site.btaОБНОВЕНА Парламентът прие на първо четене законопроекта за държавния бюджет за 2026 г.

Парламентът прие на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г., който е първият в евро. „За“ гласуваха 131 народни представители, 87 бяха "против", нямаше въздържали се.

Проектобюджетът подкрепиха от ГЕРБ-СДС, "ДПС-Ново начало", "БСП-Обединена левица", "Има такъв народ" и четирима депутати, нечленуващи в група. Против бяха от "Продължаваме промяната-Демократична България", "Възраждане", "Алианс за права и свободи" и "Морал, единство, чест". "Величие" не участваха в гласуването.

Депутатите решиха срокът за предложения за второ четене да бъде намален на три дни.  

В обяснение на отрицателен вот Ивайло Мирчев (ПП-ДБ) коментира, че след като са се наслушали на критики, че всички, които са срещу бюджета, са всъщност срещу приемането на България в еврозоната, накрая Бойко Борисов не е влязъл в зала да си подкрепи собствения бюджет. С този бюджет вие не просто искате да си осигурите спокойствие през годината, купувайки администрацията, с този бюджет разрушихте социалния диалог, разрушихте разговорите с бизнеса, посочи Мирчев. Единственото, което може да се направи, за да се противодейства на приемането на този бюджет, е всички да излязат на протест, заяви депутатът от ПП-ДБ. По думите му днес повишават данък "дивидент", максималния осигурителен доход и осигуровките, утре - ще въведат прогресивен данък и ще вдигнат ДДС. 

Министърът на финансите Теменужка Петкова се обърна към Ивайло Мирчев. От последните пет години нищо не се е променило, просто от изявата му на "Росенец" до настоящия момент, промяната е само във визията, каза тя. 

В обяснение на отрицателен вот Георги Хрисимиров („Възраждане“) заяви, че няма как да подкрепи бюджет, който е фалшив, който разтяга приходната част, само и само да се изпълни фетишът за 3% дефицит. Не мога да подкрепя бюджет, който предвижда квази дълг от 4,6 млрд. евро и стимулира бизнеса и работещите да отидат в сивия сектор, заяви той и призова за оставка на правителството.

В законопроекта за държавния бюджет за следващата година е планиран дефицит в размер на 3% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Предвижда се държавният дълг да достигне до 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,5 млрд. евро, в т.ч. до 3,2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост.

Макроикономическата прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката да се забави до 2,7% през 2026 година.  

Проектът на държавен бюджет за догодина предвижда увеличение от 5 на 10 на сто на данък „дивидент“ и въвеждане на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от Националната агенция по приходите софтуер за управление на продажбите. От догодина е предвидено увеличение на променливата част на таксата по Закона за хазарта за лицензиите за организиране на хазартни игри от 20 на сто на 25 на сто.

От 1 януари 2026 г. се повишава осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с два процентни пункта, минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава на 620,20 евро, а максималният осигурителен доход за всички осигурени става 2352 евро.

Размерът на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. се увеличава на 620,20 евро. Предвидено е увеличение на 460,17 евро на размера на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст, както и на обезщетението за отглеждане на дете до осемгодишна възраст от бащата (осиновителя). Повишава се размерът от 50 на сто на 75 на сто на паричното обезщетение при неизползване на отпуск за бременност и раждане, за неизползване на отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст и при неизползване на отпуск при осиновяване на дете до петгодишна възраст.

Пенсиите за трудова дейност се осъвременяват от 1 юли по т. нар. швейцарско правило. Предвидено е увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера за 2026 г. с 5%, а за определени сектори – съгласно действащата нормативна база. И през следващата година продължава политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната.

За 2026 г. са разчетени допълнително и за първи път 260 млн. евро като трансфер от централния бюджет към бюджета на Националната здравноосигурителна каса за увеличение на възнагражденията на персонала в лечебните заведения. 

Предвижда се продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти, като общата максимална стойност на предвидените средства през 2026 г. по сключени споразумения за проекти е в размер до 920,3 млн. евро. Разплащането ще се извършва от Българската банка за развитие при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.