site.btaСпоред „Алфа рисърч“ 58 на сто от българите имат положително отношение към ЕС, а 13 на сто – отрицателно, към НАТО отношението не е така еднозначно

Макар и с известни колебания в годините, следващи кризите в самия ЕС, като терористичните атентати, мигрантската вълна, ковид пандемията, 58% от българите имат положително отношение към ЕС и само 13% - отрицателно. Това показват данни от национално представително проучване на „Алфа рисърч“, част от от регулярния мониторинг на агенцията, проведено между 6 и 14 февруари 2022 г., сред  1060 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети.  Цялото изследване е публикувано на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.

По отношение на ЕС, преките и по-непосредствено свързани с всекидневието промени, от които се възползват голяма част от хората, като възможностите за пътуване, образование, работа, ролята на европейските средства в българската икономика,  прави нагласите по-устойчиво позитивни, коментират анализаторите.

Съвсем не така еднозначно е отношението към НАТО. При отсъствието на непосредствени заплахи за националната сигурност, предимствата от членството в съюза не са ясно видими за редовия българин. Ако не  бъдат открито и разбираемо обговорени от политическите лидери, което не се случва в продължение на последните 10 години, включително през последните месеци, хората остават силно объркани и дистанцирани, коментират социолозите.

Проучването  показва силно разделение в  обществото – 40% положително отношение към НАТО, срещу  34% отрицателно. Тази поляризация е продукт на диаметрално противоположни позиции, споделяни от отделните партийни привърженици. Симпатизантите на  ДБ (63%) и на ГЕРБ (62%) формират групата на хората с доминиращи позитивни нагласи към НАТО. Привържениците на „Продължаваме Промяната“ (ПП)  и „Има такъв народ“ (ИТН) гравитират около стойности малко под средното за страната (37%-39% положителни оценки), а при тези на БСП по традиция преобладават негативните мнения (38%:26%). Най-радикално враждебно са настроени симпатизантите на „Възраждане“, 65% от които са срещу евроатлантическия съюз.

Тези базисни нагласи рефлектират и върху разбиранията за това как трябва да действа  България в сегашната кризисна ситуация около напрежението Русия – Украйна. 28 на сто са на мнение, че за да гарантира националната си сигурност страната ни трябва да засили интеграцията си в НАТО.  17% са на противоположната позиция – България да напусне НАТО. Мнозинството, 43%, възпроизвежда двусмислените позиции, изказвани по различни поводи от висшия управленски ешелон – членство в НАТО, без по-силна интеграция. Профилът на привържениците на всяка една от тези опции показва много ясно влиянието на съществуващото, или отсъстващо политическо лидерство. За по-силна интеграция в НАТО  устойчиво се обявяват симпатизантите на ДБ (47%), а след радикалния разлом с Радев - и тези на ГЕРБ (38%). Сред симпатизантите на самата управляваща коалиция обаче е налице цялата палитра от мнения. От твърдото желание за „повече евроатлантическа интеграция“ на ДБ, през флуидната позиция на ПП и ИТН (едва по 22% и от двете партии са за силна евроатлантическа интеграция), до категоричното нежелание за интеграция сред БСП симпатизантите – едва 10% срещу 35% желаещи напускане на НАТО. 

В условия на дълготрайна икономическа и външнополитическа криза, когато трябва да се правят трудни избори, рискът тук е съществуващият разнобой в мненията да се превърне в тънкия лед, който да пропука коалиционните баланси, коментират от „Алфа рисърч“.

Социолозите отбелязват, че подобна е ситуацията и по другата особено чувствителна за българското общество тема – европейското членство на Република Северна Македония. 31% са привържениците на обявения нов, по-гъвкав подход в преговорите с нашата съседка, но 49% са за придържане към досегашната по-твърда позиция. По този въпрос тънките червени линии минават не само между коалиционните партньори, но и  сред техните симпатизанти. С изключение на ДБ, привържениците на всички партии в управляващата коалиция, включително и тези на ПП, отдават предпочитания на досегашния подход. Това не означава, че новият подход е обречен на неуспех, но потвърждава старата максима – не е достатъчно да заявиш, важното е да убедиш, а очевидно тъкмо в убеждаването и убедителността по теми, които не са непосредствено свързани с противопоставяне на предишните управляващи, новото правителство страда от съществени дефицити, коментират социолозите.

Изграждането на единни позиции и  по двете основни към момента външнополитически теми, както  и постигането на подкрепа за правителствените действия изискват изразяването на ясни тези - аргументирани, основани на задълбочени познания и разбиране на процесите, подплатени с убедително политическо лидерство, посочват от „Алфа рисърч“ и допълват, че развоят по тези теми също ще определи накъде ще еволюират обществените нагласи.