site.btaОБНОВЕНА Граждански организации предлагат мерки за прозрачност и контрол при бъдещи избори

Граждански организации предложиха различни мерки, които биха осигурили прозрачност и контрол при бъдещи избори. Представителите на организациите участваха в дискусията „Активно гражданско общество за честни избори", организирана от Обществения съвет към парламентарната комисия за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество. 

Много често камерите за видеонаблюдение и заснемане не работят или не може да се види картината от тях, каза Емил Георгиев от Инициатива „Правосъдие за всеки“. Важен е елементът какво е последствието, когато камерите не работят и намираме съществени слабости, които следва да бъдат отстранени, каза още той. Камерите са предвидени в Изборния кодекс, но не ни е известно досега да има образувани наказателни производства, където неработещи камери да са ползвани за установяване на състави срещу изборните права на гражданите, посочи още Георгиев. Това е изцяло в полето на прокуратурата. По думите му предвидените санкции за неработещи камери са от 20 до 200 лв. Георгиев предложи да се обмисли въвеждане на дисциплинарна отговорност. По думите му не е достатъчна възпиращата сила на посочените санкции. Може в Изборния кодекс да се допълни, че липсата на работещи камери е съществено процесуално нарушение, допълни той.  

Проблемите, които имаме със секционните избирателни комисии, са свързани с подготовката на членовете им, каза Петър Славов от сдружение „Гражданска платформа“. По думите му замяна в последния момент на членове на комисията или на целия състав е една от причините за нарушения заради липсата на подготвеност на новопостъпилите членове. Славов предложи в законодателството за членовете на секционните избирателни комисии да се предвиди изискване за чисто съдебно минало. За повишаване на доверието в изборния процес той предложи да се остави избор на гражданите дали да гласуват машинно, с получаване на разписка, или с хартиена бюлетина. По информация от ЦИК държавата в момента има 12 837 машини за гласуване, което означава, че има достатъчно за всяка секция в страната, каза още той.

По данни от МВР, получени по Закона за достъп до обществена информация, през 2024 г. общо сигналите за изборни нарушения са много, като значителна част от тях са подадени от органите на МВР или от други институции, а малка част -  от граждани, каза Дора Райчинова от фондация „Общество и сигурност“. Големият проблем, според Райчинова, е че от образуваните досъдебни производства при изборите през октомври 2024 г. има само 115 образувани досъдебни производства, въпреки близо 800 сигнала. Още по-притеснителното е, че на въпроса за привлечени и осъдени лица, въпреки многобройните сигнали, са ни отговорили, че има само едно осъдено лице, посочи още тя.

В изследване на младежта през 2024 г. на въпрос дали младите одобряват демокрацията като по-добра форма на управление 36% отговарят, че са готови да подкрепят силен лидер, който не признава избори и не признава парламент, каза Атанас Радев от Национален младежки форум. Той посочи, че изследването е извършено с подкрепата на фондация „Фридрих Еберт“. Радев посочи, че са създали политически съвет, в който влизат младежките крила на политическите партии, тъй като голям въпрос в обществото е къде е новият политически елит на България. Този политически съвет цели да стимулира политическите партии да подготвят програмите си за младежките политики, каза още той.   

Активно гражданско общество за честни избори е сериозна и тежка отговорност, каза Калин Стоянов от „Прозрачност без граници“. Гражданското общество има място в провеждането на честни избори, но този диалог идва малко постфактум, добави той. По думите му в „тъмни доби“ беше прието поредното изменение на Изборния кодекс. Днешната дискусия е добре да бъде началото на следващото Народно събрание, каза още той. По думите му представителната демокрация е започнала да губи своята почва в България. Стоянов също обърна внимание, че граждански наблюдатели на изборите подават сигнали, но те остават без особени последици, което демотивира наблюдателите.

Гражданското общество не трябва да е само в ролята на наблюдател и да се активира само по време на избори, каза Норберт Бекман от българското представителство на фондация „Конрад Аденауер“. Трябва да има съществена роля по време на всички обществени процеси, засягащи и периодите между изборите, защото трябва да привлечем и ангажираме и младите, и възрастните хора, защото те са съществена част  от обществените процеси. Това беше проблемът на Германия след Втората световна война по време на създаването на федералната република, когато искахме да създадем демокрация, но ни липсваха демократите. Затова в тогавашния парламент решиха да създадат модел за обществено образование, свързано с политическите партии чрез фондации на партиите, като задачата им беше поставена – чрез плурализъм да създадат демократично общество. Политическото образование в Германия по дефиниция не е неутрално и касае всички членове на обществото ни, каза още той. За да сме неутрални, имаме обществено финансиране на тези дейности – ресурсът, с който разполагаме за общественото образование не идва от политически партии. При определени условия имаме възможност да работим и с училищата, каза още той. Именно това включване на ранна образователна степен говори за политическо включване и ангажираност на гражданите. Идеята, която се опитваме да предадем, е че няма нужда всички да сме на едно мнение, а че с по-добри аргументи можем да постигнем по-добри решения. Предизборните кампании могат да променят политическата картина в една страна. Според Конституцията на Германия съществена роля играят политическите партии и е заложено, че те носят отговорност за демокрацията в страната. Демокрацията без партии и гражданско общество е невъзможна, това не са отделни сфери, каза още той. Ролята на гражданското общество е и активно да участва в политическия живот, допълни Бекман.

Разговорът за промените в изборните правила може да бъде в друго време, а не близо до изборите, каза Ива Лазарова, член на Обществения съвет към ЦИК. Гражданските организации наблюдават изборния ден с независими наблюдатели, които са доста по-обучени от членовете на секционните избирателни комисии, каза още тя. По думите ѝ гражданските организации първи са картографирали секциите в риск, в които има отклонение в изборното поведение. 

Дебатът за промени в Изборния кодекс би трябвало да започне веднага след изборите, каза Александър Андреев, бивш председател на ЦИК. По думите му проблемът не е в технологиите, а в промените, извършвани в последния момент. Доверието не може да се върне в последния момент. Фактът, че има народни представители, които казват на хората в чужбина, че няма да могат да гласуват заради ограничаване на броя на секциите, това е удар върху демокрацията и върху избирателите. Живеещите в чужбина българи по Конституция имат избирателни права, но по този начин се ограничават избирателите да се върнат към секциите, добави Андреев. Необходимо е гражданско образование – неправителствените организации правят много, но държавата липсва, каза още той. По думите му от ЦИК мълчат, а би следвало тази комисия да води разяснителни кампании и да участва във всички дискусии, защото е най-експертният орган. Андреев обърна внимание, че в секционни избирателни комисии в малки населени места е имало хора без образование или бездомни, които заради малко възнаграждение се предлага да бъдат избрани за членове на комисия. Не трябва да си скриваме главата от факта, че в малките населени места има икономически зависимости, които излизат извън рамките на която и да е политическа сила. За да има ефект в изборния процес, трябва да се насочим към продължително обучение, за да са подготвени хората за изборните правила, както и контрол, добави той. Според него контролът не може да бъде осигурен само от видеонаблюдение, а се необходими наблюдатели, застъпници, представители на партии, които веднага да реагират и възраженията да бъдат вписвани в протоколите.

Да не забравяме, че членовете на секционните избирателни комисии се излъчват от политическите партии, припомни Росица Кирова, председател на комисията. По думите ѝ те трябва да са максимално добре обучени и подготвени, и да понесат отговорност за собствените си членове. Всеки представител в СИК представлява определен политически субект и трябва да има идея защо е там, да защитава интереса на субекта и да има интерес изборният процес да бъде честен, каза още Кирова. 

Повечето от хората, които разбираме от избори, имаме широк консенсус за изборните правила – имаме нужда от доверие и от разширяване на права, каза Стоил Цицелков от „Обединение за честни избори". Добрата световна практика е гражданите да участват в процеса на изработването на изборните правила и това трябва да бъде институционализирано. По думите му сега може да се създадат методически указания, да се публикуват секционните протоколи в реално време, да има ясни правила за наблюдателите, за да няма произвол в избирателната комисия. Изборите са въпрос на традиции и каквото и да се промени рязко, то няма да доведе до доверие, допълни Цицелков.

По-рано в дискусията социолози посочиха, че едва 16% от населението очакват предстоящите избори да бъдат честни и прозрачни.