site.btaВесела Василева: В България балетът има своите почитатели, които за радост се увеличават

BOBSTH 13:23:01 01-08-2018
AM1320BO.002
балет - примабалерина - Весела Василева - интервю

Весела Василева: В България балетът
има своите почитатели,
които за радост се увеличават


София,1 август /Оля Ал-Ахмед, БТА/
В България балетът има своите почитатели, които за радост се увеличават, заяви в интервю за БТА примабалерината на Русенската опера Весела Василева. Залите се пълнят напоследък и с доста млади хора, което е похвално. Има дори деца водени от своите родители, възпитавани в любов и разбиране на балетното изкуство. Публиката в България е доста разнородна и разнообразна, но винаги е прекрасна, каза тя.
Най-голямата награда за един артист е признанието на публиката. След последния спектакъл в Русе разбрах колко много сме ценени артистите от хората в салона. Получих невероятна подкрепа, което ми дава сили да продължавам напред, отбеляза примабалерината.
Весела Василева е родена в Русе. Тя е възпитаник на Националното училище по изкуствата "Проф. Веселин Стоянов" в Русе и на Националното училище по танцово изкуство в София с преподаватели Фани Чернева и Калина Богоева. Участва в концертите на училищата в Русе и в София, и в постановките на Русенския балет. Посещава семинарите на Балетната академия на Калина Богоева и Международната балетна академия във Варна. От 2003 г. е в състава на Държавната опера в Русе. Две години е част от трупата на Жанет Жаке "Класически балет на Париж", с която обикаля цяла Европа. В репертоара на примабалерината са включени "Лебедово езеро" - Одета-Одилия, "Спящата красавица" - Аврора, "Лешникотрошачката" - Маша, "Жизел" - Жизел, "Аполон Мусагет" - Полихимния, "Уличното цвете" и др. Весела Василева е носител на наградата "Кристална лира" през 2016 г.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-жо Василева, да върнем годините назад. Балетът детска мечта ли Ви беше?
Отговор: Не, балетът не ми беше детска мечта. Преди да ме приемат в Училището по изкуствата в Русе се занимавах с гимнастика. И ако трябва да бъда откровена, не съм мечтала да стана балерина, не и преди да вляза в балетната зала. Дори нямах точното понятие през детските си години що е то балет. Но с всеки изминал урок, с много упоритост и постоянство, с невероятно упорит труд, с всяко появяване на сцената, разбираш, че не можеш без това изживяване. Балетът сам те кара да го заобичаш и те всмуква в красотата си. Веднъж попаднеш ли във водовъртежа му на сцената, не можеш да се откопчиш никога. Той е докрай и завинаги!

Въпрос: На колко години бяхте, когато започнахте? Кога усетихте, че балетът ще бъде Вашето призвание?
Отговор: На 10-годишна възраст влязох в балетната зала. На 10-годишна възраст се явих на приемен изпит в Музикалното училище и оттогава не съм спирала да танцувам.

Въпрос: Хората се наслаждават на красотата на класическия балет, но малцина знаят какъв къртовски труд е тази професия. Много ли са лишенията, трудностите и рисковете?
Отговор: Да. Това изкуство не е за всеки, има много трудности, но аз май откривам само плюсове. Единственият ми страх е свързан със здравето, защото това е важно за един танцьор - физическо здраве и силна психика. Лишенията са много, да не говорим за трудностите и рисковете - те са постоянно и те дебнат зад всеки ъгъл на сцената. Излизала съм на сцена с невероятни болки и травми, но когато се отворят завесите, когато видиш прожекторите, светлините, сценичната красота и приказката, в която се намираш, когато видиш с крайчето на окото препълнената зала - забравяш за трудностите и болките - потапяш се в спектакъла и се оставяш музиката да те води.

Въпрос: Как преминава един обикновен Ваш работен ден?
Отговор: За някои това може да прозвучи скучно, но за нас, артистите - това е нашият живот и кислород - всеки наш обикновен работен ден преминава на сцената. В 10 ч. сутринта имаме екзерсис-загрявка, след това репетиции, подготвяме спектакъла, който ни предстои. И така ден след ден, цял живот.

Въпрос: А как прекарвате свободното си време, уикендите? Кое е любимото Ви занятие извън балета?
Отговор: Никога не оставам без книга. Обичам да гледам филми и добрата компания от позитивни и одухотворени хора.

Въпрос: Две години сте били част от трупата на Жанет Жаке "Класически балет на Париж"? С какво най-много запомнихте този период от кариерата Ви?
Отговор: Това беше трупа, сформирана от чуждестранни танцьори за турнета във Франция и Германия. Беше ми полезно да наблюдавам техния начин на работа. Тогава за първи път излязох извън България и се срещнах с различни танцьори. Бях много ентусиазирана и впечатлена от работата, беше ми изключително интересно и различно, същевременно се чувствах в свои води в които плувах доста добре.

Въпрос: Като примабалерина на русенската опера Вие сте изтанцували всички най-желани роли. Какво остана неизтанцувано? За коя роля все още мечтаете?
Отговор: Много неща не съм изтанцувала още, всяка следваща роля е мечта. Независимо колко и какво си изтанцувал, за един артист никога не е достатъчно.Той винаги търси нови предизвикателства и изживявания.

Въпрос: Кое според Вас е най-важното в кариерата на една балерина или балетист?
Отговор: Може би мисълта, оттам започва всичко.

Въпрос: От какво най-много трябва да се пазите във Вашата красива, но нелека професия?
Отговор: От травми. Те са непредвидими, затова всички танцьори се пазят, тъй като една малка травма може да те извади извън строя за дълго, а това е много потискащо в нашата професия. Затова внимаваме, и въпреки това никой не е презастрахован.

Въпрос: Вие сте носител на престижната награда "Кристална лира". За какво получихте това отличие?
Отговор: Наградиха ме за "Лебедово езеро" и "Дон Кихот", но най-голямата награда е признанието на публиката. След последния спектакъл в Русе разбрах колко много сме ценени артистите от хората в салона. Получих невероятна подкрепа, което дава сили да продължавам напред.

Въпрос: Каква е балетната публика в Русе, а в България?
Отговор: Публиката в Русе е великолепна, обичаща и разбираща балета. В Русе, а и другите градове, в които сме гостували, салоните са пълни. Можеш да видиш лица, които по няколко пъти гледат една и съща постановка. Радвам се, че в България балетът има своите почитатели, които за радост се увеличават. Залите се пълнят напоследък и с доста млади хора, което е похвално. Има дори деца водени от своите родители, възпитавани в любов и разбиране на балетното изкуство. Публиката в България е доста разнородна и разнообразна, но винаги е прекрасна.

Въпрос: Преди броени дни на русенската сцена играхте в "Дон Кихот". Залата беше препълнена. Изведнъж получихте травма на сцената по време на танца, но продължихте неуморно да танцувате. Какво се случи? Как реагира публиката? Как не загубихте самообладание?
Отговор: Никога не се знае какво точно се случва. Това е миг. Травмите са един непредвиден миг, въпрос на секунди, въпрос на една нота, която кракът ти я "изсвирва" в друга тоналност. Така бих се изразила образно. Левият ми крак не издържа, травмирах стъпалото. Болките бяха ужасни, нетърпими. Дори не ми се говори за това, което се случи на сцената онзи ден. Побеснях не толкова заради страшната болка, а заради това, че се случва на мен, в този момент, при препълнена зала. Тогава публиката ме подкрепи. Продължих да танцувам до края на спектакъла с травмираното стъпало, търпейки болката, която се засилваше с всяко едно движение. Но аз продължих, в името на Нейно Величество Публиката.
Георги Симеонов - заместник-директорът на русенската опера, който обожава балета, обяви след спектакъла какво ми се е случило, и как съм изтърпяла болката в името на изкуството и на публиката, разбира се. Залата ме аплодира дълго на крак. Това беше моето обезболяващо, моят елексир в този момент. Гръмките и нестихващи аплодисменти бяха моето обезболяващо онази вечер, която няма да забравя. Ето, за тази публика си заслужават и нашите жертви в изкуството.

Въпрос: Кое повече Ви заболя в този момент - травмираният крак или душата?
Отговор: В онзи миг ме заболя крака, а сетне и душата заради това, което ми се случи.

Въпрос: Как се чувствате сега? Кога ще се върнете отново на сцената?
Отговор: По-добре съм. В момента почивам, релаксирам и гледам да не претоварвам крака си изобщо. Взимам необходимите медикаменти, а също така е много важен покоят за възстановяването. Септември ще се върна на сцената, категорична съм!

Въпрос: Как смятате да прекарате лятото?
Отговор: В почивка, релакс, хубави позитивни мисли и книжка в ръка. Необходимо ми е пълно възстановяване.

Въпрос: Какво ще си пожелаете в личен план?
Отговор: На всички мога да пожелая само Здраве! Нарочно акцентирам на думата със заглавна буква, тъй като няма нищо по-важно от здравето, то е основата на всички наши дейности. Затова пожелавам на себе си и на всички Здраве./АМ/