site.btaПромени в президентството, статукво в парламента очертават частичните резултати от общите избори в Босна

Промени в президентството, статукво в парламента очертават частичните резултати от общите избори в Босна
Промени в президентството, статукво в парламента очертават частичните резултати от общите избори в Босна

Националистическите партии в Босна и Херцеговина отново печелят най-много места в парламента на страната, според частичните резултати, публикувани днес от босненската Централната избирателна комисия.

В президентската институция т.нар. Председателство, съставено от трима представители на трите етнически общности в страната – мюсюлмани, хървати и сърби - обаче превес имат представителите на умерените  и реформаторски партии. 

Политическата структура на Босна е известна като една от най-сложните в света. Съставена е от две полуавтономни части - Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Мюсюлманско-хърватската федерация, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно ниво, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.

Освен членове на Председателство босненците гласуваха вчера и за свои представители в долната камара на националния парламент, на парламентите на двете съставни единици, както и в парламентите на десетте кантона на Мюсюлманско-хърватската федерация. В Република Сръбска избираха също така президент и вицепрезиденти.

В Мюсюлманско-хърватската федерация най-много места в общия босненски парламент печели националистическата бошняшка Партията на демократичното действие на Бакир Изетбегович - 24,87 на сто при обработени 62 процента от избирателни секции

В Република Сръбска за общия парламент най-много места печели партията на проруския босненски сръбски националист Милорад Додик - Съюз на независимите социалдемократи - 42,44 процента при обработени 80 процента от избирателните  секции.

Тези две националистически парии имаха най-много места и в предишния парламент.

В това отношение анализаторите, които не очакваха изборите да донесат съществени промени в страната, се оказаха прави и етническото разделение продължава в момент на най-тежката политическа криза в страната от края на войната в Босна през 1995 година.

В надпреварата за мултиетническото президентството обаче се усеща вятърът на промяната. Реформистът Денис Бечирович от Социалдемократическата партия успя да победи Бакир Изетбегович, лидер на националистическата  Партията на демократичното действие, която  е на власт от 1996 година, за мястото на представител на босненските мюсюлмани в Председателството. Бечирович води с 57 процента от гласовете, докато Изетбегович, който призна поражението си, е  спечелил подкрепа от близо 38 на сто от избирателите.

Същевременно умереният Желко Комшич от Демократичен фронт с близо 54 процента подкрепа изпреварва  Боряна Крищо от националистическата Хърватската демократична общност, която сега има 46 процента подкрепа. Това би бил четвърти мандат на Комшич в Председателството. 

Томас Вайц, член на Европейския парламент и съпредседател на Европейската зелена партия, в коментар за босненското издание „Ослободжение“, че резултатите на Комшич и Бечирович са окуражаващи: „ясна победа на умерените и левите кандидати над националистите в битката за босненски и хърватски членове на президентството на Босна и Херцеговина“

Хърватски партии са недоволни, че системата позволява бошняците, които са мнозинство, да влияят върху избора на хърватския представител в Председателството. Те заплашиха, че ще блокират формирането на регионално правителство, ако Комшич спечели.

Час след затварянето на избирателните секции вчера Върховният представител на международната общност в Босна Кристиан Шмит наложи промени в изборния закон, налагайки механизми и срокове за гарантиране на функционирането на Мюсюлманско-хърватската федерация.

Мястото на сръбския представител в председателството ще заеме досегашната президентка на Република Сръбска Желка Цвиянович от Съюза на независимите социалдемократи на Додик. Тя води с 52,87 процента от гласовете пред останалите четирима кандидати за сръбски представител в Председателството на Босна и Херцеговина. Това е резултатът й при обработени 85,35 от изборните секции. 

Председателят на Стратегическия комитет на неправителствената организация „Под лупа“ Вехид Шехич коментира пред босненското издание “Дневни Аваз”, че най-важният въпрос е как Бечирович, Цвиянович и Комшич се работят заедно и до каква степен ще върнат авторитета  на Босна като държава, която представляват.

Изборът за президент на Република Сръбска е изключително оспорван, като главните претенденти са досегашният сръбски член на Председателството на Босна и Херцеговина Милорад Додик (63 години) и дясноцентристката икономистка Йелена Тривич (39 години) от Партията за демократичен напредък.

Тривич обяви снощи на пресконференция победа, а Додик я оспори.

Според най-новите данни на ЦИК от тази сутрин обаче Додик води с 48,80 процента, докато Тривич е получила подкрепа от 42,69 процента от гласувалите в Република Сръбска. 

По думите на Томас Вайц пред „Ослободжение резултатите на Додик са по-лоши от очакваното.

Това е шанс бързо да се проведат ключови реформи и страната да получи статут на кандидат  за членство  в ЕС, каза Вайц.

Според първоначалните данни на „Под лупа“ изборният ден е преминал като цял  в съответствие с изборния закон. 

Правният екип на “Под лупа” е обработил 91 сериозни нарушения на изборните правила, от които част  биха могли да имат влияние върху изборните резултати, се посочва в прессъобщение на коалицията, като се уточнява, че са забелязани случаи на оказване на натиск върху избирателите и други процедурни нередности.

Международните наблюдатели на изборите оцениха днес, че общите избори в Босна и Херцеговина са били като цяло добре организирани със спазване на основните свободи по време на кампанията. 

Въпреки това неуспешните усилия за реформи, широко разпространеното недоверие в обществените институции и реториката на етническо разделение продължават да бележат изборната среда, посочва в изявление международните наблюдатели от организации като ОССЕ, Съвета на Европа и Европейския парламент.

Избирателната активност на вчерашните избори в Босна бе 50 процента.

/РА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 20:49 на 08.12.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация