site.btaЕкип на катедрата "Медии и обществени комуникации" в УНСС представи свое проучване за медийната грамотност и учителите

Екип на катедрата "Медии и обществени комуникации" в УНСС представи свое проучване за медийната грамотност и учителите
Екип на катедрата "Медии и обществени комуникации" в УНСС представи свое проучване за медийната грамотност и учителите
Снимка: УНСС

Екип на катедрата "Медии и обществени комуникации" в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) представи свое проучване за учителските нагласи и практики по отношение на изучаването на медийна грамотност в средните училища. Резултатите бяха съобщени в рамките на събитието "Интегрален подход за развитие на медийната грамотност на учениците", организирано от Коалицията за медийна грамотност, съобщи пресцентърът на УНСС.

Проучването е част от проект с ръководител доц. д-р Светла Цанкова на тема "Интегриране на обучителни практики по медийна грамотност в средните и висшите училища в България".  

Медийната грамотност е една от ключовите компетентности и умения за живот и работа през 21-и век. Медийната грамотност и медийното образование са част от решението на най-новите социални и технологични проблеми, пред които е изправено човечеството. Тя е интердисциплинарна по своята природа и дава възможност на хората да участват активно в политическите, икономическите, социалните, културните аспекти от живота на обществото, да бъдат ефективни комуникатори и активни граждани. Образованието по медийна грамотност е образование през целия живот, но е особено важно то да започне от ранна детска възраст, да бъде продължено и надградено в средното и висшето образование с усилията на всички формални и неформални институции и организации.

В началото на 2022 г. научноизследователският екип проведе анкетно проучване на учителските практики в полето на медийната грамотност. Негова цел бе да установи както добрите практики, така и дефицитите в обучението в сферата на формалното образование. Отзоваха се 534-ма респонденти от цялата страна, което дава достатъчно показателни резултати, тъй като по данни на НСИ през учебната 2020/2021 година общият брой на преподавателския персонал в общообразователните училища е 55 554, посочват от УНСС.

Въпросите към тях бяха свързани с тяхното разбиране за медийна грамотност, с възможностите за придобиване на допълнителна квалификация за преподаването й в системата на средното образование, с оценката на държавната политика и на дефицитите в нея, с основните теми по медийна грамотност, които интегрират в рамките на своя предмет, с достъпа до ресурси и необходимостта от сътрудничество между сферите на средното и висшето образование в процеса на обучението по медийна грамотност.

Бяха очертани и някои от важните изводи - медийната грамотност като цяло е позната материя за учителите, но твърде малка част от тях имат самочувствието, че са запознати с нейната концепция. Това алармира за нуждата от допълнителна квалификация и по-добро интегриране на значимо поле, превръщащо се в ключова компетентност от все по-ранна възраст.

Най-значимите теми според учителите са разпознаване и предпазване от фалшиви новини, разпознаване и предпазване от кибертормоз, умения за откриване и интерпретиране на информация онлайн. С голяма важност са определени и критичното мислене, разбирането на функциите и на ефектът на медиите.

Българските учители са отворени към темата и имат желание да я интегрират в обучението по предметите си. Но им липсват както подходящо планиране и прилагане на глобално ниво от Министерството на образованието и науката, така и необходимите ресурси. Мотивацията за интегриране се случва по-скоро на локално ниво - от училищните ръководства. Поради това те залагат основно на самообучение и сами откриват учебните материали, които използват.

Учителите отчитат, че интегрирането на медийната грамотност в обучението е от много голямо значение. Те отбелязват сериозни дефицити от гледна точка на потреблението на медии и медийни продукти и ефектите, които те имат върху развитието и гражданската позиция на обучаемите.

Учителите са отворени за колаборация с висшите училища. Не само за добиване на допълнителна квалификация в областта на медийната грамотност, а те изтъкват и собственото си професионално израстване. Но и използването на ресурси в помощ на интегрирането тези знания за медиите в училищните предмети.

Проучването на медийната грамотност в сферата на формалното и неформалното образование в България категорично доказа спешната необходимост от ясна държавна политика и национална стратегия за нейното развитие. Очевидно неправителственият сектор е изключително активен и работи както с училищата и университетите, така и с различни възрастови групи за развитие на медийната грамотност на няколко поколения българи. Наличието на множество наръчници, помагала и други ресурси, които да бъдат в помощ на учителите, на учениците, на журналистите, на всички граждани говори за това, че неформалното образование има водещата роля в медийното образование. А тук държавата значително изостава. Интегрирането на редица добри практики, анализирани в процеса на проучването на развитието на медийната грамотност в редица европейски страни, също може да бъде от полза в процеса на създаване на национална стратегия, като се надгражда постигнатото в България през последните години, отбелязват от УНСС.

/АКМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 09:50 на 04.12.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация