site.btaПозиция на политическа партия „Спаси София“ относно предстоящите промени в Закона за предучилищното и училищното образование

Официална позиция на политическа партия „Спаси София“ относно предстоящите промени в Закона за предучилищното и училищното образование

След дни започва новата учебна година, а в Парламента предстои и гласуване на второ четене на поредния пакет от промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Начинът на тяхното приемане на първо четене в парламентарните комисии и съдържанието на промените отново показват липсата на дългосрочна визия и стратегическа отговорност към българските деца, учители и цялата образователна система. Въпреки безспорните данни за функционална неграмотност сред голяма част от младежите и за неравен достъп до качествено образование, акцентът на промените не е в тази посока, а към въвеждане на нови предмети, за чиято нужда няма никакви конкретни данни.

Спаси София изразява своeто категорично несъгласие на първо място към начина на обсъждане на измененията. Напълно неприемливо е пред парламентарни институции да има прояви на пренебрежително отношение, да се правят на институционално ниво изказвания, принизяващи основни човешки права и значението на науката, както и демонстративно да се игнорират стотици становища. Спаси София не приема бутафорни обществени обсъждания, чиято цел е силово да се наложат промени, срещащи сериозно неодобрение в значими части от обществото и принизяване на ролята българските деца и на техните учители.

От друга страна, основният акцент на проведения “дебат” е показателен пример за това как разговорът за бъдещето на децата в България често се измества от съществени теми като функционална грамотност, дигитална компетентност, критическо мислене и практическа приложимост на знанието. Все повече се отклоняваме от основната ни задача като общество - как да подкрепим нашите деца да бъдат активни, етични и успешни граждани в един глобален, технологичен и променящ се свят.

По същество Спаси София изразява резерви и относно самото въвеждане на предмета “Религия и етика”. Признавайки изключителния принос на Българската православна църква за българската народност, култура и история, държим да подчертаем, че образованието трябва да е светско, а религиозните институции разполагат с други инструменти за изграждане в обществото на ценности и добродетели. Считаме, че, вместо да се въвеждат нови задължителни предмети, усилията трябва да бъдат насочени към подобряване на функционалната и медийна грамотност, към превенция на насилие и кибер-тормоз и към посрещане на други съвременни предизвикателства. Въвеждането на задължителен предмет, който предлага само три опции – православие, ислям и „добродетели и етика“, рискува да създаде също така изкуствени разделения сред учениците, базирани на
вероизповедание. Това носи риск от дискриминация, социално напрежение и дори конфликти. Следва да се отчете и липсата на подготвени преподаватели, а оттам и рискът преподаването на новия предмет да се превърне в нечия пропаганда.
Връзката с религията е въпрос на личен избор, а не задължение, а българското общество е далеч по-разнообразно по отношение на религиозната си принадлежност от предложените в учебната програма възможности.

Затова призоваваме религиозното образование да е свободно избираем предмет, при пълно гарантиране свободата на избор и недопускане на каквато и да е дискриминация. Необходимо е и гарантиране на качествено възпитание в етика и добродетели, както в училището, така и извън него. Сред основните добродетели, наред с трудолюбие и родолюбие, следва да са любознателност и солидарност.
Образованието трябва да бъде насочено към развитие на критично мислене, уважение към различията и създаване на толерантно общество. Църквата от своя страна разполага с много по-ефективни начини да играе важна роля в българското образование, например чрез неговото практическо подпомагане.

Нито часовете по религия и етика, нито други популистки мерки обаче следва да бъдат водещата тема, когато говорим за образование. Ако няма ясна и общодостъпна картина за бъдещето, въвеждането на частични, реактивни и често популистки мерки е като да се опитваш да поливаш цвете с изсъхнал корен.
Така например, забраната на телефоните и въвеждането на оценки за дисциплина се представят като мерки за повишаване на качеството на образованието, но в същността си не адресират системните проблеми в класната стая. Няма как да е ефективно да се отговаря на кризата в мотивацията, дисциплината и ангажираността с репресивни средства, без да се променя съдържанието и методиката на обучение и като демонстративно се игнорират желанията и ролята на децата в целия процес. Предлаганите мерки могат да бъдат асоциирани с тоталитарното минало, а съдържат и значителни рискове от социално изключване и допълнителна демотивация.

Разглежданите от Парламента промени показват и липса на каквато и да било амбиция за реформа в посока истинска модернизация. Не се предлага интегриране на модерни технологии в образователния процес, които да подпомагат учителите и да са насочени към персонализиране на обучението. Не се говори и за необходимостта от повече практика в учебния процес – за часове, в които учениците „учат чрез правене“, развиват предприемачески умения, креативност и социална отговорност.

За нас тревожна е и промяната в статута на директорите на Регионалните управления по образование, което води до риск за по-голяма зависимост от политическата конюнктура. Всеки нов министър ще може да подменя ключовите фигури в системата не според техния професионализъм, а според това колко лоялни са на властта. В момент, когато образованието има нужда от стабилност, последователност и експертност, управляващите създават нова възможност за политическа намеса и административен хаос.

„Спаси София“ настоява образователната политика в България да се гради върху основата на обективната наука, доказани международни практики и ясна визия за бъдещето.

Вярваме, че фокусът трябва да бъде върху:

• изграждане на умения, а не зубрене на факти,
• индивидуална подкрепа за учениците,
• дигитализация и нови технологии в обучението,
• утвърждаване на учителската професия чрез свобода и доверие, а не чрез контрол и наказания.

Без системна реформа, българското образование ще продължи да губи ученици, учители и посока.