През 2001 година Сливен има огромната привилегия да посрещне легендарната оперна певица Гена Димитрова, която изнесе концерт със Симфоничен оркестър-Сливен по повод своята 60-годишнина и 35 години на сцената, разказа Рая Радушева, първа флейта в музикалната формация, по време на представянето на юнския брой на списание ЛИК „Неотразимата Гена".
По думите ѝ концертът е бил част от юбилейно турне, започнало в родния град на певицата – Плевен, и завършило в София. Радушева отбеляза, че гостуването в Сливен е станало благодарение на една от ученичките на Гена Димитрова – оперната певица Елена Баръмова.
„Не съм присъствала лично, защото започнах работа в Симфоничния оркестър-Сливен през 2003 година, но съм чувала много за този концерт. Залата е била препълнена и интересът е бил огромен“, каза още музикантката.
Радушева разказа, че е проучила публикации от онова време и е попаднала на интервю на Гена Димитрова за сливенската преса. Според нея в думите на певицата ясно личат трудностите, пред които културата е била изправена в началото на новия век – политическата нестабилност, хаос, ограничената подкрепа за изкуството, съкращаването на щатове в оперите и симфоничните оркестри и липсата на достатъчно възможности за младите музиканти.
"Въпреки това Гена Димитрова казва нещо много важно", отбеляза Радушева и цитира от интервюто на журналистката Славея Петрова. На въпроса "Провинцията – манталитет ли е или географско понятие?", певицата отговаря: „Манталитет. Географско понятие не съществува, когато хората се съберат и искат да бъдат на световно ниво. Не на европейско, а на световно. Защото във всеки град има хора, които виждат много далече, но са удавени от други, които не искат това. Не става така. Не можеш да получиш, без да дадеш. Първо трябва да даваш много, а после да получиш. Не е само Сливен – така е навсякъде в България.“
Попитана какво означава Гена Димитрова за нея, Рая Радушева каза, че никога не е имала възможност да се срещне лично с голямата певица, но я определя като една от най-ярките личности в историята на българското оперно изкуство.
„Тя е легендарна българска оперна прима, която извървява пътя от Плевен до сцената на миланската Ла Скала и достига световна известност. Когато съм участвала в концерти в чужбина и колеги разберат, че съм българка, думите, които казват, са Гена Димитрова“, каза Радушева. От 2003 година тя е първа флейта в Симфоничния оркестър – Сливен. Изнасяла е концерти на почти всички големи сцени в България. Била е част и от съставите на оркестъра на Старозагорската опера и на Камерен оркестър „Дианополис“ – Ямбол.
Оперната певица Елена Баръмова, която е ученичка на Гена Димитрова, също гостува в Националния пресклуб на БТА в Сливен за представянето на юнския брой на списание ЛИК „Неотразимата Гена“.
„Няма да забравя момента, в който с Гена Димитрова гостувахме в Сливен по време на юбилейното ѝ турне по случай 60-годишнината ѝ. След концерта тя пожела да остане не в хотел, а в дома ми. За мен беше огромна чест, че тя гостува в жилището, в което съм израснала“, разказа тя. Баръмова припомни, че концертът в Сливен е бил част от национално турне, организирано по повод юбилея на Гена Димитрова, и е определила спомена като един от най-ценните в професионалния и личния си живот.
Попитана кой е най-важният урок, който е научила от своята преподавателка, Баръмова отговори: „Да даваш. Даваш ли – получаваш. Това е най-важният урок от Гена Димитрова.“
По думите ѝ голямата оперна певица е притежавала изключително рядко вокално майсторство. „Бих казала, че гласът ѝ беше между стомана и дантела. Имаше невероятни пианисими. Да прибереш гласа от този океан, за да стане като малко ручейче, е много по-трудно от това да пееш силно, каза Баръмова.
Според нея най-добрият начин да бъде съхранена паметта за Гена Димитрова е чрез предаването на нейния опит на следващите поколения певци.
„Слава Богу, че съществуват записи – включително от нейните уроци. Надявам се те да бъдат включени във филм, защото това знание не бива да остава скрито, а трябва да бъде дарено на бъдещите поколения певци. Гласове като нейния вече се срещат изключително рядко – не само в България, но и в световен мащаб“, подчерта Баръмова.
Тя описа Гена Димитрова като едновременно строг и изключително добър преподавател. „Тя беше строга, но и много човечна. Често събираше целия клас на обяд, водеше ни на ресторант, а понякога ни готвеше вкъщи. Беше като майка за нас, но щом излезеше на сцената, се преобразяваше напълно. Имаше нещо необяснимо, което идваше отвъд чистото майсторство“, каза Баръмова.
По думите ѝ професията на оперния певец е свързана с особена мисия. „Когато стъпиш на сцената, ставаш проводник на посланието на композитора, либретиста и музиката. След това отново си обикновен човек. Това е нещо по-висше от нас“, каза още Елена Баръмова.
В разговора се включи и дъщеря ѝ Анна-София, която каза, че се радва, че майка ѝ е била ученичка на Гена Димитрова. „В училище сме учили за нея и това показва, че и днес тя остава голямо име. Възхищавам се на гласа, на таланта и на добротата ѝ“, каза Анна-София.
