site.btaНискоемисионната зона за автомобили в София да бъде целогодишна, препоръчва Ивайло Хлебаров, съветник на Столичната община за качеството на въздуха

Замърсяването с азотен диоксид е целогодишно и е над нормата, особено покрай големите булеварди в София. Нискоемисионната зона за автомобили, която работи три месеца, трябва задължително да бъде целогодишна, каза пред журналисти Ивайло Хлебаров, съветник на Столичната община за качеството на атмосферния въздух. Той участва през тази седмица във форум за журналисти в Лондон, на глобалната мрежа "Брийт ситис" (Breathe Cities), в която София е ключов партньор, редом с градове като Лондон, Париж, Милано и Варшава.

С въвеждането на нискоемисионната зона в столицата - от декември до февруари, се наблюдава около 10% намаление на замърсяването с азотен диоксид, което е добро начало. Има обаче нужда от много повече и от по-бързи действия, подчерта експертът. Той обърна внимание, че проблемът е преди всичко здравен, а не технически. Всеки има нужда от чист въздух и при положение, че въздухът в София не е достатъчно чист, има нужда от действия, заяви Хлебаров.

Според него основният стимул трябва да бъде насочен към развитието на обществения транспорт като гръбнак на транспортната система в София. Задължително трябва да се подобрят връзките между различните видове транспорт и разписанията, за да станат много по-удобни, както и да се открият нови линии там, където е необходимо, смята експертът. Той е на мнение, че са нужни рестрикции и ограничения, които да доведат до намаляване на използването на личните автомобили поне за част от пътуванията в града.  

Хлебаров даде Лондон като добър пример заради истинско политическо желание за промяна към по-чист въздух на много високо управленско ниво и на ниво местна власт. През последните години Лондон показва, че това е възможно, коментира експертът. Лондон е огромен град, в който някой би казал: "Това е невъзможно – толкова много хора живеят тук. Как така се случва?". Но Лондон може да бъде вдъхновяващ пример с комбинирането на нискоемисионната зона с такса за задръстване, каза Хлебаров. Той изрази съжаление, че в София все още нямаме такива мерки. Над 200 малки и големи градове в Европа имат нискоемисионни зони за автомобили, сред които освен Лондон са Мадрид, Осло и Стокхолм. Така че можем да черпим много опит от тях, стига да имаме желание да го направим и да видим как той може да бъде приложен в цяла България, не само в София, каза Ивайло Хлебаров.

Той определи като добра системата за измерване на замърсяването на въздуха в София с някои изключения – станциите в "Павлово" и "Младост", които не отговарят на законовите изисквания за трафик станции, което беше признато и от Министерството на околната среда и водите. Въпреки това имаме сравнително добра система, която, ако бъде добре комуникирана чрез съответния индекс за качеството на въздуха, може да бъде много полезна. Данните могат да се използват за моделиране на замърсяването в реално време или за изготвяне на добра прогноза за следващите дни, посочи експертът.

Той е на мнение, че има нужда от по-добра реакция при аварии. Защото когато стане авария, не можем да разчитаме на нормите, които се отнасят за цяла година. Аварията се случва в рамките на часове или ден-два и след това приключва. Ако чакаме да видим средногодишните стойности, вече сме пропуснали момента за реакция. Затова има нужда от механизми за реакция при извънредни ситуации, каквато беше пожарът в София преди няколко седмици, каза Хлебаров. 

Според него Министерството на околната среда и водите и Регионалната инспекция по околната среда и водите не са реагирали адекватно при пожара в базата за отпадъци на "Екобулпак" в началото на месеца. Основното послание от тях беше, че няма проблем с въздуха и че всичко е наред. Няма как да е наред, когато в продължение на десетки часове горят тонове пластмаса и във въздуха се отделят хиляди различни вещества, от които се измерват едва няколко, а още по-малко се контролират, заяви експертът. Този епизод показа и липсата на адекватни механизми и протоколи за реакция. Единствено Столичната община, макар и с известно закъснение, успя да реагира добре и да даде насоки към гражданите какво да правят и какво да не правят през деня, в който вече се усещаше замърсяването, каза още Ивайло Хлебаров. 

София е първият град в Югоизточна Европа, въвел нискоемисионни зони за транспорт и отопление, заяви кметът на София Васил Терзиев, който участва през юни в откриването на форума "Клийн еър хъб" (Clean Air Hub) в рамките на Седмицата на климата в Лондон (London Climate Action Week). 

Данните от последния отоплителен сезон показват, че комплексният подход на Столична община работи, отбеляза тогава Терзиев на форума. София регистрира 22% спад на средната концентрация на фини прахови частици (ФПЧ10), 52% по-малко дни с превишения на нормите за качество на въздуха спрямо предходната зима, 42% спад на нарушенията в т.нар. малък ринг на нискоемисионната зона за автомобили, което доказва, че най-замърсяващите коли остават извън центъра.

Забраната за влизане в центъра с цел по-чист въздух важи в периода на зимните месеци – от 1 декември 2025 г. до 28 февруари 2026 г., припомня БТА.

Зоната със забрана – "малък ринг", е заключена между булевардите "Васил Левски", "Патриарх Евтимий", "Ген. Скобелев", "Сливница" и ул. "Опълченска".

Зоната със забрана – "голям ринг", е заключена между бул. "Сливница", бул. "Данаил Николаев", бул. "Ситняково", бул. "Михай Еминеску", бул. "П. Яворов", бул. "Никола Й. Вапцаров", ул. "Атанас Дуков", ул. "Люба Величкова", ул. "Сребърна", бул. "Х. Ибсен", бул. "П. Ю. Тодоров", бул. "И. Е. Гешов" и бул. "К. Величков". 

Нарушенията се наказват съгласно чл. 41а и чл. 41б от Закона за чистота на атмосферния въздух, като актовете ще се издават от Столичния инспекторат, а глобите започват от 20 евро за физически лица.