Интервю на БТА:

site.btaСловенската президентка Наташа Пирц Мусар за връзката си с България, Шенген и за това какво е да си жена президент

Словенската президентка Наташа Пирц Мусар за връзката си с България, Шенген и за това какво е да си жена президент
Словенската президентка Наташа Пирц Мусар за връзката си с България, Шенген и за това какво е да си жена президент
Снимка: БТА, София Ангелова

Словения подкрепя влизането изцяло на България в Шенгенското пространство, а настоящото решение за приемането само по въздух и вода е временен компромис, каза в писмено интервю за БТА словенската президентка Наташа Пирц Мусар в навечерието на официалното си посещение в България (26-28 февруари).

По думите й решението не е идеално, но ще насърчи търговията и туризма. 

Като президент днес обаче много съжалявам да видя, как Шенген умира, тъй като няколко страни от ЕС въведоха отново граничен контрол, включително Словения по границата с Хърватия, каза Пирц Мусар.

Словенският държавен глава подчерта, че страните от Западните Балкани са неразделна част от Европа.

Няма стабилност на Европа без стабилност на Западните Балкани и всички държави членки на ЕС трябва да имат предвид тази обща картина, подчерта словенската президентка.

На въпрос дали Словения обмисля въвеждането на задължителна военна служба на фона на зачестилите напоследък дебати по въпроса в страни от региона Пирц Мусар отговори, че засега не се предвиждат такива стъпки.

Пред БТА тя разказа за връзката си с България, за опита на Словения с еврото, за това какво е да си жена президент и за хобитата си.

Словенският държавен глава до голяма степен има представителна функция. Той е главнокомандващ на въоръжените сили и номинира някои от най-високопоставените държавни служители, в това число управителя на централната банка и конституционни съдии. Повечето от номинациите на президента трябва обаче да бъдат потвърдени от парламента.

Пирц Мусар стана първата жена президент в словенската история след изборите през 2022 година. Тя е бивш телевизионен журналист, дългогодишен адвокат в сферата на медийното право и човешките права. Сред клиентите ѝ е била и родената в Словения Мелания Тръмп, съпругата на бившия американски президент Доналд Тръмп. Пирц Мусар е ръководила също така службата за защита на данните в Словения. С България я свързват приятели и сътрудничество в областта на защитата на личните данни.

 

Следва пълният текст на интервюто:

 

Как оценявате отношенията между България и Словения? Какви са очакванията ви от това посещение?

Отношенията между двете страни са добри, но бих искала по-специално да видя още по-нататъшно укрепване на икономическото сътрудничество. По тази причина такива посещения са полезни.

Свързва ли Ви нещо лично с България – приятели или събития?

Имам двама приятели в България – Николина Димитрова и Георги Куртев. Двамата, както и аз, по онова време работехме в национални телевизии. Учихме журналистика два семестъра заедно в Манчестър, Великобритания, в университета Салфорд през 1996 година благодарение на програмата на ЕС Фар-Такис (Phare – Tacis EU Programme). Все още поддържаме връзка и съм щастлива, че и двамата все още се радват на успехи. Николина е изпълнителен директор на телевизия Блумбърг България, а Георги, който наскоро ме посети в Словения, е бизнесмен. Никога няма да забравя посещението си в София през 1997 година. Тогава те ми показаха красотата на вашата родина. Днес мога да кажа, че страната ви е напреднала много след присъединяването към ЕС. Искрено се радвам за този напредък. Имам много мили спомени и от сътрудничеството с Гергана Жулева и Александър Кашъмов, с които заедно изградихме образа на Европа в областта на достъпа до обществена информация. Двамата направиха много за България и Европа в тази област и днес все още работят в тази изключително важна за демокрацията правна сфера.

От март тази година България се присъединява към Шенгенското пространство по въздух и вода, но преговорите за премахването на контрола по сухопътните граници продължават. Какво е Вашето мнение за този подход за влизане в зоната за пътувания без гранични проверки? Вие имате опит като съветник в процеса на присъединяване. Бихте ли споделили кога беше това и каква беше вашата роля?

От 2004 до 2014 година, когато бях комисар по информацията на Словения, бях назначена за водещ експерт за влизането на Швейцария в Шенгенското пространство в областта на защитата на личните данни. Работила съм и като съветник на румънското правителство в този процес. Така че познавам добре строгите условия, които трябва да изпълняват страните от ЕС, за да влязат в Шенген.

Словения неотклонно подкрепя влизането изцяло на България и Румъния в Шенгенското пространство от първите положителни оценки на Европейската комисия през 2011 година. Като се има предвид, че приемането изисква консенсус на всички страни членки на Шенген, гледам на настоящото решение като необходим и временен компромис, който удовлетвори също така и страните, които имаха определени резерви. Макар че това не е идеално решение, сигурна съм, че ще насърчи пътуванията, търговията и туризма.

В качеството си на президент днес обаче много съжалявам да видя, как Шенген умира, тъй като няколко страни от ЕС въведоха отново граничен контрол, включително Словения по границата с Хърватия.

Словения и съседите й въведоха отново временен граничен контрол по вътрешни шенгенски граници. В този контекст, функционира ли Шенген?

Словения вече няколко пъти изрази разочарованието си от проверките по вътрешни шенгенски граници. Не виждаме реално оправдание за вътрешните проверки на австрийско-словенската граница. Говорим за истинското значение на Шенген – свободно придвижване на хората – в рамките на ЕС и с нашите съседи и партньори.

Словения видя какво означават за хората свободните граници, имаме толкова много хора, които ежедневно мигрират - живеят в Словения, а работят в Италия или обратно. Те възприемат проверките като пречка за всекидневието си, за ежедневното придвижване, пречка за шенгенската идея като такава.

Словения остава силен поддръжник на Шенгенското пространство и правото на свободно придвижване. Мисля, че трябва да се върнем към режим без проверки по вътрешните шенгенски граници колкото е възможно по-скоро. Същевременно трябва да гарантираме, че външните граници на ЕС са по-добре защитени. Трябва да използваме подкрепата на Фронтекс (Frontex) при защитата на външните граници на ЕС. Помощта на Фронтекс не отразява слабост на страната домакин, а по-скоро сериозен ангажимент за ефективна работа, европейски начин за справяне с предизвикателства и солидарност между страните членки.

Партиите в българския парламент са поделени по въпроса за въвеждането на еврото като законно платежно средство в страната. Имайки предвид опита на Словения, смятате ли, че България трябва да има някакви колебания или страхове по този въпрос?

Когато растях, нашата валута беше югославският динар, след независимостта (1991 г. – бел.ред) имахме толари, а след това преминахме към еврото. Еврото е едно от най-големите постижения на ЕС. Словения се присъедини към ЕС през май 2004 година, а през януари 2007 страната прие еврото като законно платежно средство, като национална валута.

Словения беше единствената страна след голямото разширяване на ЕС, която се присъедини към еврозоната точно преди финансовата криза. Също така имахме управляван плаващ валутен курс. С бързото приемане на еврото искахме да покажем нашия ангажимент към европейския проект, към ЕС, към европейската интеграция.

Еврото е един от символите на европейската интеграция. Имаше дискусии и страхове, че еврото ще предизвика повишаване на цените, но скептицизмът бързо отшумя. Словенците пътуват много и много бързо усетиха ползите от това да използваш една валута в рамките на еврозоната. Приемането на еврото беше важна стъпка за Словения, тъй като също така туризмът има голяма роля в нашата икономика.

Между Словения и България се намират страните от Западните Балкани – европейски страни, които не са част от ЕС. Каква е ролята на Словения за евроинтеграцията на този регион?

Словения винаги е била твърд поддръжник и винаги е работила усилено за това Западните Балкани да имат европейска перспектива, включително членство в ЕС. Според мен няма Европа без Западните Балкани като неразделна част от нея. В Словения сме заявявали многократно на всички нива, че с право страните от Западните Балкани са призовани да работят здраво, за да изпълнят формалните условия за членство в ЕС, но също така, че институциите на ЕС и държавите членки също трябва да работят усилено и да помогнат на страните кандидатки за членство да осъществят стремежите си. 

Това е посланието, което редовно се изразява и от лидерите в процеса Бърдо-Бриони (в който влизат Словения, Хърватия и страните от Западните Балкани – бел.ред.). Тези страни се нуждаят от помощ и насърчаване. Познавам много добре „ако-тата“ и „но-тата“ на процеса на интеграция, също и в отношенията между държавите членки и техните съседни страни, които са кандидатки за членство, ако щете. Словения също ги е преживяла. Но истината е: няма стабилност на Европа без стабилност на Западните Балкани и всички държави членки на ЕС трябва да имат предвид тази обща картина.

Сърбия обмисля отново да въведе задължителна военна служба, което предизвика подобни дебати в други страни от региона. Като главнокомандващ от каква военна служба според Вас се нуждае Словения предвид сегашната геополитическа обстановка?

Словения отмени задължителната военна служба преди около 20 години по различни причини, включително демографски промени, здравословно състояние и намаляващ интерес сред младежите, както и задачи, свързани с присъединяването към НАТО, като международни операции и оперативна съвместимост с други съюзници, което наклони везните към изграждането на професионални въоръжени сили.

Повторното въвеждане на задължителна военна служба би изисквало мащабни промени като адаптиране и реорганизация на въоръжените сили, значителни финансови инвестиции в инфраструктура и съоръжения и преди всичко подкрепа от гражданите. Разбира се, преди подобна стъпка са необходими широкомащабно обсъждане и консенсус.

Недостигът на персонал е предизвикателство, с което се сблъскват много армии, включително словенските въоръжени сили. Радвам се обаче, че различните мерки на Министерството на отбраната, предприети през последните две години, най-накрая успяха да доведат до наемането на повече войници миналата година, отколкото през предходните години. Надявам се тази тенденция да се запази.

Словения е добре запозната с настоящите предизвикателства пред сигурността. На този етап се придържаме към професионална армия, която ефективно изпълнява задачата си. Ние обаче започнахме обновяването на ключови стратегически документи за отбрана, като дългосрочната програма за развитие на словенските въоръжени сили, новата отбранителна стратегия, военната стратегия и стратегията за гражданска отбрана. Включените насоки предоставят възможност за обсъждане на широк спектър от отбранителни способности, включително евентуално включване на граждани в усилията за защита, вид военна служба и създаване на едно по-всеобхватно противодействие от страна на държавата и обществото. Във всеки случай, подкрепям обществените, политическите и експертните съображения по такива важни въпроси.

Сега, повече от година след като станахте първата жена президент на Словения, как мислите, има ли значение полът за тази „работа“? Какви са предимствата и недостатъците на това да си жена държавен глава? При това безпартиен.

Доволна съм от първата си година, научих много и направихме много добри неща. Например избирането на Словения за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, в което бях доста ангажирана и се срещнах с над 40 президенти и премиери през първите шест месеца на мандата си. По природа съм перфекционист, така че, разбира се, виждам, че има още доста възможности за напредък. 

Впечатлението е, че наистина е по-трудно да си безпартиен, независим. Нямаш зад себе си партия, която да те подкрепя, да те защитава, но от друга страна си свободен и не дължиш на никого нищо. Свободен си да предприемаш мерки, които са изцяло в интерес на хората, на гражданите. Точно заради тази независимост обаче през първата ми година на поста бях атакувана политически отляво и отдясно. Също така, защото не избрах зона на комфорт, в която да си мълча. Това, разбира се, е най-лесният начин да не обидиш някого. В началото на мандата си обаче казах, че няма да го направя. Когато моят екип и аз чувствахме, че е необходимо да се изкажа, да предприема стъпка, го правех. В повечето случаи бе добре прието. Да си жена в политиката не прави живота по-лесен. Острите коментари за моето облекло, тегло... са част от ежедневието ми. Това не е правилно, затова говоря много за равенството между половете и ще продължа да го правя. Темата за равенството между половете никога няма да спре да бъде обсъждана.

Като адвокат защитавахте интересите на Мелания Тръмп, съпругата на бившия американски президент Доналд Тръмп, в родната й Словения. Какво преживяване беше това за Вас? Поддържате ли все още връзка?

Не мога да говоря публично за самото преживяване. Това, което мога да кажа е, че с госпожа Мелания Тръмп се поздравяваме за рождените дни на словенски. Последния път, когато се чухме, беше по повод на смъртта на майка й, която бях срещала лично, и разбира се изразих искрените си съболезнования.

Неотдавна започнахте собствен подкаст и станахте вицешампион по боулинг. Каква е тайната Ви за разпределение на времето? Карате ли все още мотоциклета си? Какво Ви липсва най-много от живота Ви преди президентството? 

Нямам специална рецепта. Казах на екипа си в началото на мандата ми, че искам преди всичко да остана Наташа. Защото, ако съм Наташа, ще бъда добър президент. Така че в подкаста разговарям с хора, които знаят повече от мен, за да задоволя страстта си към журналистиката, която все още е у мен. Играя боулинг, ходя на репетиции по пеене и карам мотоциклета си. Всичко това ми дава допълнителната енергия, от която се нуждая, за да върша по-добра работа като президент на Република Словения. 

/МД/

news.modal.header

news.modal.text

Към 23:33 на 29.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация