хил. гласа. От тях най-много се намират в район Хасково - 84, следвани от Шумен със 63, Бургас, където секциите са били 61, Търговище с 48 и избирателните райони Стара Загора и Благоевград с по 40. 

По-горе вече посочих основните причини, които по някакъв начин биха могли да влияят върху поведението на избирателите, но ми се иска да посочим, че е задължително изследванията за контролиран вот да не хвърлят отговорността в грешна посока – т.е. върху избирателите, които са подложени на натиск. Големият проблем с изборните нарушения е в това, че партиите покровителстват мрежи за натиск, с които впоследствие работят. В един момент обаче тези субекти стават икономически независими и се превръщат в единствените, с които може да се партнира на терен.

/РИ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 07:48 на 02.12.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация