site.btaНаложително е да се промени нивото на здравната вноска, казаха експерти

Наложително е да се промени нивото на здравната вноска, каза пред журналисти Екатерина Иларионова, част от екипа на Health Metrics - компания, специализирана в събирането, анализа и представянето на здравна, социална и икономическа информация. От компанията представиха икономически анализ на последиците до 2040 г. от неувеличаването на здравноосигурителните вноски. Апелираме, когато и да се повиши нивото на здравната вноска, това да се разглежда като инвестиция, каза икономистът Аркади Шарков от Health Metrics. По думите му, ако се повиши нивото на здравната вноска на 10%, постъпленията в бюджета на НЗОК биха достигнали до 7 млрд. евро.

В Европа всички държави се сблъскват с проблеми в сферата на здравеопазването, които най-общо са свързани с нарастващи разходи, липса на кадри, липса на лекарства, увеличаване на застаряващото население. Увеличаващото се застаряващо население дава отражение във всички държави, но се усеща особено силно в България, каза още Иларионова. Моделът на финансиране и степента на финансирането на системата на здравеопазване е определящо за начина, по който се определят предизвикателствата, с които се сблъскват държавите.

Последни данни от Евростат показват, че процентът от Брутния вътрешен продукт за здраве в другите европейски държави е 10%, докато в България е 8%, от които 5% са от Касата и от Министерството на здравеопазването, а останалите – близо 6 млрд. лв са от джоба на пациента, посочи Шарков. Други държави, в които пациентите доплащат толкова много, са Румъния и Гърция, каза още той.

Населението ни в работоспособна възраст намалява, което означава, че все повече работещи трябва да издържат все повече пенсионирани, което пък поставя под риск здравната и социалната система. Делът на разходите на домакинствата за здраве е 34%, докато в другите европейски държави той е 17%, показват още данните. Ключовите проблеми в здравната система в България са хроничното недофинансиране, кадровата криза, остаряла инфраструктура, високи лични разходи.

До 2040 г. териториалните и кадрови неравенства в България биха се задълбочили, ако ситуацията в системата продължи да бъде непроменена, каза още Иларионова. По думите й е възможно страната ни да остане с под 28 хиляди лекари, с 20% по-малко медицински сестри. Ще бъде затруднен достъпът до медицинска помощ, възможно е самозакриване на лечебни заведения, увеличаване на времето за чакането за медицинска помощ, спад с близо 30% в профилактичните прегледи и скрининг, посочи още тя.

Вероятно все повече хората ще доплащат от джоба си, каза още Шарков, посочвайки, че е възможно директните плащания за лекарства да достигнат до 40%, а близо всяко четвърто семейство би било в риск от финансова катастрофа. До 2040 г. до 70 хиляди души ще излязат от пазара на труда, което ще рефлектира като загуба върху БВП, добави той. Колкото повече са годините живот с увреждане, толкова по-болно население имаме и толкова по-ниско продуктивно население имаме, повече дни отсъствие от работа, повече лекарства, по-скъпи терапии и повече загуба на продуктивност, добави Шарков. При такъв темп на застаряващото население през 2030 г. ефектът върху бюджета на НЗОК би бил 7 млн. лв. дефицит, каза още той.

При бездействие, от 2025 г. до 2040 г. ще има над 50 млрд. лв. икономически загуби за страната ни, които ще се изразяват в загубена производителност, в допълнителни разходи за домакинствата, в емиграция на медицински кадри и в пропуснати ползи от превенция и ранна диагностика, добави Шарков. Ако се повиши здравната вноска на 10%, всеки един лев води до три лева социална възвращаемост и устойчивост на системата. Допълнителното финансиране е необходимо условие за реформи, посочи още Шарков.