site.btaОБНОВЕНА Комисията по бюджет и финанси одобри на второ четене проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г.
Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание одобри на второ четене проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г.
Преди това комисията прие на второ четене проектобюджета на държавното обществено осигуряване, а утре предстои да разгледа проектобюджета на държавата за догодина.
Сред присъствалите на заседанието бяха министърът на здравеопазването Силви Кирилов и управителят на НЗОК Петко Стефановски.
В проекта на Закон за бюджета на НЗОК за 2026 г. са предвидени 5 571 998,4 хил. евро приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 5 196 424,8 хил. евро, от които 3 177 034,8 хил. евро са приходи от здравноосигурителни вноски и 2 019 390,0 хил. евро са трансфери за здравно осигуряване.
Общо разходите за 2026 г. по проекта на Закон за бюджета на НЗОК са в размер на 5 571 998,4 хил. евро. Приходите и разходите по законопроекта са със 727 652,9 хил. евро повече спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г., което е 15 процента ръст на средствата. Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 4 985 168,9 хил. евро, което представлява увеличение с 448 026,7 хил. евро спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г. (9,9 процента ръст).
В приходната част са предвидени трансфери от централния бюджет в размер на 260 млн. евро, като средствата са предназначени за заплащане на дейности на лечебни заведения по Закона за лечебните заведения.
През 2026 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК в общ годишен размер 98 717,5 хил. евро за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Размерът на задължителната здравноосигурителна вноска за 2026 г. е 8 на сто. Със законопроекта за бюджета на НЗОК за догодина се предвижда балансирано бюджетно салдо.
Васил Пандов (ПП-ДБ) отбеляза, че предложенията между първо и второ четене по никакъв начин не адресират един от основните проблеми на системата на здравното осигуряване - големият дисбаланс между финансирането на извънболничната медицинска помощ и на болничната медицинска помощ. По думите му с този бюджет се задълбочава липсата на всякаква медицинска логика - да се свръхфинансира болничното лечение, което е скъпо, и да не се финансират дейностите по превенция и профилактика и извънболнична медицинска помощ. Той добави, че продължаваме да бъдем държавата в ЕС с най-висок процент финансиране на болнична помощ и много малка част за финансиране на доболнична помощ.
Комисията прие предложения за промени в проектобюджета на НЗОК, внесени от депутатите от управляващото мнозинство Костадин Ангелов (ГЕРБ), Драгомир Стойнев (БСП), Павела Митова (ИТН) и Йордан Цонев (ДПС-Ново начало), сред които НЗОК да извършва плащания в размер до 230 млн. евро от трансфери от централния бюджет за трудови възнаграждения на персонала от държавните и общински болници и работещите в специализираните болници за активно лечение към Министерството на правосъдието. Прието беше още НЗОК за сметка на трансфера от централния бюджет да извършва ежемесечно трансфер към бюджета на Министерството на здравеопазването в годишен размер до 30 млн. евро за трудови възнаграждения на персонала на центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, домовете за медико-социални грижи за деца и за държавните и общинските центрове за психично здраве.
Не беше прието предложението на Васил Пандов (ПП-ДБ), НЗОК за сметка на трансфера от централния бюджет да се извършва ежемесечно трансфер към бюджета на Министерството на здравеопазването в годишен размер до 130 млн. евро за възнаграждения на медицинския персонал.
Относно предложените от управляващите средства от 230 млн. евро за заплати за персонала в държавните и общинските болници, председателят на ПП Асен Василев предложи да се включи текст за санкции и глоби за управителите на лечебни заведения, които не достигнат законно приетите нива за заплащане на медицинския персонал. Той обоснова нуждата от санкции за лечебните заведения, които биха получили средства, но те не са достигнали за заплати на младите лекари. Йордан Цонев (ДПС-Ново начало) коментира, че това практически е административно-наказателна разпоредба, и не й е мястото в проектобюджета на касата.
Прието беше също предложението, внесено от Костадин Ангелов и депутати от управляващото мнозинство, минималният размер на основното месечно трудово възнаграждение на лекари без специалност, лекари по дентална медицина без специалност, магистър-фармацевти без специалност да бъде 1860 евро, а на медицински сестри, акушерки, фелдшери, медицински лаборанти, рентгенови лаборанти, рехабилитатори, помощник-фармацевти, зъботехници да бъде 1550 евро. Комисията не прие направените предложения от Маргарита Махаева („Възраждане“) и от Васил Пандов (ПП-ДБ) за процентно обвързване на минималния размер на основното месечно трудово възнаграждение на тези специалисти със средната брутна работна заплата за страната.
В коментар Асен Василев отбеляза необходимостта проблемът със заплатите на младите лекари да бъде решен трайно, както беше решен в образованието, а не да има еднократно решение. Това, което вие предлагате - 1860 евро и 1550 евро отговаря най-накрая на исканията на младите лекари и медицински сестри към днешна дата, но начинът, по който е записано в закона с абсолютни стойности означава, че те ако искат тези заплати да се увеличат през 2027 г., може догодина пак да трябва да протестират, за да се сменят тези стойности, защото ние ги записваме не в бюджета, а в Закона за лечебните заведения, посочи той. Василев отбеляза още, че в траен закон се записват стойности, които са валидни към днешния момент, а след една година те вече ще бъдат различни, защото може да има ръст на заплатите, ще има инфлация и това няма да е отразено.
Прието беше още общопрактикуващите лекари през 2026 г. да могат да предоставят достъп до електронните здравни записи на гражданите в Националната здравноинформационна система през потребителското мобилно приложение „еЗдраве“ на мобилно устройство. Активирането на достъпа да се извършва еднократно по искане на съответния гражданин от общопрактикуващия лекар чрез изтегляне на QR код, който се сканира в мобилното устройство. Предвижда се НЗОК да заплаща на общопрактикуващия лекар еднократно сумата от 5 евро за активиране на достъпа.
Това, което видяхме, са едни самозабравили се управляващи, които не чуват опозицията, не чуват бизнеса, не чуват и гражданите, коментира Асен Василев пред журналисти след заседанието на комисията. Той обобщи, че нищо от техните предложения не е било прието.
Всички български граждани бяха ударени с увеличения на осигуровките за пенсии, с увеличение двойно над това, което беше прогнозирано за максималния осигурителен доход и ако това мине в зала, всеки български гражданин ще трябва да плати по 600 лева в касичките на властта, посочи Василев. С бюджета на НЗОК се видя, че една от тези касички остава, предложението частните болници да правят търгове, когато ползват ресурс от НЗОК, не беше прието, посочи още той. Борбата продължава утре с големия бюджет, каза още Асен Василев.
/ЕС/
В допълнение
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимки
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Потвърждение
Моля потвърдете купуването на избраната новина