site.btaЧовек трябва да живее спокойно, свободно, „на око“, не на грамажи, казва американският писател Рори Милър

Човек трябва да живее спокойно, свободно, не на грамажи, а като в кухнята всичко да е „на око“, каза в интервю за БТА американецът Рори Милър, който живее в България повече от 15 години. Преди дни той представи своята кулинарно-приключенска книга „На око“ в къщата на Борис Луканов в Ловеч, превърната в ново арт пространство в града. В изданието Милър разказва за своите обиколки из българските села в търсене на традиционни рецепти, за нашите традиции през неговия поглед.

По време на представянето гостите можеха да опитат приготвени от него на място бургери, но и да се насладят на изложба с фотографии на местата и хората, с които се е срещнал, както и на някои кулинарни изненади.

Рори Милър е роден и израснал в САЩ, но когато става на 20 години, решава да тръгне по света в търсене на приключение. Първата му спирка е Италия с идеята да научи италиански и да живее там. „След година-две в Италия свърших всички пари и разбрах, че ако искам да продължавам този начин на живот, трябва да работя. А най-добрата и смислена работа е да съм преподавател по английски език“, заяви американецът.

Решава да изкара курс за преподаване в Прага, Чехия. Първата му работа като преподавател по английски език е в Русия, където живее три години.

Пътят му продължава в София. Избира страната ни, без да знае нищо за нея, само е чувал за хубавия климат и морето ѝ.

Така преди 20 години за пръв път стъпва на българска земя, без да предполага, че след време това ще стане неговият постоянен дом.

След две години като преподавател в София той отива в Прага, после в Братислава, но нещо все го води към България. „Разбрах, че нещо ме дърпа към тази страна и реших пак да се върна за една година. Започнах да се запознавам с много хора, да създавам приятелства, имах работа, постепенно научавах езика и ми стана удобно. Взех решение да остана за още една година. След това пак започнах да пътувам, но нещо отново ме привличаше към България“, разказа Милър.

С годините разбира, че това, което го връща към страната ни, е по-спокойният живот. Вече 15 години не си е тръгвал. А връзката му с България става все по-силна, тъй като тук създава семейство, а скоро ще получи и българско гражданство.

Любовта към страната ни има своето изражение чрез книгата му „На око“. Той разказа, че преди да започне да я пише, е посещавал само големи градове като Варна, Бургас и Пловдив.

Открива се възможност по програма „Резиденция баба“ да гостува на семейство в село Неговановци. Тогава се отключва и интересът му да опознае малките населени места. „Исках да опозная истинската България. Извън София намерих друг дух, стана ми много интересно, пожелах да се запозная с повече хора, да общувам. Разбрах, че най-добрият начин за това е чрез храната и готвенето“, споделя Милър.

Така решава да събира рецепти от българските села. Самият той много обича да готви. В срещите с хората му правят впечатление много неща от живота на село.

„Всички бягат от селото и остават по-възрастните, от друго поколение. Те мислят по друг начин, според мен – правилния. Исках да разбера тайните на начина им на живеене. Те могат да живеят тъжно и трудно, но все пак се фокусират върху малките, щастливи моменти. Намират баланс. Целта ми е българите да видят, че не могат да намерят всичко в града – дух, корени, устои, и да не забравят селото“, каза още Милър и добави, че се опасява, че след сто години тези селца и хората в тях ще бъдат забравени.

Затова запечатва в своята книга рецепти и моменти от посещенията му в селата в Северозападна България и в Югоизтока.

„Ако искате да намерите хубава храна и чисти, уникални продукти, това може да стане само на село, в града е трудно“, категоричен е американецът. Любими са му консервите в буркани с месо и туршия. Харесва му и т.нар. бял мъж – „ястие, което се прави лесно, но е много вкусно“.

Навсякъде го посрещат с отворени врати и голямо гостоприемство, въпреки че е чужденец. „Хората искат да знаят, че има интерес към тях, изпитват нужда да поговорят с някого, да разкажат за живота и традициите си, защото се чувстват забравени. За мен беше важно да им покажа, че се интересувам от тях, а те ми отвориха очите“, добави писателят.

Той описва живота си като любимите му мексикански такоси с цветни и разнообразни съставки и подправки.

Иска да научи децата си, които са на 22 и 12 години, да бъдат щастливи, свободни и да следват мечтите си, да правят това, което искат.

А той продължава да пътува и да пише. Следващата му книга ще е посветена основно на селата в Странджа.

Не е изключено на страниците на изданието да намери място и троянското село Гумощник, което Рори Милър посети след представянето на книгата си „На око“ в Ловеч. В планинското селце бе посрещнат от секретаря на местното читалище Ангелина Георгиева. Тя му разказа историята на църквата и килийното училище, а в глинената къща в селото го нагости със сватбарско жито, прясно сирене и кисело мляко.

Американецът Рори Милър обеща да се върне и да готви с местните на фона на разказите им за миналото и българските традиции и обичаи.