Растежът на румънската икономика ще се забави до 2,2 процента през 2023 г., бюджетният дефицит ще достигне 6,3 на сто от БВП, а инфлацията ще се понижи едва през 2024 г. и 2025 г. Това посочва Европейската комисия в есенната си икономическа прогноза за Румъния.
В доклада, оповестен днес, Европейската комисия прогнозира, че растежът на реалния БВП на Румъния през 2023 г. ще се забави до 2,2 процента, заради високата инфлация, която ограничава разполагаемите доходи, както и заради рестриктивните финансови условия и намаленото външно търсене.
Според ЕК бюджетният дефицит ще достигне 6,3 процента от БВП тази година преди да намалее до 5,3 на сто през 2024 г. и 5,1 процента през 2025 г., благодарение на мерките за фискална консолидация, които следва да бъдат приложени от януари 2024 г. и са на стойност около 1,2 процента от БВП.
Прогнозата за бюджетен дефицит от 6,3 на сто тази година е съществено ревизирана спрямо пролетната прогноза, която предвиждаше дефицит от 4,7 на сто, отбелязва телевизия Диджи 24, като се позовава на доклада на ЕК. По-големият дефицит тази година отразява по-високите публични разходи и по-бавния растеж на приходите заради по-слаба икономическа активност. Очаква се публичните инвестиции да нараснат съществено като дял от БВП като отражение на амбициозните цели за инвестиционни проекти както на национално равнище, така и тези, финансирани от ЕС. Разходите за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията се изчислява на 0,3 процента от БВП през 2023 г., отбелязва ЕК в доклада си.
Комисията очаква държавният дълг на Румъния да нарасне от 47,2 процента от БВП през 2022 г. до 50,5 процента от БВП през 2025 г., отразявайки все още високите дефицити и по-бавния растеж на номиналния БВП през следващите години.
Според есенната прогноза БВП на Румъния ще нарасне през 2024 г. с 3,1 процента, а през 2025 г. - с 3,4 на сто. В течение на 2023 г. доверието в бизнес средата, продажбите на дребно и услугите изгубиха съществен импулс, а промишленото производство продължи да се влошава. След реален ръст на БВП от 4,6 на сто през 2022 г., се очаква икономическият растеж да се забави до 2,2 процента от БВП през 2023 г., се посочва в доклада.
Очаква се по-ниските цени на енергията да доведат до бавно намаляване на инфлацията – от близо 12 на сто средна инфлация през 2022 г. до малко под 10 процента през 2023 г. Инфлацията следва да достигне през 2024 г. 5,9 процента, което ще бъде спад от 9,3 на сто през 2023 г. Според прогнозата, през 2025 г. инфлацията би трябвало да спадне до 3,4 процента.
Дефицитът по текущата сметка се очаква да намалее до 7,3 процента от БВП от 9,3 на сто от БВП през 2022 г. За 2024 г. и 2025 г. се очаква дефицитът по текущата сметка да се задържи над седем на сто от БВП, прогнозира ЕК.
Пазарът на работна сила продължава да бъде ограничен като отражение на неблагоприятните демографски тенденции. Очаква се равнището на безработица да намалее до 5,4 процента през 2023 г. и да се задържи на ниско равнище през следващите две години, посочва ЕК.
/СУ/
news.modal.text
