site.btaТрябва да се осигури равен достъп до лечебни храни в домашни условия и за пълнолетните пациенти, каза д-р Антоанета Тончева

Трябва да се осигури равен достъп до лечебни храни в домашни условия и за пълнолетните пациенти наравно с децата, защото сега съществува ограничение. Това каза за БТА д-р Антоанета Тончева от сдружение „Общност Мостове“ във връзка с Международната седмица за повишаване на осведомеността за състоянието малнутриция (недохранване). „Изискването пълнолетните да получават храна за малнутриция по Каса е да се хранят само с тръбичка“, уточни тя. По думите ѝ това създава неравнопоставеност между пациентите.

Според дефиницията на Европейското дружество по клинично хранене и метаболизъм (ESPEN) малнутрицията е „състояние, произтичащо от липсата на хранителни вещества или невъзможност да бъдат усвоени, което води до променен телесен състав (загуба на мускулна маса), и водещо до намалено физическо и психическо функциониране и влошен клиничен изход от заболяването“. Основната причина за появата на малнутриция е дадено основно заболяване като онкологично, неврологично или гастроентерологично. Депресията и загубата на апетит също могат да доведат до този проблем, посочват от сдружение „Общност Мостове“.

По-рано днес те организираха конференция, която събра специалисти и пациенти. Те обсъдиха кога и какви видове медицински храни се ползват, какви консумативи са нужни при хранене чрез т.нар. тръбичка, какво представлява венозното хранене и др.

От сдружението припомнят, че от май 2024 г. Касата заплаща частично или изцяло 12 вида медицински храни за лечение на малнутриция (само за четири от тях Касата заплаща 100%).

До края на март 2025 г. бяха регистрирани 1089 души с малнутриция в Националната здравноинформационна система (НЗИС), каза д-р Тончева.

Здравната каса заплаща на малка част от тези пациенти медицинска храна, от която те се нуждаят, посочи специалистът. И даде пример, че през 2024 г. 419 са хората, диагностицирани с малнутриция и вписани в НЗИС, а Здравната каса е платила храни само за 47 души, от които 40 са деца.

Тончева каза също, че има искане Касата да заплаща и консумативите за медицинско хранене.

Друг призив към здравните власти е за осигуряване на адекватно обучение на всички медицински специалисти за проблема малнутриция, за да се реагира навреме и пациентът да получи необходимата помощ, добави д-р Тончева. По думите ѝ гастроентеролозите са „натоварени“ с тази задача, но преди тях проблемът може да бъде установен по-рано от други специалисти. Д-р Тончева обясни, че педиатрите, които преглеждат децата системно, по-лесно забелязват проблема. Това обаче се оказва по-трудно при пълнолетни хора, които не посещават толкова редовно личните си лекари, обясни тя.

Рязката и нежелана загуба на тегло е първият признак на малнутриция, каза д-р Тончева.

Освен от здравни грижи, всички пациенти с малнутриция, независимо от тяхната възраст, се нуждаят от психологическа подкрепа, подчертаха днес на конференцията специалистите. Те призоваха родителите да показват постоянно любовта към детето си, което има такъв проблем, както и да не спират да му казват, че ще успее да се справи.