Гюргевският революционен комитет показва енергията на младите хора, на които вече материалното добруване не им е достатъчно. Това каза ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев по време на конференция в пресклуба на БТА в Русе на тема "150 години от Априлското въстание - 1876 г., и отбелязване на взетото през декември 1875 г. решение за обявяване на въстание от Гюргевския революционен комитет". Форумът е организиран от БТА.
Конференцията е част от инициативата на БНТ, БТА и БНР "14 века България в Европа" - за отбелязването на годишнини в българската история със значение за общата европейска история до 2032 г., когато се навършват 1400 години от създаването през 632 г. на първото българско държавно образувание на европейска територия - Стара Велика България.
"Това е много важна инициатива. Ние действително трябва да помним откъде сме тръгнали и това ще ни даде увереност къде искаме да стигнем, какво ни предстои като предизвикателство, какво ни предстои като проблеми, които трябва да разрешаваме. Какво е 19 век? Деветнайсти век е съдбовен за българското име, защото ако се впишем в широката рамка на Балканите, можем да видим, че българите в политическо отношение изостават. Сърбите още от началото на 19 век, покрай въстанието на Караджорджевите, всъщност постепенно започват да се ползват с една широка автономия, макар и васални на Османската империя. Но тяхното име гърми в Европа, чуждите държави вече ги припознават като политически фактор, виждат техния политически елит, така че започват една нормална политика", каза проф. Вълчев.
Той посочи, че и гърците от началото на 20-те години на 19 век създават ядрото на своята бъдеща държава и постепенно, бавно и полека, разширяват своите територии, така че легендата за Древна Елада възкръсва в новосъздадената гръцка държава в 20-те и 30-те години на 19 век. Подобна е ситуацията със съседните две княжества - Влашко и Молдова, които в средата на 60-те години вече се обединяват и стават един много важен политически фактор. Единствено българите в средата на европейските територии на Османската империя, като че ли изостават в своята политическа заявка и в своята политическа видимост.
"Това стои в основата на отприщването на тези процеси, които младото население, младата интелигенция на България желае да пише своя народ като равноправен партньор в европейското пространство. Всъщност и тогава сме имали много проблеми. Тогава нещата не са били гладки, вървящи в една посока", каза проф. Вълчев.
По думите му създаването на Гюргевския революционен комитет всъщност е следствие на едно разочарование от неуспешната организация на Старазогорското въстание.
"Усещането, че покрай въстанието на Босна и Херцеговина българите действително изпускат последния влак да се заявят, да кажат, че са един голям народ с дълга културна традиция, който има право на съществуване в самостоятелна държава. И това са млади хора. Първоначално това са една шепа млади хора, които са разочаровани от добродетелната дружина, разочаровани от Одеското българско настоятелство, разочаровани от старите войводи, за които ползата е по-важна от реалната работа, разочаровани от крамолите между самите тях. В основата на Гюргевския революционен комитет стоят, действително, както отбелязахме, една шепа млади хора. Най-възрастният и най-късно присъединил се към тях е на 33 години - Георги Бенковски", каза още проф. Вълчев.
По думите му това действително е знаменателно, защото показва, че в пикови моменти, тогава, когато трябва да се взимат бързи решения, тогава, когато трябва да се градят бързи, но успешни стратегии, младите хора могат да поемат своята възможност.
"Ето тук има млади хора, видяхте и на протестите в страната преди броени дни колко млади хора излязоха, което показва, че ние имаме нужда от тази млада енергия. И младите не трябва да се плашат, да взимат решения, да устояват позиции, дори и да бъркат. Нормално е няма безгрешни хора. Така че Гюргевският революционен комитет показва точно тази енергия на младите хора, на които вече материалното добруване не им е достатъчно", каза проф. Вълчев.
По думите му младите искат видимост, равноправие, човешка свобода, граждански права. "Те искат да живеят в една демократична среда, като Османската империя по това време, въпреки опитите за реформи, е далеч от тези стандарти. Това е глас на младите хора, които казват - ние искаме да се развиваме като модерните европейски народи, ние искаме да модернизираме страната си, ние искаме не само да добием лична свобода, искаме гражданска свобода за всички хора, които живеят в бъдещата наша държава", заяви ректорът на Софийския университет. Според него действията са много напрегнати, набързо нахвърлени, първоначално много неясни.
"Взима се решение за организиране на въстание през следващата 1876 година, защото това са млади хора, те следят европейската преса, следят пулса на политическия живот в Европа и си дават сметка, че трябва да се направи нещо, за да има претенции българският народ да се нареди в политическата карта на Европа. Разделят страната предварително на пет революционни окръга, впоследствие заради слабата организация в Софийския стават четири, като се определят и апостолите за отделните революционни окръзи", каза още проф. Вълчев.
По думите му това всъщност е голямата битка за печелене на доверие. "Представете си тази шепа млади, почти непознати във вътрешността на страната хора, тъй като те живеят в емиграция, да попаднат сред българското население и да го будят за организиране на бунт. Така че в следващата година, когато обикаляме важните места за Априлското въстание, ще продължаваме да разказваме тази история в много по-големи детайли. Но е важно, че започваме от Русе. Защото Русе е един от идейните центрове на този политически кипеж. Русе е средището, което има най-пряка комуникация с Европа. Духът на Европа се усеща най-добре в този град от това време. Русе е важен, защото той става средоточие както виждате на целия ни политически живот в определени кризисни моменти в следосвобожденската ни история и в навечерието на организирането на Априлското въстание. Няма как да опишем летописа на Априлското въстание като замисъл, като организация, ако не започнем от Русе", каза още Вълчев.
По думите му тези хора са героизирани по-късно.
"Тогава, когато взимат тези решения, когато тръгват на такава важна стъпка, виждате, тя решава съдбата на много хора, които след това също се разделят с живота си. Тези млади хора са водени от убеждението, че единствено желанието да се впишеш по равностоен начин в европейския свят, може да донесе добро бъдеще за страната. Те го извървяват с цената на своя живот, голяма част от тях, а другите, които оцеляват, започват да се нареждат сред първостроителите на съвременна България след Освобождението. Априлското въстание е толкова важно, защото всъщност слага епилога на т. нар. "Източна криза", която до голяма степен оформя съвременната политическа карта на Балканите. И точно благодарение на това решение на тези млади хора, България започва да бъде смятана като страна, която също ще има огромно значение в политическото, икономическото и културното развитие на Балканите и на Европа", каза още проф. Вълчев.
Според него основното послание е, че младите хора да станат неотменна част от съвременния ни обществен и политически живот.
"Защото ако нещо в днешния ни живот ги гнети, те трябва да живеят с усещането, че утре, завършвайки гимназия и университет, започват да градят света, в който ще живеят техните деца и тогава ще са виновни и те. Нека всички да търсим решенията, нека всички да отдадем силите и енергията си, не само за собствения си просперитет, което е напълно нормално, а и за просперитета на обществото", заяви още проф. Вълчев.
