site.btaВажното е да творим, да "служим" на красотата, независимо дали с четка, с думи или с ноти, каза художничката Красимира Михайлова

BOBSTH 13:13:31 30-07-2018
AM1310BO.002
изкуство - художник - Красимира Михайлова - интервю

Важното е да творим, да "служим" на красотата,
независимо дали с четка, с думи или с ноти,
каза художничката Красимира Михайлова


София, 30 юли /Оля Ал-Ахмед, БТА/
Важното е да творим, да съзидаваме, да "служим" на красотата, независимо дали с четка, с думи или с ноти, каза в интервю за БТА художничката Красимира Михайлова, която наскоро откри юбилейната си изложба живопис "Привличане".
По думите й целта на изкуството е да направи хората по-добри, да им даде нещо светло. То трябва да въздига, да обогатява. Ако човек се среща отрано с изкуството, той би разбирал по-добре многостранността на живота, същността на нещата, би разбирал по-добре света и другите, допълни художничката.
Красимира Михайлова е родена във Варна. Завършила е Националната художествена академия в София, специалност "Графика" при проф. Евтим Томов и проф. Веселин Стайков. Началото на професионалната й кариера е свързана с модата. От 70-те години се посвещава на илюстрацията и художественото оформление на книги и учебници. Автор е на илюстрациите и художественото оформление на много учебници, книги и рекламни материали. От 90-те години работи активно в областта на живописта. Нейните произведения се намират в галерии и частни колекции у нас и в чужбина. Член е на СБХ. Художничката има общи родословни корени с рода на Доспейците - основоположници на Самоковската живописна школа, чиито най-известни представители са Захарий Зограф, Димитър Зограф и Станислав Доспевски.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-жо Михайлова, наскоро открихте юбилейната си изложба "Привличане". Защо "Привличане"?
Отговор: Щастлива съм, че успях да я направя и да споделя силното въздействие, привличане и чувство за общност с природата. Дано съм успяла да предам тези емоции в пейзажите си, които преобладават сред картините ми. Между другото и в предишните мои изложби "Емоционални присъствия", "Усещане за общност", "Багрени убежища", това чувство на привличане неотменно присъства.

Въпрос: Всъщност, изложбата е толкова многообразна, че всеки би могъл да намери нещо свое, което го привлича. Кое най-много Ви привлича в нея?
Отговор: В експозицията има картини от различни периоди - картините се различават по колорит, по въздействие. Всеки художник има произведения, които цени по-високо, въпреки че на всяка изложба ми се случва да се учудвам колко различни са вкусовете на хората (доколкото ги има тези "вкусове", изобщо). Кое най-много ме привлича в изложбата? Ами това, че тя се случи, че я видях подредена и да грее под осветлението в залата на СБХ, видях вдъхновението и труда си, предложени на тези, които умеят да чувстват, да усещат какво е положено на платното, какво изразява самата картина, а то не е само подредени и поставени по някакви правила багрила.

Въпрос: Самокритична ли сте?
Отговор: Естествено, особено по време на работа. Тогава съм самокритична до самото завършване на картината. А след това "тя живее свой живот". След време, когато я видя отново, както е сега на изложбата, откривам и качества, и неща, на които поглеждам критично.

Въпрос: През 70-те години се посвещавате на илюстрацията и художественото оформление на книги и учебници. Защо зарязахте тази част от художествената Ви дейност?
Отговор: В Академията изучавах графика и илюстрация и беше съвсем логично да се изявявам в тази област. Работих дълги години в престижни издателства, илюстрирах учебници, книги, обичах работата си, но това, което е заложено в теб, напира да излезе, да се изрази. И аз имах този кураж, този характер да го отключа, да го изразя, да започна отново. И така започна моето приключение, моята нова любов, живописта. И тя ми дава смисъл и радост в живота, въпреки трудностите от какъв ли не характер. Похвалих се, че имам кураж.

Въпрос: Имала ли сте случай да започнете една картина и да не можете да я довършите?
Отговор: Имала съм, макар и рядко. Оставям платното поизчистено доколкото е възможно и след време започвам отново и обикновено съм била доволна от резултата на съвсем различната картина.

Въпрос: Кога най-много рисувате? В момента над какво работите?
Отговор: Когато имам положителни стимули, когато се заредя с хубави гледки и преживявания, когато съм душевно спокойна, когато се абстрахирам от ежедневните битови тегоби. Обаче, имало е случаи на умишлени и успешни "бягства", въпреки не особено благоприятната околна среда, най-общо и щадящо казано. А на въпроса ви за работата ми в момента, ще кажа, че съм в период на зареждане.

Въпрос: Вие творите в различни области. Известно ми е, че и поезията ви се отдава доста добре. В стихотворението Ви "Картина и стих" "сякаш с думи сте изразила същността на цялата Ви изложба. Има ли още нещо неказано?
Отговор: Е, за поезия ми е малко неудобно да говоря. Това стихотворение наистина е като малък словесен близнак на изложбата. Аз мисля обаче, че не словесното, а визуалното ме изразява най-добре. Вие повече разбирате от поезия. И въпреки това се осмелих поезията да се хване за ръка с картините. Това се случва при доста творци - да използват различни, допълващи се изразни средства.

Въпрос: Кое най-много Ви вдъхновява? Вярвате ли в Музата и в Пегас? Те често ли кацат на рамото Ви?
Отговор: Пегас ме подритва подканящо от време на време, но по-често, когато изпитвам известен душевен дискомфорт и нужда от неговата крилата подкрепа. А по отношение на вдъхновението за рисуване признавам, че съм усещала нещо въздигащо, но не често и само по време на работа, по време на творческия процес. С една дума - работи, за да ти се помогне свише.

Въпрос: Казвате, че "целта на изкуството е да направи хората по-добри, да им даде нещо светло". Нима? Оптимист ли сте? Смятате ли, че наистина е възможно чрез изкуството хората да станат по-добри?
Отговор: Да, наистина, целта на изкуството е да направи хората по-добри, да им даде нещо светло. То трябва да въздига, да обогатява. Ако човек се среща отрано с изкуството, той би разбирал по-добре многостранността на живота, същността на нещата, би разбирал по-добре света и другите. Дали съм оптимист? Не е лесно, но ако трябва да избирам от двете крайности, бих предпочела да ме мислят за наивен оптимист. Във всички случаи, това би ми било много повече полезно в живота.

Въпрос: На кое място е поезията в живота Ви?
Отговор: Тя заема малко, но в някои периоди много съществено място. Между другото, много художници пишат поезия. Бях изненадана, когато научих, че Пикасо има издадена поезия и ми е трудно да си го представя като поет, но всичко е възможно. Както и много поети рисуват, като голямата българска поетеса Ваня Петкова, която великолепно е рисувала и е била талантлив портретист.

Въпрос: Иван Маразов казва за Вас, че "и като поет, и като живописец Красимира Михайлова търси диалог със себе си. Това е предимството на твореца - той може да материализира душевния си свят в думи или образи и по този начин да го сподели с другите". Съгласна ли сте с думите му?
Отговор: Напълно съм съгласна. Само малко ме смущава, че станах "поет". Нямам такова самочувствие и не смея да си представя как биха реагирали поетите, които пишат и издават успешно поезия. Така де, всеки да си знае мястото. Важното е да творим, да съзидаваме, да "служим" на красотата, независимо дали с четка, с думи или с ноти.

Въпрос: Началото на професионалната Ви кариера е свързано с модата. Едва по-късно ставате художник-дизайнер на облекла. Разкажете нещо повече за онзи период на подиума, добре ли печелихте като манекен?
Отговор: Бях студентка в НХА, когато служителка в списание ЛАДА ме срещна на ул. "Раковски" и ме покани да отида на снимки. Така започнах да се снимам и да участвам в ревюта на ЛАДА и ЦНСМ. Участвах няколко пъти и в ревюта в чужбина. Заплащането не беше много, но си помагах докато следвах, а и имах възможност да си купувам от моделите, след като бяха заснети и показани на ревюта.
Кариерата ми пред обектива и на подиума започна през 60-те и продължи около 8 години. Командироваха ни на "Златния Орфей", за да рекламираме българската мода, като поднасяме цветя на наградените певци. Спомням си, че ни изпратиха в Слънчев бряг, за да участваме уж като чужденки в снимките на филма "Шведските крале". Организираха се и ревюта по време на Пловдивския панаир. Пътувахме и на конгреси на модата в чужбина.
По-късно, вече като художник дизайнер на облекла в ЦНСМ, съм проектирала официални облекла за участието на "Златния Орфей" на известни певици, звезди по онова време - Маргрет Николова и Йорданка Христова. Може би е странно, но по онова време нямаше скандали около живота на манекенките. А, когато се дипломирах, ме разпределиха съвсем логично и естествено като художник-дизайнер в ЦНСМ. По време на кариерата си като модел, а и като дизайнер, работих с едни от най-хубавите жени в България. И се питам къде са те сега, как се отнесе животът и времето към тях?

Въпрос: Манекенството спомен ли е или и в момента кокетничите? Имате ли любим стил на обличане? Любими дрехи и цветова гама?
Отговор: Спомен е, но както всичко, което преживяваме и то е дало отражение върху мен - да имам самооценка за външност, кое ми отива (тогава, май всичко ми отиваше), как да се гримирам. Дали кокетнича, не знам - други могат да кажат. С годините вкусът ми към цветовете, които нося се попромени. Сега обичам да имам дрехи в синьо, виолетово, виненочервено, тюркоаз и др. Но, бежово, кафяво - не, това не е за мен.

Въпрос: Трябва ли една жена да се облича красиво и привлекателно, независимо от ежедневието и проблемите?
Отговор: Да се обличаш наистина красиво и привлекателно е свързано до голяма степен с финансови възможности, но не е съвсем наложително да е така. Малко добър вкус, правилна самооценка, малко лична дисциплина, за да изглежда всеки ден добре лицето, косата, облеклото. Проблемите от ежедневието не са за демонстриране навън.

Въпрос: Доколкото ми е известно активно спортувате. Кой спорт най Ви приляга?
Отговор: Обичам от ранна възраст гимнастиката. Досега редовно посещавам тренировки по комбинирана гимнастика. Обожавам да ходя пеш, да ходя на екскурзии, които освен това ме зареждат и ми дават импулс, а и теми за работата ми на художник. Особено обичам местата край морето, езерата и реките, което проличава и в картините ми. Изобщо, твърдо съм за постоянството във физическата активност, която обновява и тонизира и тялото, и духа.

Въпрос: Г-жо Михайлова, какво за вас олицетворява красотата? Коя красота е приоритетна - външната или вътрешната?
Отговор: Е, дай Боже и двете! Външната е витрината, но истинските скъпоценности са вътре. Те са дълготрайни, те вдъхновяват. Що се отнася до красотата в изкуството, това е сложно, относително и трудно за обясняване.

Въпрос: Вашето пожелание?
Отговор: Здраве, любов, балансиран и хармоничен живот в името на доброто и да следваме и сбъдваме мечтите си.
/АМ/