site.btaЯзовир „Черни Осъм“ не е в обществен интерес, заявиха членове на инициативен комитет против изграждането му

Язовир „Черни Осъм“ не е в обществен интерес – по-евтини и по-бързи решения могат да гарантират водоснабдяването на Плевен и Ловеч. Това заявиха на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в Троян членовете на гражданска инициатива „Гласът на Балкана“, които се обявяват против строежа на съоръжението. В пресконференцията взеха участие представителите на обединението Минчо Копрински, Веселин Николов и Светослав Тодоров.

Инициативният комитет срещу изграждането на язовир „Черни Осъм“ излезе с позиция, според която предлаганият проект не представлява икономически, технически и обществено ефективно решение за водната криза в областите Плевен и Ловеч. В изявлението си комитетът настоява за алтернативен подход, който да осигури трайно, бързо и евтино водоснабдяване.

БТА припомня, че в края на септември от гражданското обединение внесоха петиция с 3117 подписа против строежа на язовир „Черни Осъм“ до редица държавни институции, сред които Народното събрание, Министерския съвет и др. Кметовете на Орешак и Черни Осъм - Мая Найденова и Марин Сираков, също излязоха с общо становище против строителството на съоръжението. Към момента отговор на петицията е получен единствено от областния управител на област Плевен Мартин Мачев, посочи Минчо Копрински.

Строителството на язовир в планински карстов район би струвало най-малко 250 млн. евро, а според експертни оценки – над 500 млн. евро (около 1 млрд. лв.), посочи Веселин Николов. В сравнение с това, изграждането на нов довеждащ водопровод би струвало 20–40 млн. евро, а модернизацията на градските водопреносни мрежи и съоръжения – около 50–60 млн. лв. По думите му сегашният водопровод не подлежи на реконструкция. Той уточни, че се позовава на данни, публикувани в сайта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и различни медии.

„Язовирът ще струва между пет и десет пъти повече от всички алтернативни мерки, взети заедно, които са напълно достатъчни за гарантиране на нужните водни количества,“ заяви той.

Сред аргументите, изтъкнати против строителството, е и значително забавяне на постигането на реален ефект, което по думите на Николов ще бъде около 10-15 години. 

Членовете на комитета посочиха, че при наличие на политическа воля нов водопровод може да бъде завършен в рамките на 4–8 месеца, по аналогия с трасето за Перник.

За сравнение, по нормативен график предпроектните проучвания и техническият проект за язовира изискват 24 месеца, следват процедури по ОВОС, промени в устройствени планове, отчуждения, обществени поръчки, които ще отнемат още 2–3 години. Самото строителство би продължило над седем години, като според досегашната практика у нас срокът може да достигне и 10–15 години, каза Николов.

Присъстващите на пресконференцията членове на „Гласът на Балкана“ изразиха и съмнения относно управлението на бъдещия язовир. Според тях липсват гаранции, че съоръжението ще бъде управлявано качествено. За пример се посочва отпуснатият през 2020 г. ресурс от над 500 млн. лв. за ремонт на над 400 язовира, като ремонтите не са завършени, а част от средствата липсват. „Кой ще даде гаранцията, че „новият“ язовир ще се управлява по различен начин? Кой в България е доказал добросъвестност и добро управление в полза на обществото през последните 20 години?“, попита Веселин Николов.

Светослав Тодоров изрази опасения, че язовир „Черни Осъм“ ще засегне ключови туристически атракции в района - селата Черни Осъм и Орешак, Националната изложение на художествените занаяти и изкуствата, Троянския манастир и зони от Национален парк „Централен Балкан“, което крие сериозни рискове за туризма, поминъка на местното население и природата. В отговор на журналистически въпрос той посочи, че до момента официална позиция относно строежа на язовир от страна на Национален парк „Централен Балкан“ няма, като посочи че принципал на дирекцията е Министерство на околната среда и водите.

Тодоров заяви, че язовирът би унищожил ценни горски местообитания и популации на защитени видове, ще нанесе трайни щети върху природните ресурси, които са „вторият най-важен капитал след хората“. Бяха изразени и опасения за аварии поради нестабилната скална основа (варовици, мергели, глинести шисти) и ниския контрол върху строителните дейности.

„Никой от сегашните управляващи, които обещават язовир за след 5, 7 или 12 години, няма да бъде на власт след няколко години, за да гарантира, че това ще се случи“, каза Тодоров. По думите му не е ясно нито от къде ще дойдат средствата, нито кои ще бъдат изпълнителител.

Комитетът предупреждава, че крайната сметка за обществото може да включва изхарчени близо 1 млрд. лв., продължаващи водни режими и тежки необратими щети върху природата и икономиката на региона. „Водната криза може да бъде овладяна в рамките на 10–12 месеца, тъй като съществуват по-евтини, по-бързи и вече налични алтернативи“, заяви Минчо Копрински.

Сред предлаганите мерки са пълна реконструкция или ново трасе на магистралния водопровод „Черни Осъм“, чийто експлоатационен срок е изтекъл още през 2019 г., използване и модернизация на местни водоизточници като група „Долна Митрополия“, намаляване на загубите във водопреносната система, които по оценки достигат 80 на сто. 

Необходимо е да бъдат преустановени незаконните присъединявания – само в района на ВиК Плевен са установени 183 кражби, водещи до щети от около 18 млн. лв. годишно, посочиха от комитета. Следва да бъдат изградени резервни обеми и да се довършат водните цикли в населените места, а язовир „Сопот“ може да бъде разгледан  като резервен вариант за Плевен и Ловеч.

Според членовете на комитета при нормално работеща система, наличните водоизточници са напълно достатъчни да покрият нуждите на населението.

Гражданските представители са категорични, че са против строителството на язовир. Те заявяват готовност да защитят интереса на местните общности, без това да накърнява интересите на плевенчани.

Комитетът призовава за поемане на отговорност от институциите за допуснатото в годините и за незабавни действия, основани на икономически и технически обосновани решения.