site.btaЧетиридесет на сто от пострадалите при земетресението в Турция са били снимани без тяхното съгласие

Четиридесет на сто от пострадалите при най-голямото земетресение в Турция, което беше регистрирано на 6 февруари 2023 г., са били снимани без тяхното разрешение и съгласие, сочи изследване на института „Ройтерс“. Данните бяха цитирани по време на обучение на Дирекцията по комуникации към Президентството на Република Турция, посветено на журналистиката при природни бедствия.

Проектът беше осъществен в партньорство в университети в Испания, Турция и Украйна. Той събра журналисти с подобен опит от 50 държави, сред които бяха и журналисти от България. Лекторите, които разгледаха теми като разпространението на информацията, етичните проблеми и използването на технологии, бяха университетски преподаватели, представители на Дирекция за управление при бедствия и извънредни ситуации (АФАД), както и водещи журналисти. 

Срещата беше открита от директора на Дирекцията по комуникации към Президентството на Република Турция проф. д-р Бурханеттин Дуран и директора на Дирекция за управление при бедствия и извънредни ситуации (АФАД) Али Хамза Пехливан. По време на тематичните панели университетски преподаватели представиха своите изследвания, свързани с информацията, която е разпространявана след земетресението в Турция на 6 февруари 2023 г.

Сред тях беше и това на доц. д-р Бахар Кайъхан от университета „Хаджъ Байрам Вели“ в Анкара, която отбеляза, че в първите часове на земетресението, както и веднага след първия трус, не е имало достатъчно информация, която да даде представа на обществеността за измеренията на опасностите. 

"Липсваха журналисти, които да познават добре темата и ситуацията. Новините с политически оттенък заемаха твърде голямо място за сметка на полезната информация за гражданите. Наред с това видяхме много случаи на нарушаване на личното пространство на пострадалите. Видяхме също така, че думата беше давана по-малко на пострадалите, отколкото на представителите на различни институции", заяви доц. д-р Бахар Кайъхан. 

Анализът показва, че най-много са били новините, свързани с помощта, която оказаха футболисти, новините за международната помощ, както и историите за хора, които са оцелели по чудо. 

По време на дискусията директорът на Анадолската агенция за окръг Газиантеп Керем Коджалар даде примери, свързани с журналистическата етика при отразяването на бедствия и аварии. 

"Може би най-големия урок в това отношение ни го даде една жена на близо 70 години, която беше помолила журналистите да не я снимат без забрадка на главата. Само че снимките, на които косата ѝ не е покрита, вече бяха обиколили вестниците. След което тя каза: де да бях останала под развалините и да не ме бяха виждали в този вид", заяви журналистът. Други подобни примери бяха свързани със заснемането на деца. 

На обучението беше засегната и темата, свързана с границите между човешкото отношение и професионализма. Журналистът Фуат Козулуклу даде пример със ситуация, при която предоставил осветлението на камерата си на спасителните екипи, което е помогнало за спасяването на два човешки живота. 

Позоваването на информация от институциите, гарантирането на мерките за безопасност на екипите и психологическата подготовка на журналистите, които отразяват бедствия, също бяха сред темите. Обучението завърши с лекция, на която беше разяснено как работят комуникациите по време на земетресение и защо в такива моменти мобилните комуникации трябва да бъдат използвани при крайна необходимост и за кратко. 

Като част от проекта беше издадена и книгата "Журналистика при бедствия и аварии. Наръчник по практика, етика и сигурност".