Представяне на списание ЛИК - "Българската следа в космоса"

site.btaПървият румънски космонавт Думитру Прунариу пред БТА: Ако не бях станал астронавт, щях да съм авиатор

Първият румънски космонавт Думитру Прунариу пред БТА: Ако не бях станал астронавт, щях да съм авиатор
Първият румънски космонавт Думитру Прунариу пред БТА: Ако не бях станал астронавт, щях да съм авиатор
Снимка: Личен архив на Думитру Прунариу

Ако не бях станал астронавт, щях да съм авиатор, споделя за БТА първият и единствен румънски космонавт Думитру Прунариу. Според него не е възможно през 2025 г. да видим втори румънец в Космоса, тъй като подготовката отнема години. Следващата година той очаква екипаж от четирима души, сред които и една жена, да извършат мисия за обиколка около Луната, която ще продължи 10 дни. 

"След още една година, през 2026, е планиран още един полет, който трябва да кацне на Луната. Ще бъдат създадени постоянни човешки станции, на Южния полюс на Луната, специална зона, където има много лед, който може да бъде превърнат във вода. Има слънчева светлина почти постоянно. Слънцето осветява Южния полюс и там можем да инсталираме слънчеви батерии, които да предоставят електрическа енергия. Подготвяме се, повече чрез частната индустрия, и да добиваме ресурси на Луната", казва Думитру Прунариу. 

Румънецът, който е бил и посланик в Москва, изразява надежда да се намери "мирно решение, решение за преговори и за край на конфликта в Украйна при определени условия". 

Следва втора част от интервюто с първия румънски космонавт Думитру Прунариу.

Господин Прунариу, още в детската градина сте нарисували летяща чиния над покрива на вашите баба и дядо. Мислили ли сте какъв щяхте да станете, ако не бяхте астронавт? 

Със сигурност авиатор, защото винаги съм искал да летя. Посещавах курсовете на Факултета по аерокосмическо инженерство. 

Летял съм и като спортист в аероклуба и беше логично да направя кариера в авиацията, ако съвсем случайно не ми се бе отдала възможност да бъда на подходящото място в точния момент, за да разбера за селекцията на кандидати за космонавти и да вдигна ръка. 

Как изглежда нашата планета отвън, отгоре? 

Изглежда невероятно. Бих се върнал още веднъж в космическото пространство специално, за да я видя. Но без други задачи. Не знам кой ще ме изпрати на тази възраст (смее се), но мечтая да мога отново да летя около Земята и да се насладя на красотата й. 

Оставам обаче загрижен за това, което се вижда оттам. Слоят на земната атмосфера е много тънък и в същото време замърсен, най-вече от действията на хората. Отвън се вижда и колко много са засегнати големите гори на земното кълбо, особено Амазонската гора. Тя е като бял дроб за нас, защото превръща въглеродния двуокис в кислород, както прави цялата растителност на Земята. Но ако изсечем горите и произвеждаме повече въглероден двуокис, това равновесие се губи.  

От космическото пространство виждаш всичко това. Но виждаш и красотата на Земята. Всеки път търсех да идентифицирам родния си град, Румъния на картата, до нея и България. Няма място за коментар. Виждах и двете, когато летях и гледах надолу, към Земята. 

А как изглежда бъдещето в космическото пространство? Питам Ви, защото през последните години се купува земя на Луната, продават се екскурзии до Марс...

Според международните споразумения, от които са част всички държави, изследващи космическото пространство, нито едно небесно тяло, нито едно парченце от него не може да бъде присвоено и да стане нечия собственост. Така че който е продавал земя на Луната, го е направил на своя глава, без да е законен собственик, в замяна на красиви удостоверения, с които се хвали светът (смее се). 

Що се отнася до полетите на бъдещето, на първо място, ще продължат тези на борда на Международната космическа станция. За нея са похарчени милиарди долари. В нея участват както Съединените щати, така и Руската федерация, Европа, Япония, Канада и други държави. Разходите за отказването от тази орбитална станция са толкова големи, че никой не се осмелява да го направи. Затова, в сферата на пилотираната космонавтика, в космическото пространство, на борда на Международната космическа станция, продължават да летят руснаци с американци, американци с руснаци, разбират се много добре, сътрудничат си в качеството си на колеги и много ми се иска този пример да бъде последван и на Земята. 

Подготвят се и полети до Луната. Лунната програма беше подновена. Американците започнаха програма “Артемида”. Подписаха с много страни по света двустранни споразумения. И Румъния е част от тях. Ако не се лъжа, и България. Тези споразумения представляват основни принципи за това, какъв трябва да е подходът в бъдеще за изследването на други небесни тела. 

Следващата година очакваме екипаж от четирима души, сред които и една жена, цветнокожа, да извършат мисия до Луната, да извършат полет около нея, който ще продължи 10 дни. Те ще тестват космически кораб за полети до Луната и изискванията към човешкото тяло, защото американците загубиха този опит. Последният космически полет до Луната с екипаж беше преди 52 години. Екипаж “Аполо”17. Оттогава не се е летяло до Луната. Ние сме от друго поколение, което лети в космическото пространство. 

След още една година е планиран още един полет, който трябва да кацне на Луната. Ще бъдат създадени постоянни човешки станции, на Южния полюс на Луната, специална зона, където има много лед, който може да бъде превърнат във вода. Има слънчева светлина почти постоянно. Слънцето осветява Южния полюс и там можем да инсталираме слънчеви батерии, които да предоставят електрическа енергия. Подготвяме, повече чрез частната индустрия, и да добиваме ресурси на Луната. 

Предвидено е след Луната човекът да кацне и на Марс, който е много по-далеч. До Луната можеш да стигнеш за четири дни с космически кораб. До Марс са нужни осем месеца, след което трябва да оцелееш на повърхността на планетата. Трябват ти резерви от кислород, много добре изработени костюми. Нови костюми, предназначени за употреба на други небесни тела вместо костюмите от времето на Аполо, които бяха по-тежки, с остаряла технология. Много неща са се променили. Мога да кажа, че една от американските компании, която произвежда костюми за астронавти, за да летят до Луната, работи с модната фирма Прада.

В тази връзка има ли място за търговия и геополитика в Космоса?

Да, има място за търговия, защото на първо място космическата индустрия, която в момента е толкова развита, надхвърли 450 милиарда долара годишно и расте с всяка изминала година. Тази индустрия осигурява многобройни услуги - за институции, за населението. Да помислим само за системите за навигация и глобално позициониране, които имаме в колите си, мобилните телефони, възможността за извършване на телефонни разговори или за изпращане на данни в реално време на други континенти, постоянната метеорологична информация. Всичко става чрез космическото пространство. 

На Луната се надяваме да добиваме суровини, които първо да използваме на място, за да изградим местообитания (хабитати), за резервни части, за екипажите ни там. Мислим, ако намерим по-специални материали, специални метали, които са редки на Земята, в какви условия можем да ги пренесем и да ги използваме тук. Има фирми, които мислят дори за добив на природни ресурси от астероиди, защото има астероиди, които са формирани от редки метали или от други руди и в по-далечното бъдеще биха могли да бъдат използвани от някои компании или държави.

И понеже гледаме в бъдещето, кога ще полети в Космоса втори румънски космонавт. Възможно ли е да се случи през 2025 г.?

Изключено. 

Защо?

В никакъв случай, защото подготовката на космически полет отнема повече години. И Румъния, и България могат да участват в селекциите за кандидати за космонавти, организирани от Европейската космическа агенция. Въпреки че последната селекция завърши през 2022 г. без нито един кандидат-астронавт от Румъния или от друга източноевропейска държава. Тази международна организация предлага много преимущества от гледна точка на изследвания, на свързване с европейската космическа индустрия и не само европейската. Развива ни икономически, научно. Но когато става дума за селекция на космонавти, констатираме, че Европа няма свои кандидати, които да лансира. Винаги се обръща към САЩ или към Руската федерация. В един момент започна сътрудничество с Китай и двама европейски астронавти извършиха упражнения заедно с китайски астронавти за спасяване и възстановяване на космически полет. Да бъде ефективен, сигурен. Тренираха заедно. Отношенията се стоплиха донякъде и стоят на стенд бай с Китай. Европа няма свои средства, за да изпрати хора в космоса. Но селекционира веднъж на 10-15 години по 6 нови астронавти. Европейската визия за бъдещето е да изгради сама космически кораби, ракети носители за екипажите и да развием много по-интензивна програма на борда на орбиталните станции, които ще съществуват в космоса. Ако нещата се успокоят геополитически на Земята, ще имаме възможност да продължим плодотворното си сътрудничество и в космическото пространство. 

Но за съжаление Земята е раздирана от войни и конфликти, вероятно следите и това, което се случва в Украйна. Били сте и посланик на Румъния в Москва. Защо започна тази война и как ще свърши според Вас? 

По света почти постоянно се случват конфликти. Да не забравяме за Корея, за Виетнам, за Афганистан, за Ирак, за Сирия, сега Украйна, ивицата Газа, атакувана от Израел и атакуваща на свой ред Израел, Иран, който нанесе атака на Израел. Поради множество исторически конфликти, които сме наследили, но и заради големи икономически интереси на определени държави, които си позволяват да започват войни. Трудно ми е да кажа какво се случва на всяко място поотделно, но следя процесите, следя събитията с голяма загриженост, още повече, че войната в Украйна е на границата с Румъния и бих искал от цялото си сърце да се намери мирно решение, решение за преговори и за край на конфликта при определени условия. 

/МД/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 08:47 на 29.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация