Интервю

site.btaЕва Майдел пред БТА: Няма нужда да се търсят полуевропейски решения като “мини Шенген"

Ева Майдел пред БТА: Няма нужда да се търсят полуевропейски решения като “мини Шенген"
Ева Майдел пред БТА: Няма нужда да се търсят полуевропейски решения като “мини Шенген"
Снимка: Европейски парламент

Няма нужда да се търсят полуевропейски решения като “мини Шенген”. Това заяви в интервю за БТА евродепутатът Ева Майдел. Според нея би било много трудно България да се бори за пълноправно членство в Шенген с нестабилен кабинет.

"Най-важно в момента е България да се състредоточи да убеди Австрия, че трябва да влезе в Шенген и по суша. Знам, че в Австрия има вътрешнополитическа ситуация и че тази тема е част от тяхната предизборна кампания. Точно затова е добре да не губим време и да убедим останалите страни в ЕС, че каквото и да се случва в Австрия, България и Румъния не могат да бъдат заложници на тяхната вътрешнополитическа ситуация", каза още Ева Майдел. Преди броени дни тя посети Букурещ и участва в конгреса на Европейската народна партия в румънската столица.

Ето какво сподели Ева Майдел в интервю за БТА: 

Госпожо Майдел, реалистична ли е идеята за премахване на граничния контрол между България, Румъния и Гърция? За създаване на така наречения “балкански”, "мини" Шенген. Предложението дойде в края на януари от българския депутат Даниел Лорер от „Продължаваме промяната“ и няколко румънски и гръцки евродепутати.

Това не е нова идея. Тя се появявява няколко пъти през годините и никога не намира одобрение от всички. Защо? Защото Шенген не е просто отваряне на граници. Това е единна система, в която се очаква всички държави да прилагат едни и същи стандарти. И затова резултатът е, че няма значение един гражданин на чия територия всъщност физически се намира. Да, физически ние виждаме от Шенген само премахването на граничния контрол, но зад това стоят много по-сложни процедури. Точно затова всеки, който истински разбира как работи тази система, не би правил подобни предложения. Важното в момента за България е да се състредоточим да убедим Австрия, че трябва да влезем и по суша. И тук, разбира се, има и един по-голям въпрос. Как ние като държава да се научим да постигаме общи решения в Европейския съюз? Как да убеждаваме нашите съюзници в Европа? И всъщност това би бил моят съвет към другите участници в коалицията - няма нужда да се търсят полуевропейски решения като “мини Шенген”. Важно е как можем да постигаме общи решения в ЕС и как работим за това.  

Ще се присъединим ли към Шенгенското пространство и със сухопътните граници до края на годината? Колегата ви Андрей Новаков прогнозира в интервю за БТА пълноправно членство в Шенген от 1 януари 2025 г. Каква е вашата прогноза?

Аз смятам, че към момента е трудно да се направи точна прогноза. В момента е важно България да запази своята стабилност с правителство с ясна и конкретна програма и цели. Би било много трудно да се борим за пълноправно членство в Шенген с нестабилен кабинет. Знам, че в Австрия има вътрешнополитическа ситуация и че тази тема е част от тяхната предизборна кампания. Точно затова е добре да не губим време и да убедим останалите страни в ЕС, че каквото и да се случва в Австрия, България и Румъния не могат да бъдат заложници на тяхната вътрешнополитическа ситуация. 

Наскоро се срещнахте с външния министър на Украйна Дмитро Кулеба. Обсъдихте нарастващата несигурност в света, военната и финансова помощ за Украйна. Каква трябва да е ролята на България и на Европа в тази сложна геополитическа ситуация? 

Когато говорим за ролята на Европа в Украйна, има няколко аспекта. Първо трябва да видим къде се намираме днес. В момента виждаме, че Русия получава военна подкрепа от страни като Иран и Северна Корея. Тази военна подкрепа се изразява в големи количества боеприпаси и оръжия. В същото време САЩ все още не могат да вземат окончателно решение за тяхната помощ за Украйна. И тук Европа има критична роля в подкрепата за Украйна. Затова се радвам, че от началото на войната до този момент подкрепяме много конкретно Украйна и им даваме предвидимост. Последните мерки, които гласувахме, са на стойност 50 милиарда за следващите три години. Те дават икономическа предвидимост на украинското правителство в начина, по който ще структурират техния бюджет.

В същото време не трябва да пропускаме изявления на представители на Приднестровието от последните няколко дни - това е област, която е незаконно контролирана от Русия в Молдова. Те поискаха от Путин защита срещу, според тях, незаконно избраното правителство на Молдова. Казвам го, защото доста напомня на представителите на Донецка и на Луганска област, които също поискаха защита от Русия преди започването на руската инвазия.

Това само ни показва, че Русия има дългосрочни планове за инвазия, за коригиране на границите в Европа. В този смисъл, това, което трябва да направим, е Русия да бъде спряна в Украйна, да бъдат върнати международно признатите граници и това да е ясен знак, че амбициите на Путин няма как да бъдат реализирани. И естествено, че България и Европа имат ключова роля. Радвам се, че най-накрая България излезе от срамната позиция, в която се намираше много дълго време - да бъде единствената държава, която да не предоставя военна подкрепа на Украйна. Сега, благодарение на мнозинството в българския парламент, благодарение на ГЕРБ, има ясно гласуване, ясно документиран път, по който България да подкрепя Украйна. 

Навлязохме в година на избори. Какво очаквате от вота за Европейски парламент през юни? И каква ще е стратегията на ЕНП?

Смятам, че през тази година първо трябва да бъдем предпазливи. Има сериозно навлизане на различни технологии, които са подпомогнати от изкуствен интелект и могат да създадат фалшиви новини, така наречените “deep fakes”, които създават много правдоподобни фалшификати. Важно е да подготвим гражданите, че могат да станат обект на подобни манипулации и се надявам да видя все повече информационни кампании, които да подготвят нашите общества за това. Също така очаквам някои партии да използват тези избори за развиването на антиевропейски тези. Тук нашата отговорност и задача е да се протипоставим с идеи и да спечелим подобен дебат пред нашите граждани. Надявам се и очаквам ЕНП да спечели мнозинство след тези избори и отново да преизберем Урсула фон дер Лайен за председател на следващата Европейска комисия. 

В края на миналата година ЕС одобри първия в света закон, който да регулира изкуствения интелект. Вие бяхте един от докладичиците и част от екипа, водил преговорите в продължение на 40 часа. Може би сте чували, че румънското правителство има първия в света съветник с изкуствен интелект. Смятате ли, че България може да черпи опит от Румъния в тази посока и да използва подобна технология?

Да, това със сигурност е интересно нововъведение от колегите в Румъния. Има различни практики. В момента всеки се опитва да постави акцент на тази технолигия. Има държави като Обединените арабски емирства, където има министри по тази тема. За нас смятам, че е важно къде България иска да се позиционира и да си дадем сметка за няколко неща, свързани с тази технолигия. Първото е как може нашата държава да го използва. Второто е как да въведем различните видове изкуствен интелект в сфери като образование, земеделие, в икономиката като цяло. Как да направим така, че бизнесът днес, който е по-традиционен и не използва тези технологии, да бъде насърчен да ги въведе, защото това ще го направи по-конкурентоспособен, ще може да предлага по-устойчиви продукти, по-добри услуги. В същото време трябва да сме наясно и с някои от ограниченията на тази технология, особено когато говорим за големите езикови модели като ChatGPT. Това ме навежда на мисълта за по-сериозните предизвикателства, които тази технология ще има за в бъдеще. Точно затова само преди няколко седмици, заедно със световни лидери, създадохме Съвет на бъдещето, който иска да свърже темите технологии, геополитика, да направи така, че да преодолее пропастта, която в момента съществува между начина на мислене и начина на работа, между технологичните компании, между публичния сектор, между гражданския сектор, като в същото време намира решение на важни теми, свързани с технологиите, за които очакваме да станат проблемни за нашите демократични общества в бъдеще. 

 

 

 

 

/ПК/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 17:50 на 21.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация