site.btaЖивка Милова, училище „Народни будители“ в Паралимни, Кипър: Голият патриотизъм вече не стига, с годините остава все по-малко от него

Живка Милова е главен редактор на електронното издание на българите в Кипър „БГ Фактор“ и директор на Българското училище „Народни будители“ в Паралимни, Кипър. На острова тя живее вече от над 18 години. С преподавателска дейност се занимава откакто е завършила висшето си образование в България.

Работа в училище „Народни будители“ в Паралимни започва през 2013 г., а през 2018 г. го оглавява.

Пред БТА тя разказа, че в началото повечето ученици в учебното заведение са били деца, родени и израснали в България, дошли в Кипър на съзнателна възраст. За тях е било важно да продължат българското си образование, ходили с желание на училище, работело се лесно с тях – били носители на езика, без езикова бариера. „Сега обаче тези деца пораснаха, завършиха, някои се прибраха в България. Днешните ученици са вече второ, дори трето поколение имигранти“, обясни Живка Милова.

Ето какво още разказа тя пред БТА за дейността на Българското училище „Народни будители“ в Паралимни:

Колко ученици учат в момента в училище „Народни будители“ в Паралимни? 

- Сега по списък са 112 – от предучилищна група до 12. клас. Най-малките са на четири години, а най-големите – в гимназията.

Колкото по-нагоре отиват класовете, толкова по-малко стават учениците. Когато пораснат, започват да имат повече ангажименти – уроци, изпити, работа – и българското училище вече не им е приоритет.

Интересът към връщане в България също е различен. Малцина са тези, които искат да се върнат, за да продължат образованието си там. Повечето деца са родени и израснали тук – това е тяхната среда, техният живот. България за тях е по-скоро „чужда“.

И точно затова става все по-трудно да се работи. Спомням си какви невероятни неща сме правили с учениците преди години – спектакли, програми, тържества. Например, за годишнината от Априлското въстание направихме представление, което беше истински фурор. Цяла година децата идваха по два-три пъти седмично вечер, само за да репетираме.

А сега едва успяваме да ги съберем дори за народни танци – времето никога не стига. Един е на плуване, друг – на тенис, трети – на английски... Всеки е някъде, а българското училище остава на последно място.

Какви предмети се изучават в просветното средище?

- Основните предмети са български език и литература, история на България и география на България.

Освен това, от първи до четвърти клас имаме предмет „Родинознание“. В предучилищните групи децата посещават „Занаятчийска работилничка“, която съчетава труд и творчество, като се използват проектно-базирани методи на обучение и усъвършенстване на езика.

При по-големите ученици имаме допълнителни часове по „Художествено слово“, свързани с подготовката на различни програми и рецитали – там се учат текстове, изразително четене, рецитиране.

Имаме и творческо писане, защото нуждата от допълнителна езикова работа е голяма.

Проблемът е, че децата идват с убеждението, че „знаят български“, защото го говорят вкъщи. Но това е битов език – те могат да се разберат с мама, тате и братовчедите през лятото, но това не означава, че владеят езика грамотно.

И когато се сблъскат с граматиката, правописа, синтаксиса, осъзнават, че не знаят. Това ги стряска. Работата е трудна и затова все повече имаме нужда от специализирани помагала и методики, адаптирани към децата, за които българският е втори език.

Колко преподаватели работят в училището към момента?

- В момента сме между четири и осем учители, в зависимост от годината и натовареността. Миналата година имахме още една колежка, но се наложи да замине. Опитваме се да покриваме всички области – всяка от нас има по няколко специализации и продължава образованието си, за да бъдем компетентни във всичко.

Тук не е като в България – учители не се намират под път и над път. По тази причина се налага постоянно да се "ъпгрейдваме", казано на модерен език. Аз завърших още една магистратура миналата година, за да сме в крак с промените. Една от колежките завърши едногодишен курс за придобиване на квалификация за преподавател по български език в българско неделно училище, а друга сега завършва курс за придобиване на специалност "Учител по география". Прекрасен екип сме и много се гордея с тях – всяка си е на мястото и се справят чудесно. Специално искам да спомена колежката хореограф, която успява да вдъхнови децата да танцуват български народни танци с огромно желание. 

От самото начало ли училището е в тази сграда, в която е в момента? 

- Не, в началото училището е било в друга сграда – там аз не съм била. След първите две години то се премества тук и вече повече от 10, дори 12 години, се намираме на това място.

Интересното е, че имаме свобода да го направим такова, каквото искаме – истинско българско кътче. Имаме двор, всичко е изрисувано, подредено, красиво. Понякога е тясно, но се справяме и си го обичаме.

В пространството между учебните стаи и директорската стая имате библиотека…

О, да! Имаме библиотека и мога да кажа, че е доста богата. Някои от изданията са ценни и се пазят отделно. Децата имат свободен достъп – могат да си вземат книжка и да четат.

Има и такива, които все още обичат да четат истински книги, не само електронни. Дори родителите понякога идват да си вземат книги. Имаме не само детски, но и издания за възрастни.

Всички книги са дарени – от родители, от българи, живеещи в Кипър. Събрали са ги през годините и с радост ги споделят. Вече имаме над 500 книги.

Най-четените, разбира се, са детските – приказки, весели истории, класики като „Патиланско царство“, „Тошко Африкански“ и подобни. Те са любимите.

Кои са българските празници, които отбелязвате най-тържествено?

- Много са! Ние постоянно правим различни събития.

Откриването на учебната година винаги е специално – с водосвет, родители, ученици, посрещане на първокласниците.

Първият ни голям празник е 1 ноември – Денят на народните будители. Това е и патронният празник на училището. Отбелязваме го тържествено – в голяма зала, с богата програма и много гости. Всички ученици участват, защото това е нашият ден.

След това идват коледните празници – правим коледни тържества, работилници, участваме и в местни прояви, организирани от общината и Министерството на културата. Често имаме и българска вечер в съседния град, където идват българи от целия остров.

Отбелязваме и Трети март – вече традиционно с общоградско честване, църковна служба, в която лично участва митрополитът на местната епархия. Присъстват представители на Българското посолство и гости от България.

24 май също е голям празник – имаме отлични условия, ползваме зали с техника, прожектори, сцена. Общината и местните училища ни съдействат винаги с отношение и уважение.

Сред най-запомнящите се събития беше 140-годишнината от Априлското въстание – направихме грандиозен спектакъл с поезия, музика, светлина, звук. Беше изключително вълнуващо, с невероятен отзвук. Самите деца се вълнуваха за това, което представят, защото го разбираха като нещо свое. Днес не е възможно да се постигне този ефект. Но пък правим други красиви неща, защото имаме много талантливи деца. 

Също така отбелязахме 10-годишнината на училището през 2019 г. – мащабно събитие с шествие през целия град, което събра почти всички български училища в Кипър. А през 2024 г. – 15-годишнината, която се превърна в едно от най-големите културни събития в региона, дори за целия Кипър. Имахме гости от България, включително Джуниър бенд ( Junior Band), официална и концертна част, празник за целия град. Отново събрахме почти цялата българска общност на острова. 

Наистина незабравимо!

Традиционно присъстват ли и местни хора, кипърци на Вашите празници, освен родителите?

- Да, винаги. Обикновено има представители на общината, а често и самият кмет. Тук системата е малко по-различна – има училищно настоятелство за целия град, което се грижи за материалната база на всички училища, и неговият директор също присъства.

Митрополитът на епархията винаги уважава нашите празници, особено на 3 март. От няколко години това честване е голямо общокипърско събитие.

Помагате ли си с другите български училища в Кипър и по какъв начин?

- Да, непрекъснато. Каним се взаимно на по-големи тържества, но и в ежедневната работа си помагаме – обменяме опит, споделяме програми, идеи, дори си помагаме с отчети и документация. Общуваме често, защото проблемите ни са сходни. Често ми звънят колеги да се допитат за едно или друго. Аз също звъня да питам, да се консултирам – кой от каквото има нужда. 

Как си представяте българските училища след десет години?

- Честно казано... не искам да си ги представям. Не съм оптимист.

Интересът постепенно намалява – естествено е. Децата все по-малко говорят български, а след десет години родителите ще са тези, за които българският вече е втори език.

Държавата не прави почти нищо, за да подкрепи тези училища. Не е само до финансирането, което така или иначе е само частично. Натискът да има повече ученици расте, но няма реални механизми това да се случи. Обучението е доброволно – от него нищо не зависи.

За да дойдат, родителите трябва да имат силен патриотичен порив – да запишат детето, да плащат такси и да отделят време за нещо, което на практика не им носи полза, освен духовна.

Ние правим всичко възможно – стоим на „челна стойка“, както се казва, само и само да събудим интерес у децата. Но положението става все по-трудно. Голият патриотизъм вече не стига. И с годините остава все по-малко от него.