site.btaКакво целят новите държавни икономически мерки в Сърбия

Сръбският президент Александър Вучич представи нов пакет от държавни икономически мерки за повишаване на стандарта на гражданите в момент, когато антиправителствените протести в страната са в разгара си и се издигат искания за предсрочни парламентарни избори. 

Според представители на опозицията и някои експерти обаче мерките са просто популизъм и няма да имат дългосрочен положителен ефект.

Протестните митинги и акции, начело със студенти, започнаха преди повече от девет месеца, след рухването на козирката на гарата в северния сръбски град Нови Сад, в резултат на което загинаха 16 души. Протестиращите смятат, че до трагедията се е стигнало заради корупционни практики на управляващите и настояват за прозрачно разследване и поемане на отговорност. В края на май протестиращите студенти издигнаха искане за провеждане на предсрочни парламентарни избори. На предимно мирните доскоро демонстрации в последните дни се стигна до сблъсъци между протестиращи и полиция, както и до стотици арестувани демонстранти.

На този фон президентът Вучич, очертавайки вчера икономическите мерки, заяви, че е уверен, че "по този начин показваме, колко ни е грижа за гражданите на Сърбия."

Вучич още през юли обяви, че правителството планира такива мерки, които се очаква да влязат в сила тази седмица. Сръбският президент и министърът на финансите Синиша Мали неколкократно коментираха мерките преди да бъдат обявени официално вчера.

Промените най-общо предвиждат ограничаване на маржовете на най-големите търговски вериги за около 3000 продукта, намаляване на лихвените проценти по някои кредити, изменение на Закона за изпълнение и обезпечение, отстъпки от цената на електроенергията и по-ниски цени на дървата за огрев.

Максималният марж за 23 продуктови групи ще бъде ограничен до 20 процента, каза Вучич, цитиран от сръбските медии.

Причината за високите цени на хранителните продукти според сръбския президент е високият марж на търговските вериги, който по думите му е между 32 и 45,2 на сто.

Големите търговски вериги ще трябва да намалят цените и маржовете, докато малките търговци на дребно, особено в селата, ще останат защитени, допълни той.

Сред продуктите, които ще бъдат засегнати от мерките, са домакински препарати, продукти за лична хигиена, ориз, солени и сладки сладкарски изделия, зеленчуци и плодове, оцет, тестени изделия, месо, сирене, яйца.

Миналата и по-миналата есен също имаше държавни мерки за намаляване на цените на някои продукти.

Вучич посочи, че лихвата по кешовите заеми няма да надвишава 7,5 процента за частните кредитополучатели, а номиналната лихва по жилищните кредити ще бъде намалена с 0,5 пункта. Цената на дървата за огрев ще бъде понижена с 36 процента. За най-бедните граждани са предвидени отстъпки от цената на електроенергията до 28 000 динара. Съдебните изпълнители вече няма да могат да конфискуват на някого единствения имот с размер до 60 квадратни метра. Мерките ще продължат най-малко шест месеца за търговския марж и най-малко една година за заемите и лихвите, отбелязва държавната телевизия РТС.

Според данни на Евростат през 2024 година по отношение на общото равнище на цените Сърбия е достигнала 67,4 на сто от средното ниво за ЕС, а що се отнася до категорията храни – 96,4 на сто. Заплатите обаче са доста по-ниски от европейските. През 2023 година средната брутна заплата в ЕС е била 3155 евро, а в Сърбия около 1100 евро, или около три пъти по-ниска, сочат данни, цитирани от сръбския сайт Истиномер.

Инфлацията в Сърбия се повиши до 4,9 процента през юли.

Как реагираха икономисти и опозицията

Преподавателят от Икономическия факултет в Белград Драголюб Джуричин оцени, че новият пакет от икономически мерки за подобряване на жизнения стандарт представя готовността на държавата да се изправи срещу сериозни икономически проблеми, които според него са главно следствие от определени политически проблеми, които съществуват в обществото през последните девет месеца.

„В този смисъл мисля, че първата цел е борба с инфлацията чрез намаляване на инфлационния натиск чрез търговски политики, предимно чрез ограничаване на търговските маржове, но и чрез паричната политика, предимно чрез ограничаване на т.нар. лихвен спред или разликата в лихвените проценти между лихвения процент, начисляван от банките на клиентите, и Euribor“, каза Джуричин пред Танюг.

Още обаче когато по-рано Вучич обяви, че се предвижда ограничаване на маржа на печалбите на търговските вериги, анализатори коментираха пред в. “Данас“, че тази мярка би могла да намали печалбата на търговците, както и приходите от данък добавена стойност, като предупредиха, че подобни мерки рядко дават трайни резултати.

Според преподавателя от Икономическия факултет в Белград Горан Петкович спад на цените на дребно с 15-20 процента може да бъде опасен за икономиката и не вярва такива мерки да донесат нещо положително в дългосрочен план.

„Драстичното понижаване на цените чрез намеса в едно звено от маркетинговия канал, както е сега при търговията на дребно, където има и производители, вносители, търговци на едро и множество агенти при услугите, изглежда странно и не обещава дългосрочни положителни ефекти“, предупреди той. Петкович подчертава, че ключът е конкуренцията.

Икономистът Саша Джогович коментира пред сръбската секция на Би Би Си, че такива мерки обикновено се въвеждат при извънредни ситуации, като войни, кризи или природни бедствия, които са нанесли щети на селскостопанското производство, но в момента това не е така в Сърбия. По думите му новите правителствени мерки могат да имат само краткосрочни последици върху жизнения стандарт.

В този ход на сръбските власти Джогович вижда популизъм, с който изпълнителната власт се представя като „защитник на потребителите и на жизнения стандарт“.

Има институции като комисията за защита на конкуренцията, която би трябвало да следи във веригите за търговия на дребно да няма споразумение за формиране на маржа, т.нар. картелизация, казва той.

Опозиционният Зелено-ляв фронт е на мнение, че обявените ограничения на търговските маржове няма да доведат до трайно намаляване на цените и разходите, които сръбските домакинства отделят за храна, а ще послужи за стабилизиране на политическия рейтинг на управляващата Сръбска прогресивна партия (СПП) на президента Вучич.

Опитът на Румъния, Унгария и Северна Македония, който управляващите дават за пример, показва, че има намаление на цените на храните през първия и евентуално втория месец от влизане в сила на мерките. През месеците след това се стига до постепенно връщане на първоначалното ниво, коментираха от Зелено-левия фронт, цитирани от агенция Бета.

Политическата формация оцени вчера, че при сегашната политическа ситуация такива мерки представляват „опит за политически маркетинг“.

Друга опозиционна партия – Партията на свободата и справедливостта коментира, че са приеми решения, преписани от Румъния и Унгария – „страни, в които не са дали резултат и няма да помогнат и на гражданите на Сърбия,“ написа партия на страницата си във Фейсбук.