България е много по-подготвена за еврото, отколкото беше Гърция, каза за БТА преподавателят в Атинския университет проф. Георгиос Плиос

България е много по-подготвена за еврото, отколкото беше Гърция, каза за БТА преподавателят в Атинския университет проф. Георгиос Плиос

Кореспондент на БТА в Атина Иван Лазаров

Атина,

06.01.2026 18:34

(БТА)

България е много по-подготвена за приемането на еврото, отколкото беше Гърция. Това каза в интервю за БТА проф. Георгиос Плиос, анализатор и преподавател по медийна социология в Атинския университет в Гърция.

„Когато се въведе еврото в Гърция, повече от 20 години са изминали от тогава, настъпиха много промени. Но преди да започна с промените, нека изтъкна някои положителни разлики, които има между България и Гърция. Аз посещавам често България и имам информация. За разлика от Гърция, България е много по-добре подготвена при въвеждането на единната европейска валута. Какво имам предвид? Известно време в България имаше двойни цени. Те се изписват и евро, и в лева. Това прави по-трудно хората да бъдат измамени, защото те знаят каква е била цената преди и след еврото. При нас в Гърция не стана така, което доведе до внезапно поскъпване на много стоки. Мога да дам пример с една бутилка вода, която струваше 50 драхми, а после стана 50 евроцента. Разликата обаче е голяма, защото 1 евро беше равно на 347 драхми, което значи, че тогава бутилката вода е поскъпнала три и повече пъти“, посочи проф. Плиос.

По думите му много гърци са загубили тогава част от своя доход – семеен и личен.

„Втората разлика е, че балансът между лева и еврото е много по-добър от този, който беше между драхмата и еврото, тъй като левът в миналото е бил вързан за германската марка“, смята още проф. Плиос.

„Нека сега да очертаем някои възможни отрицателни тенденции. Това, което стана в Гърция, а предполагам ще стане и в България - ще са по-ниски лихвите при банковите заеми. Това значи, че хората ще започнат да вземат заеми от банките. Какъв резултат ще има това обаче? Може да доведе до покачването на вноса и до намаляването на износа на местното производство на национално равнище. Може да се стигне и до други отрицателни тенденции. Ако това продължи няколко години, може да се стигне до дисбаланс на национално равнище, с възможни проблеми за икономиката“, каза още Георгиос Плиос.

Според него гръцката и българската икономики си приличат по това, че имат някои структурни проблеми. „Въвеждането на еврото, което уравнява икономиките на Германия, Франция и други страни с една страна, която има структурни проблеми, ще доведе до неравновесие. Ще дам пример с Атина. По време на кризата много бизнесмени от Европа – Германия, Нидерландия, Франция, изкупиха редица сгради на много ниска цена. Сега те са превърнати в хотели и т.н. Така тази част от националното богатство вече принадлежи на бизнесмени от тези страни. Същото се случва и в други туристически места в Гърция“, подчерта още проф. Плиос.

„В началото е много добре. Проблемите започват след пет или десет години. Управляващите го знаят това, убеден съм, че го знаят. Не съм убеден обаче, че в България са предприети достатъчно мерки, за да се предпази страната от лошия опит на Гърция. Хората си спомнят, че през 2010 г. външният дълг на Гърция беше много голям. Страната не можеше да получи заеми от световни кредитни институции и трябваше да поиска икономическата помощ на Европейския съюз, Европейската банка и Международния валутен фонд. Това доведе до много строги мерки, които означаваше в Гърция да има съкращения в сферата на социалната политика и държавния апарат. Безработицата също се увеличи, като достигна официално 27 процента, но според мен реално беше много повече. Сред младите безработицата достигна също много високи нива, като започнаха да мигрират в САЩ, Европа и Австралия. Може би около милион гърци са мигрирали от тогава. Еврото дава шансове и възможности, но от друга страна крие и опасности. Всяка страна, която влиза в еврозоната, трябва да вземе опита от другите страни. Гърция е страната, която може би е пострадала най-много. Всяка страна трябва да вземе мерки за негативните последици, които евентуално биха могли да дойдат“, коментира още проф. Георгиос Плиос.

/ВН/