site.btaРеализирани са терени на близо 30 инвеститора в Индустриалния парк в Шумен

BOBSTH 09:57:01 20-12-2021
RI0951BO.005
Шумен - Индустриален парк - проблеми - интервю

Реализирани са терени
на близо 30 инвеститора 
в Индустриалния парк в Шумен


Шумен, 20 декември /Станимир Савов, БТА/
Реализирани са терени на близо 30 инвеститора в Индустриалния парк в Шумен. "Необходими са законодателни промени за привличането на инвеститори и в подобни паркове". Това каза в интервю за БТА Тончо Тончев - член на УС на "Индустриален парк Шумен " АД.
По думите му са приключили дейностите по получаването на разрешения и съответното изграждане на инфраструктурата през 2021 г. във втория инвестиционен етап на Индустриалния парк в Шумен. Той е разделен на четири инвестиционни етапа, като първият е изцяло реализиран. През 2021 г. изградихме първата инфраструктура и във втората под зона, чийто парцели са малко по-големи в сравнение с първата. Първата зона е около 350 декара, а втората - около 500 декара. Първата под зона на 95 процента е реализирана, а за втората вече имаме няколко инвеститора. В Индустриалния парк Шумен в момента се изграждат пет нови предприятия и очакваме през 2022 г. те да получат разрешения за ползване. През тази година сме подписали с инвеститори и няколко предварителни договора, и няколко окончателни. Продали сме и няколко парцела, като очакваме да приключим сделките през следващата година, след което да ги прехвърлим с нотариален акт на инвеститорите, с които сме подписали предварителни договори. Освен, че сега се изграждат нови предприятия, през 2022 година също ще бъдат изградени минимум две нови.
Следва пълният текст на интервюто.

Въпрос: Кои са новите инвеститори и в кой сектор на промишлеността работят?
Отговор: В момента приключва изграждането на новото предприятие на местната фирма "Вива пласт", специализирана в производство на ПВЦ профили. Изгражда се италианско предприятие за производство на кабели. Приключва и строежът на предприятие за картонени опаковки, както и работата на българско предприятие в машиностроителния сектор. Мисля, че през следващата година ще започне изграждане на още едно ново предприятие, което обработва селскостопанска продукция. Фирмата е българска, но има и чужд инвеститор. "Помолиха ме за конфиденциалност, защото технологията е много иновативна и производството ще се развива в няколко етапа. Освен, че са закупили няколко терена, ще закупят още няколко, сигурно през следващата година. Може би ще има много по-голямо разнообразие на продукцията, която произвеждат, което е хубаво, защото ще преработват едно голямо количество селскостопанска продукция, което може да създаде и бизнес за селското стопанство в региона". Продали сме и терен на който в Индустриалния парк ще бъде изграден хотел. Изгражда се и предприятие на фирма от Добрич, която е специализирана в ремонтните дейности на ремаркета за тежкотоварни автомобили.

Въпрос: Колко предприятия работят в Индустриалния парк в Шумен и колко са в процес на изграждане?
Отговор: Не мога да кажа точната бройка, но мисля, че имаме реализирани индустриални терени на 28 инвеститора, 20 от които работят или изграждат предприятия. Няколко ще бъдат изградени през 2022 година, включително и от инвеститори, които се забавиха поради различни причини, но най-вече заради икономиката и проблемите с всичките рестрикции покрай пандемията. Нашият парк малко по малко се развива. Инвестициите, които вече са направени, не са малко, както и реализираните парцели. Още преди няколко години имахме може би над 50 процента продадени парцели в първата подзона, но нямаше толкова видимо развитие за гражданите, които минават от там, защото повечето от тях се интересуват от вече изградените предприятия, които могат да предоставят работни места. Малко по малко тези инвестиции се реализират и очаквам в около тригодишен период първата подзона, която е реализирана почти на 100 процента, да бъде запълнена със сгради.

Тончо Тончев участва и в дискусията "Български гласове за Европа: за по-силна икономика", състояла се на 15 септември в Пловдив, като се включи на живо от Националния пресклуб на БТА в Шумен. Форумът бе вторият от поредицата дискусии в рамките на инициативата на Агенцията "Български гласове за Европа".
Въпрос: Г-н Тончев, да ви върна към дискусията, в която участвахте - какви проблеми и затруднения изпитват инвеститорите в България, в частност в Шумен? Какви са вашите предложения за разрешаването им и кои са добрите европейски или световни практики в привличането на инвеститори, които искате да се приложат у нас?
Отговор: По принцип всички инвеститори, независимо дали са местни, български, чужди или от трети страни, имат едни и същи проблеми. Българските инвеститори са свикнали с условията у нас и по-лесно се ориентират в обстановката, докато на чуждите инвеститори им отнема повече време, включително "с неочаквани за тях неща". Като цяло хубавите неща в България са, че сме член на Европейския съюз, че има доста предвидима политическа система, доста добра финансова дисциплина и доста атрактивна данъчна система. От там нататък обективните плюсове може би приключват и остават субективните - нали сме хубава държава, хубав народ, с хубава природа, което изтъкваме пред инвеститорите. Проблемите, които ги има, които бяха в началото на прехода и "озвучавани най-много" - както бюрокрацията и корупцията, сега забелязвам, че са на по-заден заден план. Корупция и бюрокрация има навсякъде в Европа, може би не по-малко, отколкото в България. Проблемът е, че в Европа има много други плюсове, които привличат инвеститорите, а в България ги няма. Едно от нещата е, както си говорехме и по-рано на дискусията, че няма балансирана регионална политика. Така е направена, да не влизам във въпроси за централизация и децентрализация, но е факт, че в момента всички приходи, които се създават от бизнеса отиват централно в държавата. Освен това с инвеститорите, които идват, като говорим за добри европейски практики, те са свикнали, че навсякъде в Европа получават някакви стимули когато инвестират, особено в Индустриални паркове. Това е първият въпрос, който отправят и първото разочарование, което предизвиква у тях. То е заради това, че в България няма как да получат никакви облекчения, свързани с това, че инвестират в индустриални паркове. Второ, повече от насърчителните мерки у нас са в предвиденото в Закона за насърчаване на инвестициите, които не са реално работещи. Показателно за това е, че почти няма инвеститор в България, който да ползва някои от облекченията. Процедурите, които трябва да се изпълнят са тежки, "за да получиш общо взето нищо". Те трудно разбират, че и Община Шумен, в конкретния случай, няма възможността, механизмите и финансовия ресурс да подпомага по някакъв начин инвестициите в Индустриалния парк в града. Имахме разбирателство по въпроса, че няма Закон за индустриалните зони в България. Това е голям проблем за самото изграждане, функциониране и опериране на Индустриалния парк. Ако се съсредоточим върху предложения за инвестициите и инвеститорите, ние участвахме, включително и аз. Включих се в работната група, ръководена от бившия вицепремиер Томислав Дончев в София, когато се разработваше този закон. Имахме много предложения, които не се приеха и реално погледнато в момента, законът не предлага никакви стимули за развитие на индустриалните паркове в страната. Ние сме изпълнили всички критерии, регистрирани сме, ние сме един от малкото индустриални паркове, които имаме и номер, но освен че имаме право да се казваме Индустриален парк, друго нямаме. Аз разбирам всички опасения, които ги има в държавните институции, че предоставянето на всякакви стимули може да се тълкува от Европейския съюз като държавна помощ, но въпреки всичко, трябва да бъдат създадени подобни. Ние искаме нашите инвеститори да получат стимул да инвестират в Индустриалния парк, защото на всички правителства до сега, един от приоритетите е развитието на индустрията в Индустриални паркове. Докато инвеститорите нямат някаква изгода да си закупят земя в Индустриален парк, те винаги ще имат едно на ум, че могат да направят предприятие в някоя нива, което в последствие създава много проблеми. Друг проблем е липсата на регионална политика и неравномерното развитие на регионите. Не говоря само за нашия регион, но и за всички останали. Затова направихме Индустриалния парк, защото знаехме, че когато дойдат инвеститорите трябва да имаме някаква готовност. Няма как някой да дойде, когато не му предлагаш условия. Всичко, което правим, е на собствен риск, със собствени средства, без никакво държавно финансиране. Към момента идеите на държавата в развитието на индустриални зони е сведено до това да наливат пари в "Национална компания индустриални зони", да се ходи по градовете и да се създават индустриални паркове с държавни пари, което всъщност е нелоялно конкуриране на подобни проекти, включително и наши, както и други подобни общински. Проблемът с инфраструктурата и свързаността също е на дневен ред. Вървят идеи да се прави автомагистрала "Черно море", а ние искаме да бъде довършена автомагистрала "Хемус" и да имаме връзка с Южна България, без да прескачаме по тесните пътеки на Стара планина.

Въпрос: Проблемите, които очертахте, са не малко и многопосочни. Обобщете ги и предложете варианти за разрешаването им.
Отговор: Първо - изравняване на инфраструктурната свързаност на регионите, а инвестициите от държавата да бъдат насочени върху развитие на връзката между Северна и Южна България. Второ - да се изработят стимули за чуждите инвеститори, които идват в България, да реализират инвестициите си в индустриалните паркове. Третият проблем е работната ръка. Това е и образователен, и демографски проблем за България, защото първо, че няма достатъчно наличие на персонал, а второ - кадрите не са подготвени. Освен това заложените специалности в учебните ни заведения не отговарят на нуждите на бизнеса. Демографския проблем също трябва да се решава спешно, не може милион и половина работещи българи да хранят и плащат пенсиите на всички други граждани, голяма част от които работят и в чужбина. Докато няма демографски стимули, населението ни ще застарява. Докато няма ориентирана образователна система към бизнеса, тези кадри, които са квалифицирани и загубили времето си в учене, няма да могат да се реализират. Наложително е България първо да влезе в Шенгенското пространство, да бъдат облекчени всички транспортни връзки. Много важно е в най-кратки срокове да бъде облекчена и системата за получаване на работни визи за граждани от трети страни, защото България изпитва страшна нужда от намиране на работна сила. Докато бизнесът е затруднен по всички процедури за привличане на чужда работна ръка, не виждам скорошно решение на проблема с кадрите.
Третата конференция "Български гласове за Европа: за по-добро образование", е днес от 10.00 до 12.00 часа, в Националния пресклуб на БТА в Стара Загора.







/РИ/