site.btaВърховният представител на международната общност в Босна нарече настоящата политическа криза най-лошата от войната през 1992-95 г. насам

Върховният представител на международната общност в Босна нарече настоящата политическа криза най-лошата от войната през 1992-95 г. насам
Върховният представител на международната общност в Босна нарече настоящата политическа криза най-лошата от войната през 1992-95 г. насам
Снимка: АП

Върховният представител на международната общност в Босна Кристиан Шмит нарече ескалираща политическа криза в страната най-сериозната от войната от 1992-95 г., при която загинаха 100 000 души, и предупреди в разпространен вчера доклад, че потенциалът й "да се превърне в криза на сигурността e много реален", предаде Асошиейтед прес.

Шмит, който наблюдава прилагането на Дейтънското мирното споразумение, подписано през 1995 г. и сложило край на опустошителната война в Босна, посочва, че лидерите на доминираната от сърбите босненска съставна единица, Република Сръбска, системно оспорват клаузите му и са засилили дейностите си, целящи да узурпират правомощия, дадени на централното босненско правителство.

Сключеното с посредничеството на САЩ Дейтънско споразумение установи две отделни съставни единици в Босна - едната, управлявана от босненските сърби, а другата - доминирана от босненските мюсюлмани (бошняци) и хърватите - Мюсюлманско-хърватска федерация. Двете единици са свързани чрез общи централни институции и всички важни решения трябва да бъдат подкрепени и от двете части.

Шмит заявява в доклад си до Съвета за сигурност на ООН, че действията на Република Сръбска "не само подкопават основите на споразумението, но директно заплашват да разрушат над 25 години напредък в изграждането на Босна и Херцеговина като държава, намираща се твърдо на пътя към интеграцията в ЕС".

Докладът беше разпространен преди насрочено за днес заседание на съвета за Босна, на което Шмит се очаква да го представи.

Миналия юли съветът отхвърли резолюция, предложена от Русия, която има близки връзки с босненските сърби, и  от съюзника на Москва - Китай, която целеше да отнеме правомощията на върховния представител незабавно и да закрие поста напълно в рамките на една година.

Правомощията на върховния представител бяха критикувани от босненските сърби заради това, че не се дава възможност за обжалване на решенията му, които влизат в сила незабавно. От началото на съществуването си службата на върховния представител уволни десетки официални представители, включително съдии, държавни служители и членове на парламента.

Шмит заявява, че правителството и парламентът на Република Сръбска се опитват да се отцепят от държавните институции, създавайки паралелни органи в босненската сръбска съставна единица. Същевременно, казва той, представителите на Република Сръбска в босненския парламент и държавните институции или не участват в процеса на вземане на решения, или блокират решенията, които не са в интерес на босненските сърби.

"Това води до спъване на способността на държавата да функционира и да упражнява конституционните си отговорности", подчертава Шмит.

Той изтъква, че липсата на законодателни резултати блокира реформите, необходими за напредъка по пътя към членство в ЕС, международните споразумения и приемането на държавния бюджет за втора поредна година.

На 16 април Шмит отмени закон, приет от Република Сръбска, който щеше да позволи на босненските сърби да поемат контрола на държавната собственост на тяхната територията, като го нарече неконституционен. Босненският сръбски лидер Милорад Додик заяви в интервю, че действията на Шмит не могат да попречат на закона да влезе в сила.

Друг спорен въпрос е липсата на споразумение между бошняците и хърватите в мюсюлманско-хърватската федерация за изборни реформи, което Шмит заяви, че "е накарало хърватските партии да подложат на съмнение провеждането на общи избори през 2022 г., включително чрез оттегляне на финансирането за изборите".

Босненските хървати се оплакват от дискриминация и поискаха промяна на системата на гласуване, за да се гарантира, че босненските хървати сами ще избират хърватските представители. Официални представители на бошняците отхвърлиха тези твърдения, а преговорите за изборни реформи са в блокаж.

Шмит каза, че липсата на споразумение "не поставя под въпрос по никакъв начин" провеждането на парламентарните избори през 2022 г., които са насрочени за първата седмица на октомври, при същите правила като през 2018 г.

На 4 май, след като докладът беше вече изготвен, държавните власти в Босна насрочиха вота за 2 октомври.

Около 3,3 милиона гласоподаватели ще избират тримата членове на многонационалното председателство, централния парламент на Босна, парламентите на двете единици, както и президента и вицепрезидента на Република Сръбска.

"Продължаващата ескалация на политическата криза, най-сериозната от периода след войната, несъмнено засили напрежението в страната и отрови атмосферата, което се видя от множеството междуетнически инциденти, които възникнаха около православните празници през януари", заявява Шмит.

Върховният представител посочва също, че е говорил с протестиращи през януари, които призоваваха международната общност да реагира "на продължаващото деструктивно поведение на властите в Република Сръбска".

"Те знаят от историята, че в динамиката на страната потенциалът на една политическа криза да се превърне в криза на сигурността е много реален и международната общност трябва да отговори адекватно", подчертава Шмит.

 

/СУ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 01:44 на 06.07.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация