site.btaБългарските аби са получилизлато в Чикаго преди 120 години

BOBSTH 06:30:00 20-10-2013
AM1839BO.001 06:30
история - българи в чужбина - любопитно

Българските аби са получили
злато в Чикаго
преди 120 години


София, 20 октомври /БТА/
Българските аби са спечелили злато на Световното
търговско изложение в Чикаго преди 120 години. Уникалното
свидетелство за това е изложено в Регионалния исторически музей
в Смолян.
Търговецът от Смолян киряк Данчо е участвал на
изложението с износ на местни родопски аби и е спечелил първото
за България злато. Русенецът Соломон Блаущайн пък е представил
там колекцията си от над 100 хиляди пощенски марки и се знае, че
е забогатял от продажбата им. В архивите в Смолянския и
Русенския исторически музеи има сведения за това. Българското
участие в Чикагското изложение през 1893 г. и предприемчивостта
на българите е описано и в пътеписа на Алеко Константинов "До
Чикаго и назад".
Тези данни и материали предостави на БТА Кина
Бъговска, председател на Българо-американския център за културно
наследство в Чикаго, журналист в изданията "България 21 век" и
"Старт" в Чикаго. Редовен участник в организираните от БТА
Световни срещи на българските медии в чужбина.
Инициативите на Българо-американския център
за културно наследство, свързани с Годината на Алеко и
честването на 120-годишнината на изложението в Чикаго, са
подкрепени от сдружение Български музей в Чикаго, Русенският
исторически музей и Филд музеят в Чикаго. Те се осъществяват и с
подкрепата на българското генерално консулство в Чикаго и
Българската телеграфна агенция. Бъговска уточни, че в програмата
е включено издирване на документални материали, фотоси и
информация, съпровождащи българското участие в Чикаго през 1893
година.

Алеко разглежда изложението в Чикаго през лятото на
1893 година

Там се е срещнал наред с другите български търговци
и с казанлъшкия търговец на розово масло Ганьо Сомов, но е видял
и разбрал и други, не по-малко важни за българската литература
и култура неща, отбелязват в научна статия експертите от
Русенския исторически музей. Алеко Константинов добросъвестно
изброява какво е видял в българския павилион: врачански платна,
ракии, няколко кутии тютюн, офицерска униформа, чемшир, шопска
носия, пешкири, лапчуни, гайди, арестантски кесии, рогове,
дрънкала. "На първи план в туй дюкянче личат две красиви витрини
с розово масло", отбелязва пътеписецът.
А от няколкото български лица в Чикаго, които
епизодично се мярват в разказа, най-дълго и най-любопитно се
задържа погледът на разказвача върху Ганьо Сомов, вече титулуван
и като бай Ганьо, който "седи по турски върху сандък" пред
"няколко тъмносини ялдъзлии мускали, от които половината празни,
останалите напълнени с тереше" (тоест с фалшифицирано розово
масло). Посетителите миришат мускалите, разпитват за това чудо,
но по обясними причини този опит за досег между културите не се
осъществява. Тези, а и много други данни свидетелствуват, че по
онова време розовото масло е имало не само потребителна и
разменна, но и семиотична стойност - емблематичен знак за една
страна и за един район на Източна Европа и Ориента.
С пътеписа за Чикагското изложение започва и
собствено писателската дейност на Алеко Константинов.

Русенецът Соломон Блаущайн е описан в "До Чикаго и
назад"

Соломон Блаущайн, за когото малко хора знаят,
е описан в пътеписа на Алеко Константинов "До Чикаго и назад"
като "едно еврейче от Русе, което бе донесло за продан пощенски
марки на изложението", разказват в научни материали експертите
от Русенския исторически музей, съпоставяйки ги с намерените в
архивите сведения. Той пътува до Чикаго и обратно на свои
разноски и правителството му отпуска даром място в българския
павилион да изложи колекцията си от над 100 хиляди пощенски
марки. Облечен в български национален костюм, с гайда и бъклица
в ръце, Соломон изненадва посетителите, като ги черпи по глътка
вино от бъклицата.
В търговските алманаси на Княжество България
пише, че Соломон Блаущайн е търговец от Русе, купува и продава
пощенски марки. Времето е заличило много подробности, но се
знае, че е забогатял от продажбата на пощенски марки на
търговското изложение в Чикаго. Търговецът построява сградата на
сегашната ул. "Пирот" номер 5 през 1896 г. по проект на
строителния техник Иван Майор. Сградата заема площ от 210 кв. м.

От една стара пощенска картичка се разбира, че тя
не е имала таван, а озеленен покрив-градина, използвана
вероятно за открит ресторант. Първоначално собствениците отварят
в сградата хотел "Букурещ" и кабаре, но впоследствие тя става
семейно жилище и модна къща за дамски и детски шапки "При
Чикаго", открита още през 1883 г. от Розали Блаущайн. В
рекламите по онова време фирмата е титулувана като главната и
най-старата модистка къща в България, с клонове в София и
Плевен. В близкото минало в сградата се е помещавал Клубът на
филателистите в Русе. Тук сега е клубът на ВМРО, адвокатски
кантори и известният ресторант "Асансьора".

Киряк Данчо е спечелил първото за България злато
в Чикаго

В Регионалния исторически музей в Смолян е
изложено уникално свидетелство, че смолянчанин - киряк Данчо от
село Устово, е участвал с износ на местни родопски аби в
Световното изложение - Чикаго през 1893 г.
Свидетелството се показа за пръв път пред публика,
макар че за него има податки в научната литература. Търговецът
от Родопите не само участвал, но и спечелил първото за България
злато на Световното търговско изложение в Чикаго. Той сразил
конкуренцията си с вълнените си аби за войската през далечната
1893 г. Този факт става известен едва сега, когато негови
наследници извадиха оригинален документ за получения от него
златен медал. Уникатът е изложен в Смолянския музей и е
най-ценният експонат, показван досега.
Киряк Данчо от с. Устово имал големи складове за
продукцията си в Одрин и продавал стоката в цялата Османска
империя. С вълнените платове пробил и в САЩ. Грамотата за
златото се пази като светиня от внучката Йорданка Лозанова. На
матираната луксозна хартия от онова време с красиви черни букви
и богата орнаментика е изписано името на българина. Документът е
издаден от Колумбийската сенатска комисия на САЩ. Второ
специално свидетелство е издадено през 1905 г. за успех и на
Одринския панаир, където търговецът участвал с български тютюн.
Документите се предават от бащи на деца във фамилията вече 106
години.

/АМ/