site.btaНай-важното за кандидатите за приемни родители е да са наясно с мотивацията си, смята Александър Миланов

Най-важното за кандидатите за приемни родители е да са наясно с мотивацията си защо искат да го направят. И това трябва да бъде желанието им да могат да променят един човешки живот, а покрай него да променят и собствения си живот. Това каза в интервю за БТА Aлександър Миланов, изпълнителен директор на Националната асоциация за приемна грижа, който взе участие в обучение за професионалисти, част от инициативата „Приемни семейства с права, деца с бъдеще“ в Стара Загора. 

Той открои няколко основни предизвикателства, които стоят пред приемните родители у нас и обясни, че най-важното от тях е отношението на обществото към приемното родителство. Има едно разбиране, че приемната грижа е форма на печалбарство и се гледат деца само на бедни семейства, посочи експертът. Той допълни, че в обществото се наслагва теорията, че приемните родители вземат деца от биологичните им семейства, за да ги отглеждат, без техните родители да искат това, и опроверга твърдението, като поясни, че за да попадне едно дете в приемно семейство, трябва неговите роднини и близки да са се отказали от него или да не могат да го гледат. „Ако биологичното семейство на едно дете не може да го гледа, то се търсят баби, дядовци, лели и хора от най-близкото семейно обкръжение и роднини, които да полагат грижи за детето. Едва когато всички роднини в това семейство са се отказали от него или са обяснили, че нямат възможност да се грижат за детето, тогава детето може да бъде настанено в  приемно семейство, вместо да отиде в дом за деца“, посочи Миланов. И подчерта, че настаняването на дете в приемно семейство се извършва след специална процедура и след решение съда.

Според изпълнителния директор на Асоциацията друг сериозен проблем при приемното родителство е това, че приемните родители у нас работят на граждански договори, а нямат трудови правоотношения. Това означава, че част от осигуровките не се внасят за тях и това демотивира млади хора да станат приемни родители, тъй като те няма да имат осигуровки за майчинство, ТЕЛК или временна нетрудоспособност, обясни още експертът.

Той отбеляза, че заплатата, която получава един приемен родител, е 150 процента от минималната работна заплата, което, когато го разделим на 24-часовия труд всеки ден без право на отпуск, е много малко“. Приемните родители имат възможност да упражняват други професии, но зависи от профила и от децата, които са настанени в семейството, обясни експертът и даде пример, че ако става дума за бебе или дете с някаква форма на увреждане, приемният родител не може да работи. Експертът обясни, че е важно и как детето и приемните родители ще се чувстват заедно, защото може да отнеме месеци на адаптация на детето в семейството и на семейството с детето, което да не позволява на приемния родител да работи. 

Миланов коментира, че е важно в национален мащаб да се работи и за по-добрата подкрепа от страна на държавата към млади хора, които напускат приемната грижа и приемните семейства след завършване на образование или навършване на пълнолетие. „Тези млади хора имат някакъв вид подкрепа, но тя не е структурирана и подредена. И те заедно с младите хора, които напускат домовете за деца, остават в уязвима ситуация“, обясни той.

Изпълнителният директор на Националната асоциация за приемна грижа подчерта, че в момента се работи върху насърчаването на млади хора с утвърдени професии като учители, полицай, съдии да станат приемни родители. „Условията за кандидатстване за приемен родител са достатъчно гъвкави, но най-важното е кандидатите за приемни родители да имат добрата мотивация. Не е необходимо кандидатът за приемен родител да работи или да има собствено жилище може да живее под наем. Но ако има място в сърцето си, не е проблем да бъде приемен родител“, каза той.

Александър Миланов заяви, че обикновено приемни родители в България стават хора на средна или над средна възраст, които вече са отгледали собствените си деца и искат да продължат да помагат. Той заяви, че има случаи, когато семейства от приемни родители стават осиновители, тъй като законът го позволява. Но преди това трябва да се премине през специална процедура за кандидат за осиновители, при условие, че това е в най-добър интерес на детето. 

И даде пример с приемни родители, които са на възраст около 60 години, вероятно те няма да имат възможност да осиновят бебе, тъй социалните служби ще търсят семейство за това дете, което е по-близо до възраст за родителство. „При осиновяването има трайна връзка, която би трябвало да не се разпадне“, коментира социалният работник.

Миланов обясни, че около 1400 са приемните семейства в България, близо толкова са и децата, които са настанени в приемна грижа. А при около 300 одобрени за приемни родители семейства към момента няма настанени деца.