site.btaБезплатни тренировки за хора с увреждания ще се организират в клубовете на Българската федерация по ММА, заяви Станислав Недков

Безплатни тренировки за хора с увреждания, без възрастови ограничения, ще се организират в клубовете на Българската федерация по ММА, заяви президентът на федерацията Станислав Недков на пресконференция в Националния пресклуб на БТА. Инициативата е организирана съвместно със Съюза на инвалидите в България (СИБ) и техния председател Георги Колев, допълни той.

Целта е да се повишат психическите и физически качества на хората с увреждания, както и да се подобри социализацията им, посочи Недков. Подобрява се дори и социалната среда на хората с увреждания. По думите му спортувайки, се подобрява подвижността, координацията, мускулатурата. Спортът при хората с увреждания намалява и вторичните заболявания като обездвижване, затлъстяване, диабет и дори депресия, допълни Станислав Недков. Той обясни, че спортните занимания увеличават самочувствието и намаляват стреса. 

Президентът на Българската федерация по ММА допълни, че от Международната ММА федерация са създали комисия, която разработва методика, по която хората с увреждания да могат да се занимават както с професионален спорт, така и да развият умения по самозащита. 

Председателят на Българската асоциация за рекреация, интеграция и спорт (БАРИС) Павел Савов посочи нуждата от политика, която да насърчава повече личната мобилност на хората с увреждания. Той обясни, че това е разликата между хората, които имат някакъв социален живот и тези, които си седят вкъщи и чакат някаква държавна подкрепа и помощ. По негови думи това ще реализира тази група на пазара на труда, което ще е от полза и за хората с увреждания, които спортуват, и за обществото. 

Павел Савов каза, че Транспортна областна лекарска експертна комисия (ТОЛЕК) в България по-трудно допуска хора с физически усложнения до правоспособност да карат автомобил. В сградата на ТОЛЕК има рампа, по която е много трудно да се качи човек с инвалидна количка, особено ако е по-тежка, заяви Савов и посочи, че се е налагало лекари да излизат на улицата да преглеждат хората, чието физическо здраве трябва да бъде проверено, вместо пациентите да влязат в сградата. 

В рамките на пресконференцията Савов прожектира видео на човек с увреждания, който кара тир и обясни, че в Европа това вече е възможно. В България на тези хора не им се позволява да извършват обществен превоз на пътници и товари, превоз за собствена сметка и таксиметрови превози за пътници. 

Савов даде думата на човек със свидетелство от ТЕЛК, който разказа, че Транспортната централна лекарска комисия (ТЦЛК) е само една в страната и това създава трудност за хората с увреждания, предвид това, че те се придвижват по - трудно. Сгради на ТОЛЕК има само в шест български града, което също е недостатъчно, подчерта той. За да премине ТЦЛК комисия, един трудноподвижен човек, например, трябва да изготви 18 документа, което значи да премине през 18 различни физически точки, отбеляза участникът като проблем. 

Има случаи на злоупотреба с експертизите на Териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК), посочи председателят на Съюза на инвалидите в България (СИБ) Георги Колев. Той подчерта, че няма достатъчен контрол върху комуникацията между експертите, които издават свидетелства и преосвидетелства и тези, които ги получават. Това е предпоставка за нерегламентирани плащания, допълни той. 

През тази година има подадени над 20 000 жалби в Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), посочи Колев. По думите му причината за големия брой жалби е недостатъчно подготвеният персонал на новите 69 ТЕЛК състави, открити към многопрофилните болници за активно лечение (МБАЛ), във връзка с наредбата за медицинската експертиза, както и техническите документи. По данни на Агенцията за социално подпомагане за 2024 г., средномесечният брой на хората с увреждания е 697 525 души, а тези, които се преосвидетелстват пред ТЕЛК всяка година са около 20 000 души. 

Процедурата по преосвидетелстване създава проблеми с това, че за да премине едно лице пред ТЕЛК, трябва да  извърши изследвания при поне трима различни медицински експерти, а личните лекари не винаги дават направления, отбеляза Колев. 

Той обърна внимание на това, че експертизите се бавят с месеци, което лишава хората с увреждания от пенсия и социални права. Има уязвими групи, които имат нужда от медицинско оборудване, чрез което да водят ежедневния си живот, а когато се забави експертизата, те не ги получават и стават зависими от чужди грижи, заяви Георги Колев.