site.btaНай-големият принос за Европа на гърците и българите са двете азбуки - гръцката и българската, заяви генералният директор на БТА Кирил Вълчев

Най-големият принос за Европа на гърците и българите, който дадоха на ЕС, са двете азбуки - гръцката и българската, заяви генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев на трансграничната конференция "Европа на Балканите: Заедно чрез знание", която днес започва във втория по големина град в Гърция - Солун.

Гръцката азбука и българската кирилица се прибавиха към единствената азбука на останалите 25 държави в Съюза - латиницата. Затова и днес на тази конференцията предпочетохме символни да звучат нашите богати езици, без да е нужно посредничество на английския език, посочи Вълчев. 

Проектът на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" с подкрепата на Европейската комисия цели да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на Европейския съюз (ЕС), така че взаимно да опознаваме приноса си в общия ни живот в ЕС, каза директорът на БТА.

През годините обичайно сме чували и за Гърция, и за България, че получават пари от ЕС, и в съзнанието остава това, че гърците и българите сме тези, които само печелят от участието си в Съюза, но истината е, че и ЕС печели от гърците и българите, както печели и от останалите европейски народи. Смисълът на тези срещи е да се вижда и този принос към Европа на народите от Балканите, отбеляза Кирил Вълчев. Досега на конференциите, организирани в различни региони на България и в другите съседни страни, говорихме за различни подобни приноси на българите, включително и в сътрудничество със съседните народи, допълни той.  

Вълчев припомни, че БТА започна този проект във Велики Преслав, за да подчертае именно включването, благодарение на България, на кирилицата като трета азбука в ЕС. През тази година отбелязваме 1140 години от успението на св. Методий и 1170 години от създаването от него и брат му свети Кирил през 855 г. на първата българска писменост (глаголицата) - първата графична система на българския език, за която по-късно учениците на солунските свети братя създават и развиват с покровителството и подкрепата на българските владетели втората графична система - кирилицата. Именно родените в Солун със славянска кръв свети братя Кирил и Методий създават най-силната връзка между днешните българи и гърци - знанието. А българската азбука става първата християнска азбука в ЕС, защото другите две са създавани през езически времена. Особено видима е тази християнска същност в първия графичен вариант на българските букви понеже в глаголицата има много християнски символи, каза Вълчев. 

Той припомни, че от тази година БТА въведе нов шрифт на кирилица, наречен ЛИК - по наименованието на списанието на БТА за литература, изкуство и култура, което през януари отбеляза 60 години от първия брой, и сме приготвили да подарим на гръцките участници в тази конференция брой за тази годишнина във вариант на английски език. Шрифт ЛИК беше създаден по поръчка на националната информационна агенция на България от Националната художествена академия (НХА) на основата на буквите на учениците на светите братя Кирил и Методий през IX век в България, беше регистриран в Патентното ведомство на Република България и БТА го предоставя за свободно ползване от всички публични институции на страната в името на постигане на единен облик, каза Кирил Вълчев.

Той изтъкна, че двете азбуки - гръцката и българската - дават много по-голям принос в ЕС от още две възможности за изразяване. Защото те носят вековната мъдрост на източните части на Европа - гръцката от Античността, а българската от разпространяването на християнството. По думите на Вълчев християнството за първи път става законна религия в Римската империя, от която са били част и земите на Балканите, именно в българските земи - с едикта от 311 г. на императора със запазена триумфална арка в центъра на Солун - Галерий, утвърден в Сердика - днешната българска столица София, която носи името на Божията премъдрост (както гръцката столица Атина носи името на богинята на мъдростта в старогръцката митология). 

Мъдростта на общата православна вяра остава най-силното общо между българи и гърци, на които Европа дължи съхраняването в своята източна част християнство, което е в основата на ценностите и на ЕС и се налагат и като общочовешки ценности. Символ на това общо е Атон, където, редом до гръцките манастири, е и българският Зограф, в който вчера чествахме празника на неговия покровител свети Георги, заяви директорът на БТА.

Той подчерта, че Гърция и България допринасят в ЕС с още много неща - стига да посочим двете морета - Бяло и Черно, които са пътя на Европа към Изтока. В ЕС тези морета вече могат да бъдат много по-свързани, като България има интерес да участва в развитието на пристанищата в Бяло море в Александруполис и Кавала и да използва пристанището в Солун, както Гърция има интерес от използването на водите на общите реки, които идват от България и от тях зависи земеделието в Северна Гърция, посочи директорът на БТА. 

Той изтъкна факта е, че България и Гърция са заедно в Европа векове преди ЕС, но членството им в Съюза премахна всички граници помежду им. Точно преди година отново тук в Солун на предишната конференция пак по общ проект на БТА с Европейската комисия, наречен “Европа на Балканите: Общо бъдеще”, говорихме за това, че общата граница между България и Гърция час по-скоро трябва да бъде напълно отворена и България да бъде част от Шенгенското споразумение за свободно пътуване по земя на хора и стоки, заяви Вълчев. 

Това вече е факт - и българи, и гърци, вече свободно пътуват в другата страна за туризъм, бизнес, работа, образование, културни прояви. А това е и голямо улеснение за българите в Гърция и гърците в България, които остават една от най-силните връзки между страните ни, като голяма българска общност има вековно присъствие специално тук в Солун и БТА заедно с Генералното консулство на България в града откри паметна плоча за двама бележити българи, родени в Солун - писателя Атанас Далчев и скулптура Любомир Далчев. Нека припомним и, че именно в Атина се състоя Единадесетата Световна среща на българските медии през 2015 г. на тема „Медиите и културните различия. Диалог между съседи“, каза директорът на БТА. 

Според него именно чрез диалог България и Гърция носят голяма отговорност да предават заедно знанието за ЕС на останалите страни в Европа, които не са членове на Съюза. Това е продължение и на политиката на България, която посвети първото си председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. на разширяването на ЕС в Западните Балкани, както и на общата европейска политика за насърчаване на развитието на регионалното сътрудничество чрез целево финансиране с фондове за трансгранично сближаване, каза Кирил Вълчев.

Той припомни, че на трансграничните конференции в Скопие (в навечерието на седем години от 14. 02. 2018 г., когато влиза в сила Договорът за добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония и в месеца 3 години след откриването на 4 февруари 2022 г. на деня на 150-ата годишнина от рождението на Гоце Делчев), Белград (в навечерието на 1 март - датата, на която преди 13 години през 2012 г. Европейският съюз предостави статут на кандидат-член на Сърбия) и Босилеград (на деветата годишнина от откриването на пресклуба на БТА на 12.12.2015 г.) отбелязахме приноса на България в предаването на знанието й за ЕС и за възможностите в Съюза за българските граждани в Република Северна Македония и Сърбия. Подчертахме го и в Националния пресклуб на БТА в Букурещ в Румъния, с която членството в Съюза премахна всички граници с България.

Особено ценни знания, които България и Гърция трябва да предават на страните все още извън ЕС, са възможностите в сферата на образованието, които съюзът дава за европейските граждани и затова ударение в разговора тук е участието на университетски преподаватели от Солун, Благоевград и Варна, посочи Вълчев. Още преди отпадането на границите между България и Гърция с влизането в Шенген националните информационни агенции на България БТА и на Гърция АНА-МПА дадохме пример с отпадането на преградите пред знанието за днешния ден в двете страни. Защото общото минало изисква да познаваме по-добре настоящето си, заяви директорът на агенцията.

Двете агенции от години сме заедно в Европейския алианс на новинарските агенции (ЕАНА), а с подкрепата на АНА-МПА през септември 2022 г. БТА стана седалище на Асоциацията на балканските новинарски агенции - Югоизточна Европа (АБНА - ЮЕ) с първи президент генералният директор на АНА-МПА Аймилиос Пердикарис, който днес участва в този разговор, заяви Вълчев. Той каза, че с участието на 12 агенции БТА поддържа обновената интернет страница на АБНА - ЮЕ, в която всеки ден има по една новина на английски език от всяка балканска агенция - член на асоциацията. Заедно сме и в Европейския нюзрум - платформа за сътрудничество между европейски новинарски агенции, в който БТА участва от създаването му и по-късно се присъедини и АНА-МПА. 

Използвахме сътрудничеството си в тези международни организации, за да задълбочим сътрудничеството си в името на повече знание за днешния ден една за друга в двете страни. Повече от три години всеки ден си разменяме по една новина с АНА-МПА съгласно договор, който подписахме на 3 декември 2021 г. - един от първите договори на БТА за всекидневна размяна на новини с националните новинарски агенции на балканските държави, заяви Вълчев.

Той съобщи, че до края на тази година БТА планира да изпрати и постоянен кореспондент и да отвори Национален пресклуб в Атина, благодарение на който Гърция също да бъде постоянна част от общите европейски разговори, които БТА организира, включително този с подкрепата на Европейската комисия (ЕК). Кирил Вълчев припомни, че кореспонденти на БТА в Атина до преди около 35 години са били Алеко Големанов, Любчо Христов, Вечеслав Тунев (два пъти) и Бойко Борисов. 

Изборът на Европейската комисия БТА да организира този съвместен проект за политиките за сближаване и общото бъдеще на Балканите е естествен, защото 127 години “Б” в името на агенцията означава не само “Българска”, а и “Балканска”, заяви директорът на БТА. Той изтъкна, че балканските новини присъстват в БТА от първия й ден - от шестте новини на 16 февруари 1898 г. по две са от Атина и Цариград. Самостоятелен отдел за балканските страни в агенцията има от 1951 г., а от 2021 г. “Балкани” е вече дирекция. От 1973 г. БТА обявява и “Спортист на Балканите” - класация, която прави с участието на спортните редакции на всички балкански новинарски агенции, включително АНА-МПА. В 51-о издание на анкетата "Спортист на Балканите" за 2024 г. победител стана гръцкият лекоатлет Милтиадис Тентоглу, припомни историята директорът на БТА.

В заключение той каза, че информацията е в основата на всяко разбирателство и затова БТА прави големи усилия да осигурява повече знание за съседите на България. Така помагаме да се изпълни съвета на солунския по думите на римския папа “скъпоценен човек” свети Кирил както огънят изпитва златото и среброто, човекът с ума си да отделя лъжата от истината.