ОБЗОР

site.btaТурция - ключът за приемането на Финландия и Швеция в НАТО

Турция - ключът за приемането на Финландия и Швеция в НАТО
Турция - ключът за приемането на Финландия и Швеция в НАТО
Снимка: АП

Кандидатурите за членство в НАТО на Финландия и Швеция, обявени в разгара на руската инвазия срещу Украйна, повишиха градуса на напрежението. На този етап Турция е единствената сред 30-те членки на Алианса, която изрази резерви относно присъединяването на двете страни.

"Не се отнасяме положително към членството на Финландия и Швеция в НАТО", заяви преди няколко дни турският президент Реджеп Тайип Ердоган.

За запознати с турската външна политика неодобрителното, критично отношение на Анкара към скандинавските страни, както и към Нидерландия, което на моменти е прераствало в остри конфликти, не е нещо ново. Новото е, че този път тя поставя това в контекста на разширяването на НАТО, което има няколко измерения.

"Скандинавските страни, за съжаление, са почти като къщи за гости за терористичните организации. ПКК (забранената за тероризъм Кюрдска работническа партия) и ДХКП-С (лявоекстремистката Революционна партия и фронт за народно освобождение) присъстват в Швеция. Те дори имат представители в техните парламенти", посочи Ердоган, споменавайки конкретно две групировки, признати за терористични също от ЕС и САЩ. 

Поставяйки по този начин въпроса на дневен ред всъщност Турция, една от най-важните членки на НАТО, чиято армия е втора по численост след тази на САЩ, иска в замяна на подкрепата си не само гаранции от скандинавските страни, че няма да неглижират въпроса със считаните от Турция за терористични групировки, но и ангажиране на НАТО по тези проблеми.

На фона на това, че решенията в Алианса се взимат единодушно, прагматичният Ердоган цели да си осигури солидарността на НАТО в борбата срещу терористичните организации - за Турция наред с ПКК и ДХКП-С това са също СЗН (кюрдските Сили за защита на народа в Сирия) и ФЕТО. А това е нещо, което Анкара разглежда като въпрос на своята национална сигурност. 

"Приемането на Финландия и Швеция в НАТО e въпрос, който всъщност ще пренесе европейската архитектура за сигурност в нова ера, от една страна, а от друга, представлява кошмарен сценарий за Русия", коментира турският колумнист Бурханеттин Дуран.

На фона на тези развития естествено възниква въпросът дали думите на Ердоган, че турската страна не възприема одобрително процеса за присъединяване на Финландия и Швеция ще се изрази конкретно във вето от страна на Турция.

Тук има един интересен детайл - недоволството на Турция касае повече Швеция, отколкото Финландия.

Преди време по време на дискусия в Стокхолм за евентуално присъединяване към НАТО, някои среди се бяха противопоставили на член 5 от устава на НАТО, давайки за пример Турция, която според тях "не трябва да бъде защитавана от НАТО".

"Това са въпроси, по които трябва да говорим с нашите съюзници от НАТО, както и с тези страни", посочи турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу, имайки предвид Швеция и Финландия. Той каза още, че очаква конкретни инициативи от тяхна страна.

Другата посока на недоволството на Турция е, че скандинавските страни държат вратите си отворени за онези, които са напуснали Турция като политически бежанци от 70-те години на миналия век. Сега тя иска тези държави да променят тази си политика, но перспективата за подобна промяна от тяхна засега е неясна. 

"Можем обаче да очакваме, че те ще дадат определени обещания на Турция спрямо онези политически бежанци, които са замесени във въоръжени действия – особено сред ПКК и нейните филиали – и ще продължат тази линия", смята външнополитическият наблюдател г-жа Барчън Йинанч.

Вчера турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Турция няма да отстъпи по въпроса за присъединяването на Швеция и на Финландия към НАТО, след като двете страни официализираха кандидатурите си в алианса.  "Как да им се доверим? Швеция е развъдник на терористични организации. Ние няма да отстъпим относно членството в НАТО на тези, които прилагат санкции срещу Турция", повтори президентът. 

Неговият говорител Ибрахим Калън обаче заяви преди това, че "вратата не е затворена", сигнализирайки за възможно постигане на компромис.

Един от опитните турски дипломати - Селим Кунералп - смята, че въпросът за евентуалното присъединяване на Финландия и Швеция към НАТО ще бъде сред най-важните въпроси на срещата на върха в Мадрид на 29-30 юни т.г.

"САЩ, Великобритания, балтийските страни и много други държави приветстваха това решение. При такава една ситуация ще е трудно Турция да използва правото си на вето, защото е трудно да гребеш срещу течението", казва той.

Припомняйки, че след прекратяването на Студената война, Турция бе тази, която подкрепяше всички инициативи за разширяването на НАТО в посока на бившите комунистически държави (в това число и приемането на България и Румъния), Кунералп очаква, че с голяма вероятност Турция ще подкрепи в Мадрид бъдещото разширяване на НАТО.

Инвазията на Русия срещу Украйна за пореден път открои важната роля на Турция. Анкара не подкрепи санкциите на Запада срещу Русия, но доставя на украинската армия безпилотни самолети Байрактар ТВ-2, които със своята ефикасност се превърнаха в символ на украинската съпротива. 

"Сега, когато заради Украйна Швеция и Финландия чукат на вратата на НАТО, естествено е Турция, която има тежест в Алианса, да изисква отговор на въпросите, които са важни от нейна гледна точка. Може да се очаква, че оттук нататък отношението към ПКК ще бъде основният принцип към онези, които ще почукат на вратата, включително към Русия, която не смята ПКК за терористична организация. Такива са принципите на последователността в политиката”, коментира колумнистът Мурат Йеткин. 

 

 


  

/МД/

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:40 на 15.08.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация