site.btaОБНОВЕНА Стресът е системна психосоциална опасност и води до хронични заболявания, посочиха експерти

Стресът е системна психосоциална опасност и води до хронични незаразни заболявания. Държавата трябва да има проактивна роля в превенцията. Около тази теза се обединиха участници във форума STRESS OFF – TECH ON, посветен на връзката между науката, технологиите и превенцията на стреса като фактор за устойчиво развитие. Събитието се организира от Somenso, София Тех Парк, СНИРД и Armed Forces Communications and Electronics Association.

Проблемът не е стресът, а това, че ние много късно го откриваме и той се е натрупал безпощадно, каза Силвия Куманова, психофизиолог и основател на Somenso. Стресът може да се сравни с радиация – не го забелязваме, но действа върху нас и качеството ни на живот. Живеем в ера на хроничен стрес, той е общ знаменател на незаразните хронични болести, допълни Куманова. По думите ѝ сърдечно-съдовите заболявани, диабет тип 2, онкологичните заболявания, хроничните респираторни заболявания, менталните заболявания са незаразни хронични болести, като общото между тях е поведението на човека и изборът, който прави. Поведението ни, продиктувано от натрупания стрес – пушене, лошо хранене, пиене, замърсяване на въздуха, липса на физическа активност, може да бъде променено. Поведенческите заболявания са предотвратими и зависят изцяло от нас, каза още Куманова.

Хроничният стрес води до повишаването на кортизола, което води до инсулинова резистентноост, до повишаване на нивото на кръвната захар и натрупване на висцеларни мазнини, а резултатът е диабет тип 2, допълни тя. Сърдечно-съдовото натоварване води до повишено кръвно налягане, атеросклероза, инфаркт или инсулт. Хроничният стрес не е психологически проблем, а биологичен ускорител на незаразните болести, допълни Куманова.

Министерството на здравеопазването има отговорност да наблюдава процесите и ще се радваме днес да се стигне до решения, а след това да проведем работна среща и да уточним как би могло да се разработи програма за борба с този невидим убиец - стресът, каза заместник-министърът на здравеопазването Петър Грибнев. Стресът засяга много хора и е крайно време да се обърне внимание на менталното здраве и да осъзнаем, че инвестицията сега ще даде резултат занапред за една по-здрава и развиваща се нация, допълни той.   

Смъртността от сърдечно-съдови заболявания в България през 2024 и 2025 г. е три пъти по-висока в сравнение със същия показател в останалите европейски страни, каза още Куманова. Най-опасното от тях, което инвалидизира хората, е инсултът. Близо 20% от всички смъртни случаи в България са от инсулт, допълни тя. Вероятността за преждевременна смърт от незаразни болести е 24%, като тя е полово диференцирана – при мъжете тази вероятност е два пъти по-висока. В страната ни нараства броят на случаите на смърт от онкологични заболявания, допълни Куманова.

Демографските прогнози до 2030 г. показват, че общата смъртност ще остане висока и относително непроменена.

В България разходите за здравеопазване като процент от Брутния вътрешен продукт са 8,6%, докато в ЕС те достигат до 10,4%, посочи още Куманова. Средно на човек за превенция на заболявания в ЕС се предвиждат близо 200 евро, а в България – 31 евро. Разходите за лекарства, заплащани от бюджета, са средно 17,8% за страните в ЕС, а в България те достигат до 32,5%, посочи още Куманова. Делът на разходите за здравеопазване, доплащани от пациента в ЕС, е средно 15%, докато в България той е 38%.

Около 60% от общата смъртност в света се дължат на незаразни болести. До 2030 г. в Европа ще се повишава смъртността от онкологични заболявания и случаите ще достигнат над 11 милиона. Над 23 милиона ще бъдат случаите на смърт от сърдечно-съдови заболявания. По думите ѝ една от основната причина за тази прогноза е глобалното застаряване на населението, което пък ще повиши с още близо 50% разходите за лекарства.

Между 75% и 90% от всички посещения при лекар са свързани със заболявания, причинени от стрес, каза още Куманова. В света 40% от служителите са изпитали значителен стрес през предходния ден, а 42% от мениджърите отчитат по-високи нива на стрес в сравнение със служителите си.

Депресията и тревожността струват на световната икономика един трилион долара годишно в загубена производителност, добави Куманова. Проблемите с менталното здраве струват на икономиката на ЕС повече от 600 милиарда евро на година. По думите ѝ само бърнаутът е причина за 322 милиарда долара загуби в глобалния оборот и производителност.

Данни от проведено онлайн проучване в периода април – май 2025 г. сред 850 анкетирани показват, че според 60% от анкетираните най-стресиращата професия е на лекаря. Близо половината от участниците смятат, че най-стресираща е професията на учител, 30,2% - на пожарникар, 28,7% - на медицинска сестра, 20,8% - на полицай, 15,7% - на персонал в детска градина или ясла. Най-малко – според 9,9% от запитаните, смятат, че професията на шофьор е стресираща.

Набират скорост дигитални терапевтики, които предлагат поведенчески интервенции, контрол над заболявания като диабет и хипертония, намаляват стреса, повишават терапевтичното придържане, посочи още Куманова. По думите й изкуствен интелект се използва за ранно разпознаване на риска от стрес, като ефектът е близо 40% по-ранно откриване на риск и с до 30% намаляване на хоспитализациите.