site.btaЕвропейското законодателство ни помага да постигнем чиста природа и ресурси, каза за БТА Ирина Матеева от Дружеството за защита на птиците

Европейското законодателство ни помага да постигнем чиста околна среда и природни ресурси и да опазим биологичното разнообразие. Това каза за БТА Ирина Матеева, отговорник по европейските политики на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) по повод прилагането на Рамковата директива за водите. С нея разговаряхме по темата във връзка с изпълнявания от БТА проект за прилагането на европейското законодателство в България. По думите ѝ природозащитните директиви очертават стабилна рамка, която да осигури опазването на природното богатство в Европа. Тя подчерта, че това е право, записано и в българската Конституция – за чиста и здравословна околна среда. Европейското законодателство ни помага именно да постигнем това, като дава рамки и стандарти, които са на високо ниво. Експертът коментира, че е необходимо само да следваме разумно и мотивирано предвидените в директивите мерки.

Какво предвижда директивата за водите

Рамковата директива за водите е основният европейски акт, който урежда защитата и управлението на водите в Европейския съюз, се посочва на сайта на Европейската комисия (ЕК).

Тя е приета през 2000 г. като Директива 2000/60/ЕО от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз (ЕС) и представлява общата правна рамка, чрез която държавите членки следва да опазват, възстановяват и използват устойчиво всички повърхностни и подземни води. Изпълнението ѝ се координира от Европейската комисия, а действията се реализират на национално ниво, като целта е постигане на добро състояние на водите в полза на гражданите и околната среда.

Всяка държава членка изготвя планове за управление на речните басейни и програми от мерки за подобряване качеството на водите, възстановяване на речни участъци, ограничаване на замърсяването и устойчиво използване на ресурсите. Сред тях са изграждане и модернизация на пречиствателни станции, намаляване на замърсяването от земеделие, възстановяване на влажни зони и мониторинг на подземните води.

Прилагането на Рамковата директива за водите в България започва още с присъединяването на страната ни към Европейския съюз (ЕС) от 2007 г., каза Ирина Матеева. С прилагането ѝ у нас се определят четири речни басейна, за които се разработват и изпълняват съответните мерки. Единият е Дунавският басейн, който обхваща всички реки, вливащи се в Дунав, както и съответните влажни зони. Другият е Черноморският басейн - включва реките, вливащи се в Черно море, както и свързаните влажни зони. Третият е Източнобеломорският с водосборите на Марица, Тунджа и Арда. Последният е Западнобеломорският, който включва водосборите на Места и Струма, каза експертът.

Директивата е в отговор на нарастващия натиск върху водите на територията на ЕС заради непрекъснато нарастващото търсене на достатъчни количества, които едновременно трябва да бъдат и с добро качество, обясни Матеева. Разбирането за „добро състояние“ включва опазването на всички видове води - както повърхностни, така и подземни, както и възстановяване на екосистемите около тези водни обекти, каза тя.

БДЗП и мисията за опазването на водите и птиците

Изпълнението на директивите е в компетентността на институциите, но БДЗП е ориентирано към опазването на биоразнообразието и във влажните зони, затова и има отношение към Рамковата директива за водите.

Нашият принос към изпълнението на директивата е по-скоро косвен, но проектите ни са свързани директно с опазването на състоянието на водите, като имаме ангажимент да управляваме защитената местност Пода край Бургас. Поддържаме водните екосистеми там, разчистваме тръстиката, за да има подходящи местообитания за птиците, уточни Матеева. Поддържаме и растителността, която осигурява естествено пречистване на водата, разказа също тя.

Важно е опазването на влажните зони и БДЗП апелира този въпрос да заема централно място в политиките на страната. Пример за такива зони са Калимок-Бръшлен, Персинските блата и част от Северното Черноморие.

Следим да не бъдат изхвърляни замърсители във водите, обяви Матеева. Следваме инициативата на организацията „BirdLife International“ за прекратяване на употребата на оловни сачми при лов. Тъй като тези сачми попадат във водните тела и ги замърсяват, ЕС прие забрана за употребата им във влажни зони. Тази забрана вече е в сила и това е важна мярка за опазване на качеството на водата, обясни специалистът от БДЗП.

В България има около 420 вида птици, над 100 от тях са водолюбиви, съобщи Матеева. Към тях спадат патиците, лебедите, пеликаните, включително къдроглавите, чаплите, щъркелите, рибарките, чайките, голяма група дъждосвирцови птици, земеродното рибарче. Хищни птици като морския орел и орела рибар са силно зависими от водните екосистеми, защото намират храната си там, подчерта тя.

Прилагане на еврозаконодателството в цялост, не на парче

Проблемът е, че европейското законодателство често не се прилага така, както е замислено, като се случва изкривяване или прилагане само частично на национално ниво, смята Матеева. Тогава възникват проблеми, които лесно се обясняват с „европейското законодателство“, което не е вярно, защото самите директиви са еднакви за всички – въпросът е как държавите ги прилагат, коментира тя.

Трябва да сме малко по-критични към собственото си прилагане на директивата, защото водата е ключов ресурс – и за природата, и за хората, заяви Матеева. Според нея има още какво да се направи по отношение на чистотата на водите и намаляването на замърсяването от различни източници.

Важно е да се подчертае значението на растителността по речните брегове, която намалява ерозията, поддържа бреговете стабилни и регулира водните потоци. Много често при почистване на речните корита първо се изсичат дърветата, което е абсолютно грешно, категорична е Матеева. Почистването означава да се премахват наноси и паднали клони, а не да се унищожават бреговете, поясни тя. По думите ѝ са нужни и повече природосъобразни мерки за задържане на водата като възстановяване на стари речни меандри, позволяване на реките да се разливат, за да намаляват скоростта на водата, и поддържане на растителността по бреговете. Тези мерки съществуват като добри практики, важно е да им се обръща внимание и да започнат реално да се прилагат, призова Матеева.

Повече за европейското законодателство и как то се предлага в България - следете в рубриката на БТА "ЕС право БГ"