Обзор

site.btaХърватия – една година в Шенген и еврозоната

Хърватия – една година в Шенген и еврозоната
Хърватия – една година в Шенген и еврозоната
Снимка: БТА, Владимир Шоков

Хърватия влезе в историята като първата страна, присъединила се в един и същи ден към еврозоната и Шенгенското пространство - на първи януари миналата година. За разлика от влизането в Шенген, приемането на единната европейска валута не бе посрещнато еднозначно в страната – за мнозина то будеше притеснения от увеличение на цените, а за част от хърватите бе раздяла с един символ на националната идентичност.

Година по-късно, ето каква е ситуацията.

Политиците и Хърватската централна банка определят като успешна първата година на страната в еврозоната.

Финансовият министър Марко Приморац оцени през декември, че всички очаквани позитиви от приемането на еврото са се реализирали – кредитният рейтинг на Хърватия е повишен, значително са намалели рисковете, свързани с валутните колебания, премахнати са разходите за трансакции.

Приблизително 160 милиона евро разходи за икономиката бяха спестени, просто защото не е необходимо да се конвертират валути, каза Приморац, цитиран от местните медии.

Управителят на Хърватската национална банка Борис Вуйчич също подчерта премахването на риска от промените във валутния курс.

"Цената на кредитирането на държавата, компаниите и домакинствата щеше да бъде по-висока (без влизането в еврозоната - бел.ред.). И не само това, инфлацията щеше да бъде по-висока, отколкото е, а Хърватия има по-ниска инфлация от всички страни, които не са въвели еврото," коментира неотдавна Вуйчич, цитиран от хърватските медии.

По думите му въвеждането на еврото е причинило едва 0,2 до 0,4 на сто увеличение на цените. Той подчерта положителната роля на единната европейска валута за Хърватия особено по отношение на устойчивостта в момент на кризи.

Годишната инфлация в Хърватия през ноември беше 8 процента, докато през същия месец миналата година бе на рекордното равнище от 13,5 на сто.

Специфичното за Хърватия беше, че влизането в еврозоната стана в момент на висока инфлация. През първите дни на 2023 г. с навлизането на еврото имаше сигнали за неоправдано закръгляне на цените при преминаването от куни в евро. Правителството взе незабавни мерки, включително проверки на място, а министерството на икономиката пусна приложение за сравнение на увеличението на цените спрямо равнището им от края на декември предходната година.

Гражданите все още се адаптират

Петдесет и един процента от хърватите са на мнение, че приемането на еврото е нещо добро, докато 36 на сто смятат, че е нещо лошо. Това сочат данните от направено през октомври проучване на Евробарометър.

От първи януари тази година вече не е задължително цените да се изписват в куни и в евро, а могат да са само в единната европейска валута.

Това притеснява част от хърватите, тъй като те вече няма да могат да сравняват стойността на услугите и продуктите, които купуват.

Проучване на Факултета по хуманитарни и социални науки към Университета в Загреб сочи, че голяма част от гражданите (47 на сто) все още обръщат цените от евро в куни, докато само 6 на сто не го правят въобще, а 46 процента - понякога.

Според асистента в катедрата по психология във Философския факултет на Университета в Загреб Никола Ерцег данните сочат, че хърватите все още не са напълно привикнали с еврото.

"Предполагам, че конвертирането помага на хората като някакъв вид защита срещу нежелани разходи и предпазна мярка по отношение на по-рационално управление на техните пари“, каза Ерцег, цитиран от ХРТ.

Преподавателката във Факултета по икономика на Университета в Загреб Марияна Иванов се опасява, че премахването на изписването на цените в куни и в евро може да повиши цените, тъй като търговците може отново да се възползват от липсата на прозрачност в цените.

По правилата на Шенген

От първия ден на 2023 година Хърватия премахна над 70 гранични пункта със съседките си Словения и Унгария, които също са членки на Шенген, както и гранични пунктове на морската си граница. Проверките по вътрешните въздушни граници отпаднаха от 26 март 2023 г. 

Членството в Шенген означава по-лесно и бързо преминаване през граници, както на хора, така и на стоки, а това дава съществен тласък на хърватската икономика, в която туризмът е водещ сектор.

Границите на Хърватия със Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина функционират като външни граници на ЕС.

Пред националната новинарска агенция Хина вътрешният министър Давор Божинович оцени в края на миналата година, че хърватските граждани, както и чуждестранните туристи, са могли най-добре да усетят ползите от членството на Хърватия в общото европейско пространство без граници по време на великденски празници и летния туристически сезон, тъй като през тези периоди не е имало задръствания на границата за разлика от предишни години.

За първите девет месеца на миналата година приходите от чуждестранни туристи в Хърватия възлизат на почти 13 милиарда евро, което е с 11,4 на сто повече спрямо същия период на 2022 година, съобщи хърватската централна банка.

През октомври обаче словенското правителство въведе контрол по границите си с Хърватия и Унгария с цел предотвратяване на тероризма, екстремизма и трансграничната престъпност. Решението отразява нарасналите притеснения за сигурността в Европа след нападението на „Хамас“ срещу Израел. Страните от Шенген имат право да въвеждат временно контрол по границите си с другите страни от общото пространство в случай на сериозна заплаха за обществения ред и вътрешната сигурност.

Хърватия, която охранява една от най-дългите външни сухопътни граници на ЕС, отдавна е привлекателна за нелегални мигранти, желаещи да влязат на територията на евросъюза. През годините Загреб бе критикуван от правозащитни организации, че често извършва колективни експулсирания, в това число и изтласкване на мигранти със сила.

Същевременно вътрешният министър Давор Божинович коментира през декември, че присъединяването на Хърватия към Шенгенското пространство е довело до промени в работата на полицията, която по думите му се справя с всички предизвикателства "повече от успешно".

Той съобщи, че през 2023 г. хърватската полиция е задържала рекордните над 1850 трафиканти на хора, "което е с над 90 на сто повече в сравнение с миналата година". 

Божинович съобщи, че броят на незаконните влизания в Хърватия е с 40 процента по-висок от миналата година.

Той е на мнение обаче, че Хърватия не е изложена на масов и неконтролиран приток на мигранти.

По думите на вътрешния министър хърватската граница се охранява от 6700 гранични полицаи и няколко хиляди полицаи за борба с безредиците, което е пет пъти повече от силите на Фронтекс.

Ако Хърватия не охраняваше успешно границите си в съответствие с високите стандарти и европейското законодателство, тя нямаше да бъде в Шенген, заяви Божинович.

/СГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 05:45 на 25.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация