Корабни останки са проучвали при своите изследвания специалистите от Центъра за подводна археология (ЦПА) през изтеклата 2021 г. Това разказа директорът на ЦПА гл. ас. д-р Найден Прахов по време на годишните отчети за осъществените теренни проучвания в рамките на Секцията за интердисциплинарни изследвания и Археологическа карта на България.
През годината те са извършили около осем - девет проучвания, като едно от тях е било направено по спешност в самия й край. През октомври те получават сигнал, че морето е разкрило останки от кораби в залива Атлиман при град Китен.
Д-р Прахов разказа, че при посещение на мястото са се оказали пред феномен, който до този момент не са наблюдавали, но за който са чували. Пясъкът от обичайно пясъчното дъно на залива липсваше, а на мястото се разстилаше каменисто и глинесто морско дъно, върху което имаше много разпръснати корабни останки, описа той гледката. Там специалистите установяват добре запазени останки от долната част на корпус на поне 15-метров кораб и от още два плавателни съда, които се виждали зарити в остатъците от пясък, които теченията не успели да отдръпнат. Имало остатъци от кил и ребра и много археологически материали, разпръснати в целия залив.
При тази възможност да проучим залива поради липсата на пясък, поискахме финансиране от Министерството на културата и получихме такова в самия край на годината, разказа Прахов и допълни, че направили едно кратко изследване в два етапа - с геофизична апаратура и с водолазни опити и археологически разкопки.
Когато археолозите пристигат отново за водолазната дейност обаче, пясъкът вече е започнал да се връща частично и те са проучили единствено кораба, който е идентифициран първоначално. Сред находките, които намират е и оръдие, което може да се датира от ранноосманския период, както и силно фрагментиран съд - праисторическа керамика. По думите на Прахов този съд е най-ранната находка, която намират в залива.
Морските течения бързо връщат пясъка и през декември останките са напълно покрити. Чакаме следващ момент, когато ще бъдат разкрити, за да продължим работата си, разказа Прахов. От ЦПА ще проучват обекта и през тази година заедно с колегите си Крум Бъчваров и Драгомир Гърбов - археолози, корабни специалисти, които от години не живеят в България, но се включват в изследването на корабокрушения по българското крайбрежие.
През изминалата година са продължени проучванията в района на залива Ченгене скеле в Бургас, където през 2020 г. е открито находище на стъклени съдове, което по всяка вероятност е с датировка от 16 - 17 в. и с вероятен произход от Западна Европа. Около риф в залива през последните две години са намерени около 200 отделни фрагмента и фрагментирани стъклени съдове без почти никакви други материали, разказа Прахов. Вероятно на това място или наблизо е имало инцидент, при който този товар се е разпилял.
Корабни останки са установени и при проучвания в Северното Черноморие, разказа още Прахов. Той отбеляза, че изследванията в тази част от българското крайбрежие са възстановени през 2020 г. след поне 15-годишно затишие.
Работено е в акваториите на общините Каварна и Шабла, като целта е била да се актуализира малкото налична информация за района. В част от изследванията Центърът за подводна археология работи съвместно с Института по океанология към БАН.
Прахов отбеляза, че поради метеорологичните и географски особености на района много трудно се правят археологически проучвания. Проблем са честите ветрове, особено в акваторията на община Шабла. Тя е изцяло открита за източните и северните ветрове, които са почти ежедневни. По думите му в дните, в които може да се работи там, обикновено това е по няколко часа сутрин, преди обед, до към 13 - 14 ч. максимум, а когато духат обичайните ветрове, археолозите се преместват в залива на Каварна, който е с южно изложение.
Местните водолази дават информация на учените и за две корабукрушения, които изследователите посещават и регистрират. И в двата случая няма видими запазени конструктивни части от плавателните съдове, обикновено се намират части от товарите.
В Северното Черноморие специалистите от ЦПА са направили и геофизично изследване на акваторията пред Дуранкулашкото езеро, а целта е да се направи реконструкция на някогашния ландшафт. Ще се опитат да реконструират палеоландшафта с многото меандри на реката и зони около нея с висока вероятност за наличие на археологически обекти от праисторията, разказа Прахов.
След всяко от нашите проучвания свикваме експертна комисия, която обсъжда следващите стъпки, обясни директорът на Центъра за подводна археология.
Голяма част от проучванията и наблюденията им са спасителни и са свързани с инвестиционни намерения, но има и редовни, които се финансират от местни общини. Такъв е случаят с недеструктивното подводно проучване в района на залива Форос. Изследването е по инициатива на д-р Милен Николов, директор на Регионалния исторически музей в Бургас (РИМ-Бургас) и с финансиране от музея и от местната община. Извършва се по договор, който през 2020 г. е подписан между РИМ-Бургас и ЦПА за проучвания на подводното културно наследство в акваторията на общината.
Тази година за първи път направихме проучване в залива Форос, разказа Найден Прахов и обясни, че основно е извършено геофизично изследване, което ще помогне за бъдещите дейности, включително за ориентация за характера на морското дъно и идентифициране на археологически обекти. От местни водолази специалистите получават информация за археологически материали, които са виждали, когато силни течения са вдигали характерните за залива повърхностни тини. Те разказват за фрагменти, за цели съдове, за амформи струпвания, каза Прахов и отбеляза, че на близкия нос има голям античен обект, частично поручен от РИМ-Бургас.
Водолазните спускания се оказали неуспешни заради ниската видимост, предизвиквана от тинестото дъно. Но археолозите не се отказват и през тази година ще направят проучването през ранната пролет с надеждата, че видимостта ще бъде по-добра.
Утре е предвидено да бъдат представени резултатите от направените през 2021 г. археологически наблюдения, които се организират задължително при извършване на строително-ремонтни дейности, особено в райони, за които има информация, че са активно обитавани в предходни исторически периоди.
/ИС/
news.modal.text
