Френският президент Еманюел Макрон и албанският премиер Еди Рама подписаха няколко икономически споразумения и споразумения за сътрудничество между Франция и Албания, съобщи Евронюз Албания.
Макрон е на първото си официално посещение в Албания, като по-рано днес се срещна с албанския президент Байрам Бегай. Двамата президенти са обсъдили европейската интеграция на Албания и ситуацията в региона.
На съвместна пресконференция с албанския премиер Рама френският президент заяви, че мястото на Албания е „закотвено в Европа“ и по тази причина отношенията между Франция и Албания ще се развиват със същата динамика, както досега – чрез споразумения и разширяване на сътрудничеството.
Той каза още, че присъствието му в Тирана бележи исторически момент за Европа, която през последните години преживява нов вятър на обединение. Макрон добави още, че с провеждането на срещата на върха на Берлинския процес вчера Албания вече е започнала необратимия си път към Европейския съюз.
„Дневният ред между двете страни (Франция и Албания) се променя и нашата воля е да подготвим през следващите седмици споразумение между двете правителства, което ще структурира тези отношения и ще ги разшири“, заяви френският президент, като изрази задоволство от постиженията на албанско-френското сътрудничество в борбата с организираната престъпност и други сфери.
Макрон говори и за последните събития в Северно Косово. При въоръжено нападение на група сърби над косовската полиция в северното косовско село Банска на 24 септември и последвала престрелка между тях бяха убити косовски полицай и трима от въоръжените нападатели.
Френският президент каза днес на пресконференцията си с албанския премиер, че процесът на визова либерализация за Косово временно ще бъде замразен. По думите на Макрон това решение идва след неспазените обещания по диалога Косово–Сърбия, който се провежда с посредничеството на ЕС и в рамките на който беше представено френско-германско предложение за нормализиране на отношенията Белград–Прищина. Френско-германското предложение бе прието от двете страни по диалога през февруари в Брюксел и през март в Охрид, но не беше подписано от Сърбия.
Последното изостряне на отношенията Между Косово и Сърбия преди 24 септември беше от края на май по повод встъпването в длъжност на етнически албански кметове в четири общини, населени предимно със сърби, в Северно Косово – Звечан, Зубин поток, Лепосавич и северната част на Митровица. Кметовете бяха избрани на местните избори на 23 април при избирателна активност от 3,5 процента, тъй като сърбите бойкотираха вота.
Оттогава ЕС и САЩ настояват за свикване на нови извънредни избори в четирите общини в Северно Косово, които сърбите няма да бойкотират, както и за създаването на Съюз на сръбските общини, който да обедини около себе си общините в Косово със сръбско мнозинство.
„Това, което очакваме от косовските и сръбските власти е просто: повторно организиране на изборите в тези общини, където те бяха проведени при неподходящи условия, участие на сърбите в тези избори и признаване на Съюза на сръбските общини от косовските власти. Очаквам президентът (на Сърбия Александър) Вучич, президентът (на Косово Вьоса) Османи и министър-председателят на Косово (Албин) Курти да бъдат отговорни. Ние им се доверихме по въпроса с визите, а той беше спрян от Франция, защото е свързан със зачитане на дадената дума, а тя не е спазена. Очаквам и двете страни да се ангажират (с диалога), за да продължим напред през следващите седмици, това е условието за мир в целия район“, каза Макрон.
Макрон предупреди за възможно замразяване на визовата либерализация още в края на август, а косовският президент коментира думите му, като каза, че подобно решение би убило диалога Косово–Сърбия „веднъж и завинаги“.
Сърбия и косовските сърби не признават обявената през 2008 г. независимост на Косово.
/РА/
news.modal.text
