Проблемите в здравеопазването и евентуални решения обсъждат експерти с представители на институции в рамките на 13-ия национален здравен форум NEXTGEN HEALTH, организиран от списание „Мениджър“. Във форума участват представители на ръководствата на НЗОК, на съсловните организации на лекарите и на фармацевтите, на болници и др.
Здравноосигурителният модел е солидарен и той най-добре може да допринесе за всички членове на обществото, моделът постоянно се обновява, проблемите се изчистват, каза доц. Петко Стефановски, управител на Националната здравноосигурителна каса. По думите му този модел е най-добрият за обществото ни. Доц. Стефановски обърна внимание на темата за контрола на средствата в системата на здравеопазването, припомняйки, че се предвиждаше за тази година да се въведе електронна карта, с която пациентът да верифицира всички медицински дейности, които са му били извършени, но поради липса на бюджет, тя не беше въведена.
Диагнозата на здравеопазването е хроничният дисбаланс във всички насоки и липсата на визионерство в системата, посочи д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз. Хроничен дисбаланс има между болнична и извънболнична помощ, както и в очакванията на обществото какво да получи, колко трябва да са парите за профилактика, колко да бъдат средствата и за скрининг, каза още той. Да престанем с тая предъвкана дъвка – бюджетът, призова той и добави, че България е на последно място в Европа по плащания от страна на Здравната каса. Всеки втори българин доплаща от джоба си и след като това е факт, системата финансирана ли е, попита д-р Брънзалов. Той отново припомни за предложението на лекарския съюз да се повиши здравноосигурителната вноска, за да намалее доплащането от страна на пациента.
В Европа на 23 хиляди души население се пада една болница, толкова е и в България, но показателят, по който ние превишаваме развитите европейски страни е в броя на болничните легла, каза доц. Цветелина Спиридонова, заместник-председател на Българска болнична асоциация. Никой не предприема мерки за елиминиране на сивия сектор – хора, които не се осигуряват или се осигуряват на минимална работна заплата и всички ние ги лекуваме безплатно. Доц. Спиридонова коментира и темата за кадровия ресурс в здравеопазването, посочвайки, че на практика ресурсът е наличен, но заради поредица от грешни стратегии в България се произвеждат по-малко медицински сестри - възможността те да работят в ясли и детски градини, частни сестрински практики и др. Трябва да се мисли за период от 10 години напред, тъй като в противен случай болниците ще останат без лекари и медицински сестри. Изнасянето на дейностите от болнична в извънболничната помощ е добре замислено, но без ясна визия, каза още тя. По думите ѝ това би задълбочило недостига от лекари, тъй като те излизат да работят в доболничната помощ, тъй като, по думите ѝ, там е по-лесно.
България прави здравеопазване с 1000 евро на човек от населението, докато в Европа средствата са 3000 евро, каза Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. България отделя само 5% от икономиката за здравеопазване и ресурсът е малък, за да се справи системата с очакванията на хората. Средната възраст на българите е 42 г. и се увеличава, а консумацията на здравни услуги рязко се повишава след 45 г., допълни той. По думите му здравната система ще има нужда от повече ресурс. Ще прехвърлим тежестта или върху пациентите, или върху индустрията, но компаниите са обезкуражени да пускат новите си терапии на българския пазар, а иновативните терапии отговарят за около две трети от увеличението на продължителността на живота.
Ако цените на лекарствата в България не бяха ниски, те нямаше да се изнасят, каза Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз. По думите му лекарствата в страната ни са на много достъпни цени. Сериозен проблем има при достъпа на аптеките до лекарства, тъй като всеки търговец сам решава на коя аптека колко лекарства ще продаде. Не всяка аптека има достъп до определени лекарства и съответно пациентите нямат достъп до тези лекарства, обясни той. Фармацевтичният съюз предлага решение – система за гарантиран достъп на пациента до лекарство в избрана от него аптека. Сега пациентите обикалят по аптеките докато намерят продукта, а нашата идея е пациентът да отиде в най-предпочитаната от него аптека и да има гарантиран достъп до лекарството, от което се нуждае, допълни той. По този начин аптеките ще започнат да се конкурират по между си, търговците – също. Вярваме, че само в конкуренция, но по правила, може да се стигне до добри резултати, каза още Маринов.
Ако има стагфлация и не се реши бързо конфликтът в Близкия Изток, постъпленията ще замръзват, каза Аркади Шарков, макроикономист и експерт по икономика на здравеопазването. Инфлацията има пряко отношение върху цялата сфера на здравеопазването, трябва да се подготвим за все по-нарастващи разходи в областта на здравеопазването, включително и заради застаряването на населението, допълни той.
Правим всичко възможно, за да спасим колкото може повече инвестиции, но служебният кабинет има само два месеца, каза служебният министър на здравеопазването доц. Михаил Околийски. По думите му по някои от инвестициите от Плана за възстановяване и устойчивост има забавяне с две години, като например базите за хеликоптерите за спешна помощ по въздух, които трябва да са готови до юни. Трябва да има пълната прозрачност, осигурена чрез дигитализация, каза още той и посочи, че се предвижда в рамките на служебното правителство да се въведе дигитализирана система за средствата за най-скъпоструващите лекарства, при които се получаваше разлика в пъти на цената им в различните болници.
