site.btaСърбия обяви, че Франция и Германия искат санкции за лидерите на Република Сръбска

Сърбия обяви, че Франция и Германия са изготвили нон-пейпър (неофициален документ), с който призовават страните от ЕС да наложат санкции на лидера на босненските сърби Милорад Додик, предават местните медии.

В изявление началникът на Генералния щаб на сръбската армия Милан Мойсилович каза, че по време на заседанието на Съвета по национална сигурност сръбският президент Александър Вучич е предоставил информация на участниците за подготвен от Франция и Германия нон-пейпър, който се отнася до Република Сръбска и Босна и Херцеговина.

„Този ​​документ усложнява положението на Република Сръбска. На заседанието бяха  поставени задачи и дадени насоки как Сърбия ще се справи с това“, каза Мойсилович след заседанието, което продължи повече от час и половина.

Преди няколко дни босненското издание Rаport, позовавайки се на източници от Брюксел, обяви, че Франция и Германия са изготвили неофициален документ с призив към всички страни членки на ЕС да наложат санкции на лидера на босненските сърби Милорад Додик и да прекъснат връзките с партията Съюз на независимите социалдемократи, председателствана от него заради сепаратистката политика, която води.

В документа се уточнява, че санкциите, за които Франция и Германия призовават, се отнасят освен до Додик и до премиера Радован Вишкович и председателя на парламента Ненад Стевандич на Република  Сръбска.

Източници на изданието твърдят, че неофициалният документ е свързан и с обявеното от Милорад Додик пътуване до Русия през юни тази година, където, както самият Додик обяви, "ще се срещне отново с руския президент Владимир Путин".

Това ще бъде третото пътуване на босненския лидер до руската столица Москва от началото на тази година.

Додик взе участие в Деня на Победата на 9 май в руската столицата, където по покана на руския президент Владимир Путин присъстваше и президентът на Сърбия Александър Вучич.

На 14 май Литва наложи санкции на президентa на босненската Република Сръбска Милорад Додик, премиера Радован Вишкович и председателя на парламента Ненад Стевандич заради "участието им в нарушаване на конституционния ред на Босна и Херцеговина".

Полша също започна процедура за налагане на забрана за влизане и транзитно преминаване през страната на Додик поради „сериозно нарушение на целостта на Босна и Херцеговина, която е призната за субект на международното право“.

Правителството на Република Сръбска, водено от Додик, инициира приемането на поредица от противоконституционни решения и закони, поради което прокуратурата на Босна и Херцеговина провежда разследване срещу ръководството на тази федеративна единица и е издадена заповед за арест на Додик, Стевандич и Вишкович.

На 26 февруари първоинстанционният съд на Босна и Херцеговина осъди лидера на босненските сърби на една година затвор и му наложи забрана да участва в политическия живот за срок от шест години за неподчинение на решенията на върховния представител на ЕС в Босна Кристиан Шмит.

В началото на април заради действия, които заплашват конституционния ред на Босна и Херцеговина, Германия и Австрия наложиха забрана за влизане в двете страни на Додик, Вишкович и Стевандич. 

Заедно с членове на семейството си и ключови политически сътрудници Додик вече е в списъка със санкции на Съединените щати, а санкции срещу него наложи и Обединеното кралство.

Босненското издание Raport пише, че в нон-пейпъра, изготвен от Франция и Германия по отношение на Република Сръбска, има призив към страните членки на ЕС да затегнат вече въведените санкции срещу тримата официални представители на босненските сърби  - Додик, Стевандич и Вишкович.

Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г.), обособи в страната две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Спазването на споразумението се следи от върховен представител на международната общност.