site.btaЦифровата трансформация: идеи от бизнеса, властите и образованието

ИТ-специалисти, представители на общината, неправителствения сектор, бизнеса, образованието и културата представиха десетки идеи за цифровата трансформация и как тя да се ускори в България и Европа. Дискусията, която БТА организира в Пресклуба си във Враца в рамките на своята инициатива „Българските гласове за Европа“, показа воля у всички тях за сътрудничество.

Имаме нужда от техническа помощ и затова ще предложа Европейската комисия да предостави такава на всички български общини, които кандидатстват с проекти за цифровизация, особено когато го правят директно в Брюксел, заяви евродепутатът Андрей Новаков, който се включи онлайн от Брюксел в дискусията. Дигитална Европа е цел, заложена отдавна и обикновено такива цели се подплатяват добре финансово, каза още той. Той посочи, че тези цели се постигат с иновационни програми и като пример даде програмата „Хоризонт Европа“. С ресурс от 50 милиарда евро тя е отворена към компании и университети, занимаващи се с иновации, включително IT-хъбове. 

До 2030 година Враца трябва да стане „умен град“, колкото и невероятно, и фантастично да ни се струва, като първите стъпки са направени, заяви кметът на общината Калин Каменов. „Ние като община се опитваме да бъдем съвременни и да въвеждаме смарт системи в нашия град, което изисква много време, немалко средства, доста работа и сериозна упоритост“, каза още Каменов. Според него е важно това да се случва с подкрепата на Европейския съюз.

 
Безспорен е фактът, че цифровото общество и цифровите технологии носят нови начини на учене, забавление и работа, посочи областният управител на Враца Стефан Красимиров. По думите му технологиите дават възможност на гражданите да достигнат отвъд географските граници. България обаче, за съжаление, изостава в интеграцията на тези системи, които биха ни решили много социални и обществени проблеми, коментира той.

В БТА през последната една година направихме инвестиции в дигиталната си сигурност, инвестирахме и в лицензиран антивирусен софтуер, заяви генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Всяка дигитализация започва с аналогови обяснения, с които да се стига до хората. Следваща важна точка е дигиталното обучение. Той отбеляза, че Враца е пример за град с постоянно разрастващ се IT сектор.  Относно дигитализацията в съвременния свят Кирил Вълчев посочи, че трябва да отваряме умовете, а не да затваряме пътищата за общуване.

Продължаващо образование и за млади, и за стари хора, както и гъвкава реформа на държавната администрация, която да позволи достъп на повече програмисти и специалисти от високотехнологичния сектор, предлагат представителите на IT-бизнеса във Враца.

Емилиян Кадийски, съосновател и член на управителния съвет на сдружението „Враца софтуер общество“, разказа че неправителствената организация е създадена преди повече от пет години, за да обучава в програмиране млади хора, като им даде възможност за предизвикателна и добре платена работа. Днес във Враца има три софтуерни компании, базирани във Враца, две софийски компании, работещи в града и две дигитални агенции, занимаващи се с онлайн маркетинг. Всички те работят по международни проекти и с международни екипи. Цифровата трансформация, според него, ще се случи по-скоро от 30 години, отколкото се предполага. Според Кадийски, проблемът е в осигуряване на достатъчно кадри за този процес, но не само за IT-компаниите, а и за администрацията, за да отговори на очакванията. Курсовете в различни дигитални професии създават една добра основа за това, смята той.

 
Александър Владимиров, заместник-кметът на община Враца, в чийто ресор са и младежките дейности, сподели че образованието е в основата на исканата промяна. Когато искаме да се изравним със стандарта на живот в други страни от Европейския съюз (ЕС), е ясно, че става дума за догонване. Според него общинската администрация има огромен потенциал за промяна, но шансът да докарате хора – специалисти във високите технологии, за няколкостотин лева заплата е малък. Трябва да се обучава самата администрация, смята той. 

Кирил Кунгалов от компанията „Балкан софтуер студио“ каза, че в ЕС само 42 процента имат минимални базови цифрови познания, а амбициите на Общността са до 2030 година да станат 82 процента. Съюзът изостава от САЩ по този показател, а България е с 15 години назад от най-напредналите в ЕС. Той предлага да не се съсредоточаваме само върху младите хора, но и да обърнем внимание на възрастните, след като цифрово се трансформират здравеопазването, социалните услуги, търговията и т.н.

Трябва да говорим на езика на младите хора, за да ги привлечем към различни политики, свързани с дигиталното общество, твърди Никола Живков от Младежки център-Враца, който също е част от Младежката европейска конференция. Според него законът за държавния служител трябва да се реформира, да стане по-гъвкав, така че един IT-специалист да работи в администрацията и да запази поне част от възможностите си да се развива свободно.

 
Теодор Костадинов, другият съосновател на „Враца софтуер общество“, отбеляза че много програмисти работят и без пари, защото вярват в една или друга кауза. Според него публичният имидж на администрацията не изглежда привлекателен и това трябва да се промени. Ивайло Йорданов от фирма „Евол“ предложи държавната администрация да може да наема програмисти и други дигитални специалисти, за да се ускори цифровата трансформация и да се постигне електронното управление в страната.

Категорично трябва да се инвестира в учители и в училища, за да се отговори на предизвикателството на цифровата трансформация, сподели Татяна Василева, директор на Профилираната природо-математическа гимназия „Акад. Иван Ценов“ във Враца.

 
По време на дискусията за цифровата дигитализация и бъдещето на устойчивите дигитални общества в пресклуба на БТА тя направи три предложения, за които да се намери целево финансиране, за да отговорят на очакванията на младите хора и на променящото се дигитално общество. Според нея, трябва да променим езика, на който говорим с младите хора, като той стане разбираем за тях. Необходимо е, да се финансират ефективни информационни кампании на разбираем език, агресивни и масирани, за да стигнат до всички. 

Необходимо е, да има проект или програма, която да обучава учителите в тази област, както и достойно заплащане за младите преподаватели. Какво като имаме технологично училище, какво че 90 на сто от класните стаи във врачанската математическа гимназия имат сензорни екрани вместо учебни дъски, но учителите ги няма, допълни Василева. Тя обясни, че все повече учители се пенсионират, а качественото обучение на нови преподаватели е тежък процес. Младите хора предпочитат добре платена креативна професия в динамична среда. Трябва да намерим начин, високо подготвени IT-специалисти да влязат поне за два часа в училище, допълни Василева. Трето й предложение е свързано с финансирането на ефективното дуално обучението в сектора и, ако това не се направи, то ще остане само на книга, каза тя.

Началникът на Регионалното управление на образованието във Враца Лорета Колева подкрепи колежката си. Тя призна, че през последните две години е изминат дълъг път във възприемането на дигиталното образование, но не са постигнати значими резултати. Учители срещат затруднения и не преподават по начин, който очакват младите хора, за да формират умения и компетентности. Тя отбеляза, че средната възраст на преподавателите в областта е 55 години и въпреки че ученето продължава цял живот, това е проблем.