site.btaДодик заяви, че не приема присъдата, с която е осъден на затвор и забрана за политическа дейност

Президентът на босненската Република Сръбска Милорад Додик заяви, че няма да се съобрази с произнесената днес присъда, с която е осъден на една година затвор и му се забранява да заема политически постове в продължение на шест години, и ще продължи да бъде президент, съобщават местните и световни медии.

Той беше осъден за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит. Така бе потвърдена  първоинстанционната присъда от 26 февруари, с която Додик беше осъден на една година затвор и получи шестгодишна забрана за заемане на политически длъжности.

„Институциите на Република Сръбска ще определят отношението си към това, аз ще приема всяко решение на парламента, но не приемам това решение“, каза Додик, цитиран от Радио Свободна Европа.

Додик добави, че очаква подкрепа от Сърбия, Русия и ще пише на администрацията на САЩ,  отбелязва телевизията на Република Сръбска РТРС.

Неговият адвокат Горан Бубич съобщи, ще екипът му ще обжалва днешното решение пред Конституционния съд и ще поиска временно забавяне на изпълнението на присъдата, докато се чака решението от обжалването.

Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствен президент, правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.

Върховният представител на международната общност Кристиан Шмит коментира кратко пред местни медии, че съдебните решения трябва да се спазват.

ЕС заяви, че днешната „присъда е обвързваща и трябва да бъде съблюдавана.“

„ЕС призовава всички страни да признаят независимостта и безпристрастността на съда и да уважават и изпълняват неговата присъда“, се посочва в изявление на службата на върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия.

Министърът на външните работи и търговията на Унгария, държава членка на ЕС, Петер Сиярто, изрази съвсем различна позиция от тази, изразена в официалното изявление на ЕС, отбелязва телевизия Ен1.

„Политическият лов на вещици в Босна и Херцеговина продължава. Милорад Додик беше демократично избран от народа за президент на Република Сръбска. Време е всички да разберат, че въпросът не е да се говори за избрани лидери в Западните Балкани, а да се разговаря с тях“, каза Сиярто.

Посолството на Русия в Босна и Херцеговина заяви, че всякакви решения, основани на твърдения за предполагаеми нарушения на „решенията на върховния представител“, не са законни, а са изцяло политизирани, съобщи телевизия Ен1.

Присъдата срещу  Додик през февруари бе посрещната с възмущение в Република Сръбска, предизвиквайки най-тежката политическа криза в Босна след междуетническия конфликт през 1992-1995 г, в който загинаха около 100 000 души, отбелязва Ройтерс.

Додик, който поддържа близки отношения с Москва, отговори на присъдата с мерки, ограничаващи присъствието на общодържавните органи в Република Сръбска, като разпореди на босненските сръбски депутати да забранят дейността на прокуратурата, съда и разузнавателната агенция на Босна и Херцеговина. Конституционният съд след това временно спря действието на тези разпоредби на босненския сръбски парламент, като ги квалифицира като застрашаващи конституционния и правов ред, както и суверенитета на Босна и Херцеговина. 

Додик е поддръжник на отделянето на Република Сръбска от Босна. Кризата, предизвикана от неговите сепаратистките му тежнения, представлява една от най-големите заплахи за мира на Балканите след конфликтите, последвали разпадането на Югославия, отбелязва Ройтерс.