„България и Гърция са стратегическа ос на стабилност, която създава възможности за устойчиво развитие и растеж на целия регион“, подчерта президентът на Република България Румен Радев в интервюто си за гръцката новинарска агенция AНА-МПА.
Радев посети в понеделник 87-ия Солунски международен панаир (TIF), на който България е почетна страна, и се срещна с президента на Гърция Катерина Сакеларопулу.
Президентът на България описва двустранните отношения като „по-добри от всякога“, изтъква сътрудничеството в редица икономически сектори като енергетиката и подчертава интереса на страната си към плановете за развитие и управление на пристанищата на Кавала и Александруполис, особено в контекста на блокираните търговски пътища в Черно море заради войната в Украйна.
Той посочва още, че България и Гърция не са конкуренти по отношение на ролята на енергиен хъб в региона, а „близки, доверени и надеждни партньори“, като се позовава обширно на редица проекти от ключово значение, които или вече са реализирани, или са в процес на реализация (IGB, FSRU, Sea2Sea, петролопроводът Бургас – Александруполис и др.). Президентът Радев отбелязва още, че Гърция не може да разгърне напълно своя потенциал в енергетиката, транспорта и много други области без България, затова двете страни трябва да стоят заедно.
Радев обръща специално внимание и на района на Александруполис, като отбелязва, че той е „стратегически гравитационен център“, където разработваните проекти са жизненоважни за неговата страна и региона.
В интервюто си за АНА-МПА българският президент отговаря и на въпроси за отношенията на страната си със Северна Македония по отношение на присъединяването ѝ към ЕС. Както казва той, „не трябва да говорим повече за българско вето“, тъй като Копенхагенските критерии за присъединяване и заключенията на Европейския съвет от миналия юни ясно определят изискванията за присъединяване на Северна Македония, която трябва да отговаря на тях за по-добро бъдеще за своите граждани и за бъдещето „на всички нас, живеещи на Балканите".
Във връзка със смъртоносните наводнения в Гърция и България президентът Радев изказва съболезнования на семействата на жертвите и подчертава, че „промяната в климата е глобално предизвикателство, което изисква и глобален отговор“. Той също така предлага сътрудничество между България и Гърция и обмен на информация и технологии за справяне с природни бедствия, като отбелязва, че в България системата за ранно предупреждение, която вече се използва в Гърция, е в процес на тестване и ще бъде пусната в следващите месеци.
В заключение, като коментира присъствието на България на тазгодишния Солунски международен панаир, Радев каза, че очаква то да донесе много нови партньорства между гръцки и български компании.
Следва пълното интервю на българския президент Румен Радев пред АНА-МПА и София Пападопулу:
Какво означава присъствието на България като почетна страна на Солунския международен панаир (TIF) от гледна точка на двустранните ни отношения?
Първо, позволете ми да изразя дълбоката си благодарност на президента на Гърция и мой скъп приятел, Катерина Сакеларопулу, за нейната покана и възможността да се срещна с нея в рамките на Солунския международен панаир, където са изложени редица стратегически икономически области.
За България е голяма привилегия да бъде почетната страна в този престижен Международен панаир. Вярвам, че това е признание за големия потенциал на моята страна да покаже нашите постижения в икономиката ни, в науката, в редица стратегически икономически области и сектори: като започнем с традиционни като хранително-вкусовата промишленост, транспорта, туризма, машините. Но фокусът тази година е върху високите технологии в България като IT, изкуствения интелект, автоматизираните системи – както знаете, бъдещето на света! Както и (изследването на) космоса, комуникациите, отбранителната индустрия и, разбира се, много важно – това е фонът на всичко – нашите постижения в най-новите съвременни системи за образование и иновации.
Освен това този панаир предоставя страхотни възможности да работим заедно, да се познаваме по-добре, да задълбочим още повече нашите стратегически отношения в много области от взаимен интерес. И се надявам – а и вече видях докато просто се разхождах на изложението – редица хора вече провеждат дискусии и преговори. Така че очаквам много нови партньорства между гръцки и български компании.
Как оценявате двустранните отношения между Гърция и България? Има ли области, в които сътрудничеството може да бъде задълбочено допълнително?
Със сигурност има място в много области от взаимен интерес. Но нека започна с това, че нашите политически отношения никога не са били по-добри. И това е жизненоважно, защото България и Гърция не са просто съседи. Вярвам, че и двете ни страни са доказали, че балканските държави са в способни да преодолеят проблемите от миналото и да изградят стратегически отношения, основани на нашите споделени европейски ценности и принципи, и това е, което правим, двете страни заедно и като страни членки на НАТО и ЕС.
България и Гърция са стратегическа ос на стабилност, която създава възможности за устойчиво развитие и растеж на целия регион. Това е важен въпрос. И въз основа на това, разбира се, можем да отидем по-далеч и да разчитаме на политическите ни отношения като солидна основа и можем да задълбочим нашите отношения. Например силно се интересуваме от плановете за бъдещото развитие и управление на пристанищата Кавала и Александруполис, особено в светлината на блокираните търговски пътища в Черно море заради войната в Украйна. Това предоставя огромни възможности за нашите две страни. Освен това можем да допринесем за зърнената сделка, можем да допринесем за сигурността и просперитета на много други страни. Така че това е друг, много силен, мощен коридор на приятелство и ние трябва да се възползваме от това.
България претендира за ролята на енергиен хъб на Балканите, но и Гърция също. Според Вас и предвид съществуващото сътрудничество в проекти за природен газ като IGB, могат ли двете страни да работят заедно като единна енергийна ос?
Първо искам да бъда ясен – България и Гърция не са конкуренти. Ние сме близки, доверени и надеждни партньори и това е жизненоважно за нас. Направили сме много и вярвам, че можем да направим много повече. И ключът тук е, че войната в Украйна дълбоко промени нашето мислене, нашето възприятие – какво означава съседство и солидарност. Например миналата година през април, когато Русия спря енергията, подаването на газ за България, ние прибягнахме по спешност до Гърция. И високо оценихме вашата безценна подкрепа, когато ни предоставихте достъп до вашия LNG терминал (за втечнен газ) в Ревитуса и до вашата газопреносна мрежа. Това беше огромна подкрепа за нас в много труден момент за моята страна.
От друга страна България е най-големият износител на електроенергия в нашия регион и увеличи износа си за Гърция в разгара на енергийната криза. Така че това е перфектен пример за това как си сътрудничим, как си помагаме по време на криза. И въз основа на силната политическа воля и общите приоритети с министър-председателя Кириакос Мицотакис и президента Катерина Сакеларопулу за европейското бъдеще на нашия регион, в последните години постигнахме значим напредък в развитието на стратегическите ни проекти. Например, спомняте си миналата година през октомври пуснахме газовия интерконектор между Гърция и България, като доказахме, че Гърция и България сами могат да проектират и изградят такъв тръбопровод, който да осигури дългоочакваната енергийна диверсификация и сигурност за цяла Източна Европа и да промени – така да се каже – енергийната карта на Европа в много добра, положителна посока.
Също така успяхме да увеличим (българския) капацитет на LNG терминала на Александруполис, където България е съсобственик с 20 процента. Нещо също много важно, подписахме споразумение за петролопровода от Александруполис до Бургас. Това е много важно за осигуряването на доставките за целия регион. По време на същото посещение – през февруари, когато посетих премиера Мицотакис и президента Сакеларопулу – подписахме и споразумение за сигурността на газовите доставки и съхранението на газ. Така че сега България може да резервира слотове и да резервира капацитет на вашите LNG терминали.
От друга страна, вашите компании могат да резервират слотове и да съхраняват природен газ в нашето подземно газохранилище (в Чирен). Предстои и финализиране на високоволтовата мрежа между енергийния комплекс „Марица (Изток)“ и Неа Санта. Ще финализираме меморандума за разбирателство за свързване на Егейско и Черно море с мултимодален транспортен коридор (Sea2Sea). Това е нашето бъдеще, жизненоважно както за нашите страни, така и за нашия регион, (тъй) като свързва Солун, Кавала, Александруполис, Бургас, Варна и Русе. Предложихме дори да разширим, да продължим този коридор до Констанца в Румъния, така че да разширим тази стратегическа ос на стабилност Атина-София-Букурещ. Също така ще финализираме споразумението за управлението на пристанището в Кавала.
Всичко това са стратегически проекти и последните предизвикателства показаха ясно, че можем да разгърнем икономическия си потенциал само ако работим заедно. Това е формулата на успеха. Наскоро доказахме, че ключът към успеха се крие в нашата способност да мислим заедно, да планираме бъдещето си заедно, да разработим обща визия за бъдещето на нашия регион, да доставяме заедно енергийни ресурси, да разработваме заедно нови технологии, да изграждаме нови енергийни съоръжения заедно, да интегрираме енергийните ни хранилища, да стабилизираме и балансираме по-добре нашите енергийни системи, да интегрираме нашите транспортни коридори и морски пристанища. Ето как работи системата. Многократно съм казвал, че за нас в България районът на Александруполис е стратегически гравитационен център. През терминала LNG, газовия интерконектор, морското пристанище, проекта Sea2Sea, петролопровода Александруполис –Бургас, също и бъдещия тръбопровод за горива на НАТО, също тръгващ от Александруполис. Така че можете да видите колко много стратегически проекти имаме и те са жизнено важни за моята страна. Но без България Гърция не може да разгърне напълно своя потенциал в енергетиката, в транспорта, в много други области. Така че има нужда просто да стоим заедно и това е, което показваме.
Климатичната криза е налице и изглежда, че ще остане. Какво бихме могли да направим ние като страни от региона и членки на ЕС, за да избегнем сцени на масово унищожение като последните в Гърция, България и на други места?
Позволете ми първо да изкажа съболезнованията си за жертвите на последните наводнения във вашата страна. Ние също имаме жертви от наводненията. И двете (страни) сме изправени пред подобни проблеми като наводнения, като пожари. Вече сме работили заедно. Тази година два пъти изпратихме противопожарни екипи, за да ви помогнем да преодолеете опустошителните пожари. А промяната в климата е глобално предизвикателство, което изисква и глобален отговор. Ето защо зелената икономика, икономиката с ниски въглеродни емисии, ресурсно ефективната икономика налага интеграция на инвестиционните политики, на частния сектор, на публичния сектор и на науката. И вярвам, че трябва да работим по-интензивно в споделянето на информация, споделянето на технологии, интегрирането на нашите системи, за да предотвратяваме по този начин по-добре бедствия.
Солунският международен панаир е брилянтен пример, където имаме много технологии, ориентирани в тази посока. Трябва само да работим заедно по-редовно и на срещата си днес (понеделник) с президента Сакеларопулу се надявам, че ще обсъдим как можем по-добре да интегрираме нашите системи за прогнозиране на времето и нашите системи за ранно предупреждение. Знам, че системата за ранно предупреждение в Гърция функционира, така че всеки гражданин и гост на вашата страна може да получи своевременна информация за предстоящо бедствие. В България тестваме същата система, която ще започне да работи през следващите месеци.
На регионално ниво въпросът с българското малцинство остава ли за Вас „червена линия“ по отношение на вдигането на ветото за европейския път на Северна Македония?
България, както и Гърция, винаги са били двигател на интеграцията на Западните Балкани (в ЕС). Вярно е, че имаме сложни отношения с Република Северна Македония. Но нашите проблеми имат просто решение и то се нарича Копенхагенски критерии за присъединяване и зачитане на човешките права. Не трябва да говорим повече за българско вето. Изключително важно е да се използва правилната терминология в международните отношения. Има ясно заключение на Европейския съвет от юли миналата година, което описва подробно преговорната рамка. Така че в него са заложени всички европейски – не български – изисквания към Република Северна Македония да започне преговорите, да бъде член на Европейския съюз. Тези европейски, а не български изисквания, ясно постановяват, че Република Северна Македония трябва да измени конституцията си, така че да предостави възможност на българите да имат конституционна защита и равни права, като бъдат вписани в конституцията на равноправна основа с останалите държавотворни народи в тази страна.
Това е чисто европейско изискване, базирано на европейски принципи. И в приетата от Република Северна Македония преговорна рамка също ясно се казва, че правата на българите, живеещи в Република Северна Македония, трябва да се спазват и защитават. Също така езикът на омразата и физическото насилие над българите, живеещи в Северна Македония, трябва да се изкоренят. Освен това нашата история и културно наследство трябва да се уважават и защитават, а в тази специфична област смятам, че Гърция може да ни разбере най-добре.
Но наистина вярвам, че държавното ръководство в Скопие ще съсредоточи усилията си върху това да работи много усилено, за да изпълни европейските изисквания и да се отдалечи от някои стари политически битки. Вярвам, че нашите братя в Северна Македония възможно най-скоро ще прегърнат европейските принципи и ценности за по-доброто бъдеще на гражданите на Република Северна Македония, както и за създаването на по-добра перспектива и бъдеще на всички нас, живеещи на Балканите.
