site.btaПрезидентските избори в босненската Република Сръбска бяха репетиция за предстоящите редовни избори, каза за БТА журналистът на ФЕНА Тияна Груич

Вчера се състояха предсрочни президентски избори в босненската Република Сръбска, на които с малка разлика победител е кандидатът на управляващия Съюз на независимите социалдемократи (СНСД) Синиша Каран. Изборите последваха след присъда и прекратяване на мандата на бившия президент на Република Сръбска Милорад Додик, който застана плътно зад Каран както в предизборната кампания, така и в нощта на изборните резултати. 

Според кореспондента на босненската новинарска агенция ФЕНА в Баня Лука Тияна Груич, тези избори всъщност не са важни сами по себе си, тъй като не се очаква победителят да има възможност в следващите 11 месеца преди редовните избори да направи каквито и да било промени. Вместо това изборите представляват по-скоро репетиция за предстоящите през октомври 2026 г. общи избори, а краткият мандат на победителя ще бъде сцена за предизборната кампания на СНСД.

„Струва ми се, че голяма част от поддръжниците на управляващата партия не излязоха да гласуват“, коментира тя. „СНСД мобилизираха избирателите си да гласуват, но коалиционните им партньори не го направиха. Тези предсрочни избори бяха своеобразно показно, репетиция преди редовните избори, които ще се състоят през октомври 2026 г., когато отново ще се избира и президент на Република Сръбска“.

Според последни данни на босненската Централна избирателна комисия (ЦИК) избирателната активност вчера е била 34,79 процента и според Груич има възможност това да е най-ниската активност в историята на съвременна Босна. Каран получи 50,3 на сто от гласовете, докато кандидатът на опозиционната Сръбска демократическа партия (СДС) Бранко Блануша получи 48,37 процента.

„Сега всички калкулират – и СНСД, и коалиционните им партньори, заради собствената си позиция във властта, и опозицията“, допълни тя. „Като казвам опозицията, имам предвид най-вече Драшко Станивукович, който е кмет на (столицата на Република Сръбска) Баня Лука и председател на „Партията на демократичния напредък“ и движението „Сигурна Сръбска“, който упорито се самопозиционира като алтернатива и като лидер на опозицията“. 

По думите ѝ обикновено ниската избирателна активност е „лош знак“ за управляващата партия, но този път СНСД има време да обмисли по-детайлно стратегията си до „реално значимите“ общи избори през октомври 2026 г.

Предсрочните президентски избори в Република Сръбска бяха свикани, след като мандатът на бившия президент Милорад Додик беше прекратен след окончателно съдебно решение, което го осъди на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност заради неспазване на решенията на Върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит. 

Груич обясни, че прекратяването на мандата на Додик само по себе си прави ситуацията специфична.

“Никога досега не се е случвало такова нещо. След като мандатът бе прекратен, настана политическа неизвестност за това дали изборите изобщо ще се състоят. В общественото пространство постоянно се говореше, особено от страна на управляващата СНСД, че има вероятност изборите да не се състоят, въпреки че вече бяха насрочени, тъй като Додик подаде жалба срещу присъдата на босненския съд и поиска временна мярка, според която щеше да довърши мандата си и нямаше да има необходимост от избори. Решението срещу тази жалба дойде само няколко дни преди изборите“, посочи тя. 

Друга причина за ниската избирателна активност според нея са атмосферните условия.

„Първо гражданите не знаеха до последно дали изобщо ще има избори. После натрупа сняг и много хора не можаха да стигнат до избирателните секции“, отбеляза Груич. 

Тя коментира и поисканото от СДС повторно гласуване в градовете Добой, Зворника и Лакташи заради нарушения на изборния процес. 

„На първо място ЦИК трябва да потвърди дали е имало нарушения на изборния процес в тези градове и в колко секции, за да се оправдае повторено гласуване“, посочи журналистката. „Не съм сигурна, че СДС може да победи дори при повторено гласуване, но това не омаловажава проверката за нарушения“.

Тя допълни, че тези избори са показали, че макар Додик вече да няма право да се кандидатира за каквато и да е обществена длъжност, все пак той остава единственият лидер в Република Сръбска. 

„Той има сила, която винаги досега е демонстрирал на директни избори. Сега, когато няма тази възможност, позицията на СНСД е по-слаба, защото е по-слаба и неговата лична сила сред избирателите. Все пак, въпреки че към момента той е единствено председател на най-голямата политическа партия СНСД, той се държи сякаш продължава да е президент и хората продължават да го възприемат като такъв“, подчерта Груич.

Според нея съществува договореност между Додик и САЩ за неговото официално оттегляне, но и за сваляне на американските санкции срещу него и негови приближени, както и за подкрепа на влиянието му поне до следващите избори.

„Изглежда планът на Додик е постепенно да прехвърли партийните си отговорности и власт на сина си – Игор Додик, който официално е председател на Организационната комисия на СНСД, но в действителност се възприема като най-важния човек в партията след баща си“, отбеляза Груич.

Тя коментира и проблема, предизвикал отстраняването на Додик и съответно произвеждането на предсрочните избори за президент – сблъсъкът между властите в Република Сръбска и Службата на върховния представител на международната общност в Босна.

„Според мен е време Службата да намали влиянието си и дори да се оттегли постепенно. Влиянието на върховния представител е много по-малко, отколкото беше преди 10 или 20 години, когато можеше да смени десет длъжностни лица в един ден и да налага закони“, каза журналистката. 

Тя допълни, че Младен Иванич, политик от Баня Лука и бивш представител на сърбите в босненското Президентство, е предложил преди време преместването на Службата от Сараево в Женева. Това би могло постепенно да намали ролята на Службата и да доведе до затварянето ѝ, както е предвидено още при създаването ѝ.

„Политиците в Босна обаче остават на власт, подхранвайки сблъсъците и напрежението, които често са измислени. Затова е ключово връщането на отговорността в ръцете на босненските институции“, заключи Тияна Груич.

Според Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 година), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на Върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява длъжностни лица.