Обзор

site.btaС правителство, свалено с вот на недоверие, и решение относно присъединяването на Република Северна Македония към ЕС ще се запомни 47-ият парламент

С правителство, свалено с вот на недоверие, и решение относно присъединяването на Република Северна Македония към ЕС ще се запомни 47-ият парламент
С правителство, свалено с вот на недоверие, и решение относно присъединяването на Република Северна Македония към ЕС ще се запомни 47-ият парламент

С правителство за малко повече от седем месеца и решение относно присъединяването на Република Северна Македония (РСМ) към Европейския съюз (ЕС) в условията на военен конфликт в Украйна и спрени газови доставки от Русия ще се запомни 47-ият парламент.

Кабинетът, избран в средата на декември миналата година, беше свален с вот на недоверие на 22 юни т.г. Така правителството на Кирил Петков стана първото, паднало след вот на недоверие, от началото на демократичните промени в България. 

Разделителните линии в управляващата коалиция се оказаха искането за военна помощ за Украйна, решението за начало на преговорите на РСМ за членство в Европейския съюз, експулсирането на руски дипломати и служители, изборът на управител на БНБ, както и парите за пътностроителните фирми.

Два дни след вота на недоверие парламентът прие решение във връзка с евроинтеграцията на Република Северна Македония. В своя позиция Министерството на външните работи го определи като историческо и посочи, че то отваря пътя за присъединяване на РСМ към ЕС при конкретни параметри. 

Народното събрание успя със закъснение да приеме бюджета за тази година и няколко месеца по-късно да го актуализира, както и да закрие специализираното правосъдие. 


Първото заседание на 47-ото Народно събрание бе открито по традиция от най-възрастния депутат на 3 декември миналата година

Първото заседание на 47-ото Народно събрание (НС) бе открито на 3 декември м.г., по традиция - от най-възрастния депутат, който в случая беше Силви Кирилов от "Има такъв народ".
Освен много млад състав, 47-ият парламент имаше и най-младия в новата демократична история на страната председател – 34-годишният Никола Минчев от "Продължаваме Промяната".
В четвъртото за 2021 г. НС влязоха седем коалиции и партии - "Продължаваме Промяната"(ПП), ГЕРБ-СДС, ДПС,"БСП за България", "Има такъв народ", "Демократична България" и "Възраждане".
На 13 декември, след почти седем месеца на политическа нестабилност на фона на здравна и икономическа криза, новото редовно коалиционно правителство с премиер Кирил Петков (ПП) положи клетва пред депутатите и заяви стремеж да бъде съставен "А" отбор на България, който да я изведе от кризите.
Едно от първите решения на 47-ото Народно събрание беше да наложи мораториум върху цените на ток, парно и ВиК услуги до края на март, с което даде време на новия кабинет да анализира ситуацията и да предложи решение. Първоначално проектът за решение дойде от ПГ ГЕРБ-СДС, след спешно заседание на временната комисия за енергийната криза, пленарната зала прецизира срока на действие на мораториума - от 16 декември 2021г. до 31 март 2022 година.


Рокади на върха в парламента 

През юни председателят на парламента Никола Минчев бе свален от поста и се върна като редови народен представител от „Продължаваме Промяната“. Мандатът като изпълняващ длъжността бе довършен от Мирослав Иванов, който малко преди това "оцеля" като заместник-председател на Народното събрание. Така и не се стигна до избор на нов титуляр на поста.

Отстраняването на Минчев бе предшественик на вота на недоверие към Министерския съвет.
Освобождаването му доведе до бурни протести на привърженици пред сградата на „Съединението прави силата“, в тях се включиха и премиерът Кирил Петков, както и представители на изпълнителната власт.


Кабинетът „Петков“ стана първият от новата ни демократична история, паднал след вот на недоверие

В началото на юни лидерът на „Има такъв народ“( ИТН) Слави Трифонов обяви във видеообръщение, че неговата партия напуска коалицията. Причините, поради които тази коалиция не работи и нямаме място вече в нея, са две - Република Северна Македония и че в държавата вече няма пари, каза Трифонов. 

След това решение шестима депутати от ИТН напуснаха парламентарната група и партията. Министърът на спорта Радостин Василев също се отцепи от ИТН. По-късно той и бившите депутати на ИТН участваха в преговорите за съставяне на ново правителство в рамките на 47-ото Народно събрание.

Излизането на ИТН от четворната коалиция доведе и до нейния край. А кабинетът на Кирил Петков стана първият от новата ни демократична история, паднал след вот на недоверие. Решението беше гласувано на извънредно заседание на Народното събрание на 22 юни. Искането беше внесено от ГЕРБ-СДС, подкрепено от ДПС, „Възраждане“ и „Има такъв народ“ „заради провала на правителството в сферата на публичните финанси и икономическата политика“.

Преговорите за нов кабинет – без резултат

След като проведе консултации с парламентарно представените партии президентът връчи първия проучвателен мандат за съставяне на ново правителство в рамките на 47-ия парламент на най-голямата по численост група – „Продължаваме Промяната“. Въпреки опитите и изработената управленска и законодателна програма, от ПП не успяха да съберат необходимия брой от поне 121 народни представители за подкрепа и не предложиха проектокабинет, а номинираният за премиер Асен Василев върна на Румен Радев неизпълнен проучвателния мандат.

ГЕРБ-СДС отказаха да вземат втория проучвателен мандат.

Последния, трети мандат държавният глава връчи на „БСП за България“. Левицата обяви, че първо ще търси подкрепа за програмата, след това ще са разговорите за структурата и състава на Министерския съвет. Левицата и „Демократична България“ бяха на мнение, че кандидат-премиерът трябва да бъде излъчен отново от ПП, те предложиха Асен Василев. ПП поставиха условие за приемането в пленарната зала на законопроекта за противодействие на корупцията и за избора на Бойко Рашков за председател на КПКОНПИ. Впоследствие времето стигна законопроектът да бъде одобрен само на първо четене в ресорната парламентарна комисия, но не и в пленарната зала.

От „БСП за България“ поканиха на преговорите и напусналите коалицията – ИТН, както и депутатите, нечленуващи в парламентарна група. Видео от среща на ПГ на ДБ в зала „Запад“ на парламента, излъчена на живо, стана повод за нов разлом между доскорошните партньори. В ново видеообръщение Слави Трифонов обяви, че партията му се оттегля от преговорите за нов кабинет.

Няколко дни по-късно „БСП за България“ върна неизпълнен проучвателния мандат, след като предложената от тях законодателна програма за срок от шест месеца отпадна от дневния ред на НС. Тогава президентът Радев коментира, че коалицията завещава на бъдещия служебен кабинет хаос в енергетиката. По-късно пред журналисти лидерът на БСП Корнелия Нинова каза, че държавният глава е „част от тази група, която свали действащото правителство“.

Експулсирането на 70 руски дипломати и служители

Седмица след гласувания вот на недоверие и в хода на разговори за съставяне на ново правителство с мандат на ПП, премиерът Кирил Петков обяви, че България отзовава 70 дипломати и служители от посолството на Руската федерация в София. Това предизвика реакция от страна на БСП. Лидерът на партията Корнелия Нинова обяви, че спират преговорите за нов кабинет и ще ги подновят, ако Кирил Петков не е кандидат за премиер. На закрито заседание бяха изслушани министър-председателят в оставка и председателят на ДАНС.

На 30 юни от МВнР съобщиха, че посланикът на Руската федерация Елеонора Митрофанова е връчила вербална нота, с която в ултимативен тон се поставя искане за оттегляне до 12:00 часа на 1 юли 2022 г. на нотите за обявените за "персона нон грата" служители на руските задгранични представителства. В противен случай се заявява, че „пред руското ръководство безотлагателно ще бъде повдигнат въпрос за закриване на Посолството на Руската федерация в Република България“. Руската нота стана повод за свикване на извънреден председателски съвет на Народното събрание с изслушване на външния министър Теодора Генчовска и ръководителите на службите, продължило до късно през нощта. 

На следващия ден в обръщение към парламента вицепремиерът в оставка Корнелия Нинова поиска Народното събрание да приеме решение министърът на външните работи да отмени нотата за експулсирането на руските дипломати и служители. От "БСП за България" внесоха проекторешение във връзка с казуса, което обаче не беше разгледано в пленарната зала.

В началото на юли служителите на посолството на Руската федерация напуснаха страната.


Войната в Украйна 

В първия ден на войната в Украйна българското Народно събрание излезе с декларация, в която осъди грубото нарушение на международното право от страна на Руската федерация и посегателството срещу териториалната цялост чрез военна интервенция срещу Украйна.
Парламентът подкрепи партньорите и съюзниците си в EC и HATO при обсъждането на пакет от мерки, включително санкции, с цел деескалация на конфликта.

Премиерът Кирил Пеков призова от парламентарната трибуна българските депутати за обща позиция. На закрито заседание на НС за повече информация бяха извикани външният, военният министър и представители на спецслужбите.

Текстовете от декларацията бяха гласувани разделно, като този за санкциите беше приет със 192 гласа "за", 14 "против" и 21 гласа "въздържал се". Депутатите от "Възраждане" и един от "БСП за България" бяха "против", а 18 депутати от левицата и двама от "Продължаваме Промяната" се въздържаха.

От БСП осъдиха военните действия и нарушаването на принципите на международното право, но не подкрепиха въвеждането на санкции срещу Русия. От "Възраждане“ заявиха, че няма да подкрепят такава декларация, а санкции не бива да има в този конфликт, защото България ще понесе сериозни икономически щети.

През април при посещението на министъра на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба в България се заговори активно за предоставяне на военна помощ за Киев. От БСП заплашиха да напуснат коалицията, ако правителството вземе решение за износ на оръжие и боеприпаси за Украйна.

След среща с външната комисия в парламента, Дмитро Кулеба потвърди пред журналисти, че е поставил въпроса за военнотехническа помощ за Украйна на срещите си в България. Той отбеляза, че тези, които не помагат днес на Украйна, помагат на Русия.

В края на април българска делегация, ръководена от премиера Кирил Петков, посети Киев и се срещна с президента на Украйна Володимир Зеленски. БСП не изпрати човек в делегацията. В нея имаше представители на другите три политически сили от управляващата коалиция. 

Няколко дни по-късно - на 4 май, след над петчасови разисквания, парламентът одобри оказването на хуманитарна, финансова и военнотехническа помощ на Украйна, съобразно възможностите на България. "За" предложението на "Продължаваме промяната" гласуваха 200 депутати, „против“ бяха 16, а един се въздържа. „Против“ бяха от „Възраждане“.

С редакционна поправка в решението изрично беше записано каква точно помощ ще окаже България на Украйна: за продължаване на подкрепата за членство на Украйна в Европейския съюз; помощ за украинските граждани, бягащи от войната; осигуряване на възможност за изнасяне на украинското зърно във Варна; засилване на енергийното сътрудничество, в частност доставки на електроенергия от Украйна и природен газ; ремонтна дейност на украинска военна техника във военните предприятия на Република България; продължаване на доставките на хуманитарна помощ, в частност лекарства, дрехи, хранителни стоки.

Сутринта преди гласуването на решението в парламента беше внесено писмо от името на президента на Украйна Володимир Зеленски, депозирано от украинския посланик у нас Виталий Москаленко. Писмото беше следствие от разговорите в Киев на премиера Кирил Петков и Володимир Зеленски. В него се потвърждаваше, че Киев иска от България украинска военна техника да бъде ремонтирана у нас, но не и оръжие.   

В края на февруари премиерът Кирил Петков обяви, че иска оставката на министъра на отбраната Стефан Янев. Като аргумент министър-председателят посочи, че негов военен министър не може да използва "операция" вместо думата "война" по повод на военните действия в Украйна и "няма право на собствена външна политика, особено по Фейсбук". На следващия ден парламентът освободи Стефан Янев като министър на отбраната, а на негово място бе избран Драгомир Заков - досегашен постоянен представител на България в НАТО.
 

Решението за Република Северна Македония

Темата за членство на Република Северна Македония (РСМ) в Европейския съюз доведе до нов обрат в отношенията между коалиционните партньори. Предложението на Френското председателство на Съвета на Европейския съюз постъпи в средата на юни в Комисията по външна политика.

На 24 юни със 170 гласа „за“, 37 „против“ и 21 „въздържал се“ парламентът прие решение, внесено от Христо Иванов, председател на ПГ „Демократична България“, с което на практика правителството в оставка на Кирил Петков получи мандат за вдигане на ветото на РСМ за начало на преговорите за членство в ЕС. Решението на парламента бе подкрепено от депутатите на ПП, ГЕРБ-СДС и ДПС.

Условията в него за стартирането на преговорите на РСМ с ЕС са свързани с гарантиране вписването на българите в конституцията на Северна Македония там, където са споменати други народи, и на равна основа с тези народи. Друго условие е да бъде ясно, че нищо в процеса на присъединяване на РСМ в ЕС не може да бъде тълкувано като признание от Република България на съществуването на "македонски език".

Периодичният преглед на изпълнението на договора за добросъседство с Република Северна Македония трябва да бъде оповестяван и в рамките на преговорния процес, е също сред условията.

Министърът на външните работи в оставка Теодора Генчовска разясни, че приемането на Преговорната рамка и заключенията на Съвета на ЕС трябва да бъде предшествано от подписване на двустранен протокол по договора за добросъседство, който протокол беше подписан в София на 17 юли. 


Новата КЕВР с председател за около шест месеца

Новата КЕВР бе оглавена от Станислав Тодоров, избран от НС на 9 февруари т.г., по предложение на „Продължаваме Промяната“. Той смени на поста Иван Иванов.
Само шест месеца, след като застана начело на регулатора, на 27 юли Конституционният съд (КС) обяви избора му за противоконституционен. Съдът бе сезиран от ГЕРБ-СДС. Така Комисията остана без ръководител, а битовите потребители и бизнесът се оказаха пред реалната опасност да няма утвърдени цени на тока, парното и ВиК от август. Заради казуса, между ИТН и ПП прехвърчаха поредните искри и обвинения за натиск върху депутатите на Слави Трифонов от страна на началника на кабинета на Кирил Петков – Лена Бориславова, Тодоров да бъде избран за председател на КЕВР.
В усилията си да състави правителство лидерът на левицата Корнелия Нинова заяви, че ще задържи третия и последен проучвателен мандат до 15 август, за да може парламентът да избере нов председател на регулатора. Междувременно ИТН излязоха от преговорите и стана ясно, че парламентът ще бъде разпуснат предсрочно. Едно от последните решения на депутатите беше да върнат на поста предишният председател на КЕВР Иван Иванов до избора на нов от следващото НС.


Изборът на управител на БНБ и казусът с пътностроителните фирми

И този парламент не успя да избере управител на БНБ, след като двама от коалиционните партньори предложиха свой кандидат за поста. В битката за гуверньор на централната банка влязоха Андрей Гюров, председател на ПГ „Продължаваме Промяната“, и Любомир Каримански, председател на комисията по бюджет и финанси - от „Има такъв народ".
Любомир Каримански остана единствената кандидатура, след оттеглянето на Андрей Гюров, но бе подкрепен единствено от ИТН и ДПС.
Избраният от квотата на ИТН вицепремиер и министър на регионалното развитие Гроздан Караджов обвини управляващите от ПП, че превръщат казуса с ремонта на пътищата в заложник на решението за избора на шеф на БНБ и се включи в протеста на пътищарите. 
След неуспешната процедура за избор на управител на БНБ, парламентът все пак реши на пътните фирми да бъде отпусната половината от сумата за ремонт и поддръжка на пътищата, или около 600 млн. лева. 


Бюджет 2022 г.

В края на февруари тази година, вместо в края на предходната, Народното събрание прие Закона за държавния бюджет за 2022 г., след поредица от удължени заседания, от които едно среднощно.
На извънредно заседание депутатите одобриха бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на държавното обществено осигуряване за 2022 г. Депутатите решиха от 1 април детските градини да станат безплатни, увеличение на обезпечението за отглеждане на дете до навършване на две години и ръст на минималната работна заплата на 710 лв. Още при приемането на бюджета управляващото мнозинство заговори за актуализация в средата на годината.

В края на юни беше приета актуализацията на бюджета, включваща спешен пакет от антикризисни мерки, с който да се намалят негативните последствия от увеличаващите се цени на горивата и енергоносителите върху хората и бизнеса.

С поскъпването на стоките от първа необходимост беше мотивирано значително по-високо увеличение на пенсиите от планираното с първоначалните разчети. С увеличението от 1 юли минималната пенсия стана 467 лв., като в нея влезе и ковид добавката в размер на 60 лева. Социалната пенсия се вдигна от 170 лв. на 247 лв. Бяха приети нула процента ДДС за хляба и брашното, както и по-високи данъчни облекчения за семействата с деца и отстъпки за горивата, включително за бензин и дизел. Всички граждани до края на годината ще могат да се възползват от отстъпка в размер на 25 ст./л за масовия бензин, дизел и пропан бутан. ДДС за парно, топла вода и природен газ за битовите потребители беше намален на 9 на сто за срок от една година. Приети бяха и компенсации за бизнеса заради скъпия ток.


Закриването на специализираните съдилища 

Закриването на Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд и съответните им специализирани прокуратури стана окончателно факт през април след приети промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ).
От тях следва съдиите в тези звена да бъдат преназначени, висящите дела да продължат пред същите състави, но в Софийския градски съд, а делата срещу организирани престъпни групи – в окръжните съдилища по места. Промените в ЗСВ слагат край и на кариерните и финансовите бонуси за членове на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към него.


Арест на бившия премиер Бойко Борисов

На 17 март малко след 21:00 ч. МВР обяви, че в страната тече мащабна операция заради обявените от европейския главен прокурор Лаура Кьовеши 120 сигнала за престъпления в България. В рамките на акцията са задържани лидерът на най-голямата опозиционна партия в парламента и бивш премиер Бойко Борисов, както и финансовият министър в два от кабинетите на ГЕРБ Владислав Горанов и пиарът на партията Севделина Арнаудова.
Вечерта Борисов беше изведен от дома си и отведен в Главната дирекция "Национална полиция", където беше задържан за 24 часа, а посоченото от полицията основание е изнудване. Тримата бяха освободени на следващия ден, без да им бъде повдигнато обвинение. По официална информация следствените действия са извършени в условия на неотложност, т.е. без необходимост да се уведомява прокуратурата и без да се иска предварително разрешение от съда. Сийка Милева, говорител на главния прокурор, заяви, че държавното обвинение досега не е уведомено за случая.
През април Софийският районен съд постанови, че експремиерът е задържан незаконосъобразно и в момента на задържането му не са били събрани никакви доказателства, че той е извършил престъпление. От ГД „Национална полиция“ обявиха, че ще обжалват решението на Софийския районен съд.

 

Властта "зад решетки"

В средата на май от вътрешната страна на вратите на официалния вход на Народното събрание бяха поставени метални решетки. Монтирането им беше мотивирано с препоръка от НСО и "известен пробив в линията, която полицаите бяха оформили" при протеста на "Възраждане" през януари срещу ограничителните мерки в пандемията от COVID-19.
Металните решетки предизвикаха реакции от политически сили в парламента и бяха демонтирани след съставен акт от Инспектората за опазване на културното наследство и предписание за премахване на нерегламентирано извършената намеса по сградата на Народното събрание, която е със статут на недвижима културна ценност от национално значение. 

Последният работен ден на 47-ото Народно събрание завърши с декларации от парламентарната трибуна на всички политически сили без "БСП за България" и ДПС, и без обща снимка пред сградата.

(По материала работиха Нелли Желева, Десислава Антова, Борислава Бибиновска и Теодора Цанева.)

/ПП/

news.modal.header

news.modal.text

Към 15:30 на 01.12.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация