site.btaНомадско пчеларство в три области на страната и производство на домашен оцет развива семейна ферма от новозагорското село Омарчево

За да предлагат богат асортимент от биологично чист мед, двама братя от новозагорското село Омарчево развиват т. нар. номадско пчеларство. Семейната ферма на Станимир и Динко Диневи поддържа над 450 кошера, част от които мести според цъфтежа на растенията в три области на страната – Стара Загора, Ямбол и Сливен. Подновяваме традицията и на производството на домашен оцет от ябълки, дренки, шипки, бъз и смокини, разказаха пред БТА двамата по време на участието им в регионалното фермерско-занаятчийско изложение в Ямбол.

Производството на мед и пчелни продукти е родова традиция, наследена от прабаба ни, каза Станимир Динев. През далечната 1930 година тя е получила първия си кошер – от тогавашния прост тип, наречен тръвна, правен от сплетени върбови или лескови пръчки. За да го заслужи, тя е работила като ратай цяло лято. Накрая са ѝ дали само една куха тръвна, без долната част с пчелната пита. Но това е началото, тя е успяла и ние се гордеем с всички поколения, занимавали се с този занаят, посочи производителят.

В днешни дни двамата братя, заедно с баща си, се грижат за стотици кошери, една част от които са стационарни в селата Омарчево и Дядово. „Останалите ги местим, за да уловим различна паша. Първо е рапицата, после акацията, кориандърът. Пренасяме пчелите и в Гурковския край, също така на южния склон на Стара планина край с. Нова махала (община Николаево). Там добиваме нашия горски мед – предимно от драка, липа, меша и мащерка. Много е хубав и ароматен, много е търсен от клиентите”, разказва Станимир Динев.

По думите му локацията е изключително важна, за да „се хванат” специфичните аромати и вкусове. „Друга наша гордост е балканският мед, който добиваме на 600 метра надморска височина в Сливенския Балкан край Бяла паланка”, допълни той.

Сред новите артикули, които предлагат е „иновацията 4 в 1”, както я наричат. Това е най-мощният имуностимулатор, в който са комбинирани крем мед, пчелен прашец, чист прополис и пчелно млечице. „Много хора знаят за въздействието на тези четири съставки и се опитват сами да си ги смесват, но не се получава в такъв хомогенен вид, както ние го правим. На гранулките прополис, например, им трябват поне 20 дни, за да отдадат полезните си вещества в меда, с който са смесени. Затова и ние им даваме нужното време, преди да ги предложим на потребителя”, обясни Станимир Динев.

Сред търсените от клиентите продукти е и студенопресованият домашен сок от арония. Правим го с плодчета от наши собствени насаждения, които разширихме наскоро с още няколко декара. От сока обаче трябва да се приемат само между 30 и 50 милилитра на ден от един човек. В по-големи дози е възможно да причини световъртеж, защото сваля кръвното налягане, разказа още той.

Семейната ферма се обръща и към възобновяване на производството на домашен оцет от всякакви плодни дръвчета в тяхната овощна градина. В момента сме на етап технологично оборудване на цеха в с. Омарчево и получаване на нужните разрешителни и сертификати. Планираме го като бутиково производство, продукцията ще се предлага само на индивидуални клиенти – чрез директна поръчка или продажба по базари и изложения, посочи Станимир Динев.

Двамата братя споделят, че подобно на много други пчелни ферми, и те виждат бъдещето си в намаляване обема на произведената продукция. Трябва да е толкова, колкото можем сами да пласираме. Преди добивахме около 10-12 тона мед годишно, но последните три години бяхме на ръба на фалита заради ниските изкупни цени. Най-честата причина е евтиният внос от Украйна. Той влиза дори и през Гърция. С колеги от бранша коментираме, че когато се отчитат официални данни за повишен внос на гръцки мед, всъщност никой не казва каква част от него действително е от Гърция и каква реално не е, коментираха още пчеларите.

От две години сме по изложения и смятаме, че това е правилният път. Много ни радва, че все повече хора разчитат на качествената, чиста храна. Мисля, че това е бъдещето – да се върнем обратно към истинските неща от природата. А и личният контакт с потребителите, когато харесват нашите продукти и отново ни търсят – това има много по-голяма стойност от чисто финансовата страна на нещата, каза още Станимир Динев.