site.btaИзборът на Синиша Каран засилва влиянието на Додик и повдига въпроси за стабилността на босненската Република Сръбска преди октомврийските избори

Победата на Синиша Каран на повторните частични предсрочни избори за президент на Република Сръбска предизвика различни реакции както в страната, така и в региона, като засили политическото влияние на Милорад Додик и повдигна въпроса за бъдещата стабилност на политическата сцена преди редовните общи избори през октомври 2026 г., съобщават босненските и регионални медии.

Според анализатори и медии в Босна и Херцеговина, изборният резултат, при който Каран получи 224 384 гласа (50,54%), а опозиционният кандидат Бранко Блануша – 213 513 гласа (48,9%), потвърждава контрола на Додик върху институциите чрез партията му Съюз на независимите социалдемократи (СНСД), въпреки че той самият бе лишен от мандата си и му бе забранено да заема публични длъжности за шест години заради неспазване на решения на върховния представител на международната общност в страната.

Повторното гласуване се състоя на 8 февруари в 136 от общо 2200 избирателни секции, след като Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина анулира резултатите в част от секциите заради сериозни нередности, включително фалшифицирани подписи, гласуване от името на други лица и използване на невалидни документи. Предсрочните президентски избори в Република Сръбска се състояха на 23 ноември 2025 г.

Додик обяви победата като укрепване на собствената си власт и посочи, че ще продължи да участва активно в политическите процеси чрез партийна инфраструктура и назначаването на лоялни лица, отбелязва ХИНА. Той също потвърди стремежа си за отделяне на Република Сръбска от Босна и Херцеговина и поддържане на стратегическо партньорство с Русия, както и връзки с Израел и Унгария. Додик заяви, че посещението му в САЩ миналата седмица, където се срещна с членове на Конгреса и представители на администрацията на президента Тръмп, потвърждава липсата на международен натиск върху ръководството на федеративната единица, населена предимно с етнически сърби.

Опозицията реагира остро, като лидерът на Сръбската демократическа партия (СДП) и опонент на Каран в президентските избори Бранко Блануша обвини СНСД в купуване на гласове и използване на партийна мрежа за мобилизация на избирателите, а вицепрезидентът на СДП Елимир Нешкович заяви, че резултатите са продукт на "брутално купуване на гласове", компенсиращо манипулациите от първия тур, отбелязва ХИНА. Въпреки поражението Блануша обяви, че остава активен в политиката и ще се подготви за редовните общи избори през октомври, като подчерта необходимостта от по-голямо единство сред опозиционните партии.

Местни анализатори посочват, че повторните частични президентски избори са послужили като "тест за силата на политическите структури" преди октомврийския вот. Бранко Тодорович, президент на Хелзинкския комитет в Република Сръбска, нарече изборите "репетиция" и подчерта, че засега разделената опозиция няма лидери и солидна структура, способна да предложи алтернатива на СНСД, отбелязва босненската редакция на Радио Свободна Европа. Според Тодорович резултатите показват както устойчивостта на управляващата партия, така и потенциала на опозицията да увеличи влиянието си при следващия вот.

Повторните избори се проведоха в райони, традиционно смятани за крепости на СНСД, включително Баня Лука, Приедор, Добой, Бръчко и други, припомня босненският портал "Кликс". Наличието на добре развита партийна инфраструктура и институционална подкрепа на СНСД, както и мобилизацията на избирателите, бяха ключови за победата на Каран. Междувременно опозицията успя да стесни разликата, което оставя възможност за потенциални промени през октомври, отбелязва порталът.

Радио Свободна Европа отбелязва също, че изборният процес и атмосферата около него отново са подчертали структурните проблеми в Република Сръбска – контрол върху медиите, ограничен достъп за опозицията, купуване на гласове и системна корупция, които според Тодорович превръщат изборите в "цирк" и затрудняват нормалния демократичен процес. Той отбеляза, че губещият в този контекст не е конкретният кандидат, а населението на федеративната единица, което остава изправено пред икономически, социални и институционални предизвикателства.

Регионалните медии обобщават, че изборът на Синиша Каран има ясно изразени последствия: укрепване на позицията на Милорад Додик, засилено напрежение преди общите избори през октомври и демонстрация на несъгласие и ограничения на опозицията, като същевременно сигнализира за необходимостта от структурни реформи в изборната система и политическата култура в Република Сръбска.

Според Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 година), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на Върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява длъжностни лица.