site.btaДенят на независимостта: Манифестът към българите на княз Фердинанд I прозвуча в официалните послания на политици и общественици - обзор

Денят на независимостта: Манифестът към българите на княз Фердинанд I прозвуча в официалните послания на политици и общественици - обзор
Денят на независимостта: Манифестът към българите на княз Фердинанд I прозвуча в официалните послания на политици и общественици - обзор

Във Велико Търново през 1908 г., след тържествен молебен в църквата "Св. Четиридесет мъченици" княз Фердинанд I обявява с манифест независимостта на Княжество България. България е обявена за царство, а княз Фердинанд I приема титлата "цар на българите". По-късно, с решение на 38-ото Народното събрание от 10 септември 1998 г., денят на обявяването на независимостта се отбелязва като официален празник - Ден на независимостта на България. 

Във Велико Търново, по традиция, е центърът на честванията, посветени на обявяването на Независимостта на България. Тържествата на днешния 22 септември започнаха в църквата „Св. Четиридесет мъченици“, където за първи път историческият документ е бил прочетен пред търновското гражданство. Това беше показано с кратка историческа възстановка, след което Великотърновският митрополит Григорий извърши водосвет на бойното знаме на Националния военен университет (НВУ) „Васил Левски” и знамената на държавни и общински институции, учебни заведения и неправителствени организации. На крепостта “Царевец“ началникът на Военния университет бригаден генерал Иван Маламов прие почетния строй. С военен ритуал беше издигнато националното знаме.

Да живее свободна и независима България! Да живее Българският народ!

Така завършва манифестът към българския народ от 1908 г., чието ехо продължава да звучи 114 години по-късно в тържествените речи на политическите и обществени фигури в страната, които призовават към единение и поука.

В словото си вицепрезидентът Илияна Йотова, която бе представител на президентската институция във Велико Търново, напомни че ”независимостта принадлежи само на силната държава, на държавата със силни институции, на хората, които управляват тези институции със силата на своята професионалност, на своите знания, на своята решимост и смели решения, за да могат да преведат гражданите на страната през най-тежките кризи".

Президентът Румен Радев честити 114-ата годишнина от обявяването на Независимостта на България с пост във фейсбук. „Преди 114 години предците ни отхвърлиха всяка претенция, че България може да бъде подвластна някому. Че националното ни развитие, обществен живот и култура могат да бъдат заложник на чужда воля“, пише държавният глава. Големият урок от 1908 г., според него е, че „единственият легитимен изразител на народната воля може и трябва да бъде българската държава. Наш дълг е да помним, че Независимостта не е еднократен акт и всяко поколение трябва да я отстоява срещу външни и вътрешни посегателства”, се казва още в публикацията на президента Радев. 

На 22 септември дори въздухът в историческата и духовна столица на България носи особен заряд на гордост, че сме българи и че живеем във Велико Търново, каза в словото си кметът на града Даниел Панов. Той посочи, че българите не бива да позволяват да бъдат разделяни заради едно или друго его, една или друга партия, или политика. „Трябва силно да кажем “не” на тази зависимост, зависимостта на разделението“, подчерта той.

Във Варна, където честванията започнаха с тържествено издигане на националния флаг, военен ритуал и възстановка, в тържеството се включи и новият районен мюфтия на града Исмаил Ахмедов. Той посочи пред БТА, че в тези тежки времена “трябва да сме заедно и да не се делим”.

В Ямбол отбелязаха Деня на независимостта с военен ритуал, две документални изложби и велопоход. „Нарасналото национално самочувствие позволи на нашите предци да изградят силна държава и да погледнат към своите братя от Тракия и Македония, останали извън пределите на България. Нека всеки ден си спомняме за действията на нашите предци и да се учим от тях. Нека не допускаме външна намеса в нашата държава“, обърна се към присъстващите на официалните чествания на площада в града кметът Валентин Ревански.

Манифестът на княз Фердинанд прозвуча отново и пред паметника на Христо Ботев на централния площад във Враца

„Денят на българската независимост е Божи дар и национално постижение, но и изключителна отговорност, която днес е в нашите ръце“, каза в словото си по този повод областният управител на Враца Георги Митев. Съхраняването на този дар е възможно, само ако работим в единство, ако загърбим всички свои пристрастия в името на България, добави той и призова към мъдрост, вяра и последователни действия за успеха на областта и Родината. 

Независимостта на България е постигната с пълното единение на народа и неговите управници, каза в словото си и кметът на Хасково Станислав Дечев. Този категоричен акт показа на света, че българската държава може да е била поразявана от враговете си, но ние, българите, винаги сме намирали сила за живот и несъкрушима воля за независимост, добави той.

Кметът на Видин д-р Цветан Ценков пожела на видинчани и гостите на града, събрали се на централния площад „Бдинци“, да „сме достойни наследници на нашите деди, да сме отговорни в действията си и да бъдем добър пример за следващите поколения“.

По време на церемонията в Русе областният управител Анатоли Станев, заяви че "22-ри септември е сред най-ярките уроци по политическо мъжество и лидерство, израз на волята на българския народ и неговите водачи за утвърждаване на страната ни като равноправна на останалите европейски държави". В словото си кметът на града Пенчо Милков определи, че манифестът за обявяване на Независимостта на България възстановява гордостта на българския народ. "Дързост и изключителна дипломатическа сръчност се демонстрира от нашите предшественици в текст на манифест, който трябва да прочитаме често и да търсим себе си в думите му. Независимостта не се печели еднократно, тя се носи всеки ден като отговорност", каза Милков. 

"Нека не униваме пред трудностите, нека вярваме, че имаме сили, както нашите предци някога, да обединим България, в случая не териториално, а в сърцата си, и да вървим напред, а историята несъмнено ще го оцени", каза кметът на община Плевен Георг Спартански. Той припомни историческите факти около забележителната дата в българската история и подчерта важната роля на дипломацията.

Историците казват, че този момент е бляскав за българската дипломация”, каза в словото си зам.-кметът на община Стара Загора Милена Желева. “България е била и е велика държава. Знайте, че независимостта не е само спомен, не е само исторически факт, който ни събира пред паметниците. Тя е отговорност. Тя бива ценна, когато се чува гласът на народа", добави тя.

Според кмета на Перник Станислав Владимиров с времето 22 септември все по-релефно се откроява с непреходното си значение не само като исторически факт, но и като извор на дълбоки поуки за политическата стратегия на България.

Преди края на честванията бившият премиер Симеон Сакскобургготски, внук на цар Фердинанд, участва в дискусия за юридическата легитимация на Велико Търново като историческа и духовна столица на България. Той коментира, че е важно да помним, че сме независима нация и да сме обединени. „Ние сме в Европейския съюз и трябва да се съобразяваме с правилата на този интересен и солиден клуб, но същевременно да преследваме интересите на България в този контекст“, каза Сакскобургготски. 

Празничният ден, посветен на 114 години от обявяването на Независимостта на България, завърши със заря-проверка на площада пред крепостта „Царевец“ във Велико Търново. Там министър-председателят Гълъб Донев прие тържествения строй от курсанти и кадети на НВУ. По време на тържествената церемония манифестът, с който се обявява Независимостта на България през 1908 г., бе прочетен отново. В словото си служебният премиер Гълъб Донев подчерта, че той е израз на съкровения идеал за обединение на българския народ. Независимостта на българската държава е кауза, която преди 114 години събира в един сноп очакванията на народа и действията на народните избраници. Освобождение, Съединение и Независимост са историческият сплит, който свързва Третото българско царство с Първата българска държава, създадена през 681 г., припомни той. 

След десет дни ни предстои да направим избор, който ще определя идните дни на България. Избраните от народа ще получат, някои за първи път, други - за пореден, призванието да сбъднат завета: "Съединението прави силата", каза премиерът и призова да си подадем ръка над разделителните линии, в името на единението.

/РИ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 12:55 на 04.10.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация